Определение по т. д. №850-25 на ВКС , ТК, Първо отд.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1958

гр. София, 24.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 29 май , две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №850/25 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

С решение №233/10.12.2024 г. по т. д. № 371/24 на ВТАС въззивният съд е отменил, по ВЖ на ищеца „Обединена българска банка” АД, решение № 215/ 10.05.2024г. по гр. д. №183/2023г. на ОС - Плевен в частта, в която са били отхвърлени като неоснователни предявените от „Обединена българска банка” АД против О. О. ОДЖО /OLUWADAMILOLA OLUWATOSIN OJO/, гражданин на Великобритания, [дата на раждане] , ЛН: [ЕГН], искове с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД в следните части: за разликата над 70 832,48 лева до 77 426, 58 лева - главница, ведно със законната лихва считано от 09.03.2023г.; за сумата до размер на 15 543,21 лева дължима лихва за гратисният период по падежиралите вноски; за сумата до размер на 1343,45 лева редовна възнагр. лихва за периода 05.02.22г.- 05.03.2023г. и до размер на 44,19 лева за периода 05.03.22г.- 08.03.2023г.; за сумата до размер на 19,73 лева обезщетение за забава за периода 05.12.22г.- 08.03.2023г., вместо това е осъдил О. О. ОДЖО /OLUWADAMILOLA OLUWATOSШ OJO/, гражданин на Великобритания, [дата на раждане] , ЛН: [ЕГН], да заплати на „Обединена българска банка”АД, ЕИК[ЕИК], както следва: сумата 6 594,10 лева - разликата над 70 832,40 лв. до 77 426,59 лв.- главница по договор за студентски кредит от 11.03.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2023г. до окончателното изплащане; сумата 15 543,21, лева дължима лихва за гратисният период по падежиралите вноски за периода 11.03.2015г.- 05.02.2022г.; сумата 1343,45 лева редовна възнагр. лихва за периода 05.02.22г.- 05.03.2023г. и 44,19 лева за периода 05.03.22г.- 08.03.2023г.; сумата 19,73 лева обезщетение за забава за периода 05.12.22г.- 08.03.2023г.; като в останалата обжалвана от банката отхвърлителна част е потвърдил решение № 215/ 10.05.2024г. по гр. д. №183/2023г. на ОС - Плевен.

Така постановеното въззивно решение се обжалва и от двете страни. Всяка от страните в писмен отговор изразява становище за недопускане на касационно обжалване по КЖ на насрещната страна.

С касационна жалба от страна на пълномощника на ОББ АД, въззивното решение се обжалва в, в частта, с която съдът е потвърдил решение № 215/ 10.05.2024г. по гр. д. №183/2023г. на ОС - Плевен, в частта, с която исковете са били отхвърлени до пълнопредявените им размери. Излагат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон.

С касационна жалба от страна на ответника по исковете О. О. ОДЖО /OLUWADAMILOLA OLUWATOSШ OJO/, гражданин на Великобритания, [дата на раждане] Въззивното решение се обжалва в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, съставът на ВТАС е осъдил О. О. ОДЖО /OLUWADAMILOLA OLUWATOSШ OJO/, гражданин на Великобритания, [дата на раждане] , ЛН: [ЕГН], да заплати на „Обединена българска банка”АД, ЕИК[ЕИК], както следва: сумата 6 594,10 лева - разликата над 70 832,40 лв. до 77 426,59 лв.- главница по договор за студентски кредит от 11.03.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2023г. до окончателното изплащане; сумата 15 543,21, лева дължима лихва за гратисният период по падежиралите вноски за периода 11.03.2015г.- 05.02.2022г.; сумата 1343,45 лева редовна възнагр. лихва за периода 05.02.22г.- 05.03.2023г. и 44,19 лева за периода 05.03.22г.- 08.03.2023г.; сумата 19,73 лева обезщетение за забава за периода 05.12.22г.- 08.03.2023г. Изложени са съображения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на всеки иск е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта:

Въззивният съд е изложил в мотивите, защо не споделя изводите на ОС - Плевен, че целият договор за студентски кредит е недействителен, съгласно чл.17 ал.6 ЗКСД, тъй като при сключването му, страните не са подписали погасителен план като неразделна част от същия и за кредитополучателя нямало яснота за размера и падежите на анюитетните месечни вноски, дължими след изтичане на гратисния период. Според въззивния съд договорът е изготвен в писмена форма, на български език и на английски език - езика на държавата, чийто гражданин е кредитополучателят, при спазване на предвидените в типовия договор по чл.7 ЗКСД изисквания за задължителните реквизити и параметри, посочени по ясен и разбираем за потребителя начин. Дори и без погасителен план, с оглед съдържанието на договора и предвид това, че кредитополучателят е ясно информиран за срока и начина на издължаване на отпуснатия му кредит: с начало 11.03.2015г. и край 05.02.2032г., на 120 равни анюитетни вноски, с падеж на 5-то число от съответния месец /чл.4.8/, лихвата е фиксирана за целия период на 7 % годишно /чл.3.1/ и не са дължими такси, комисионни и други разходи по управление на кредита /чл.3.3/, за гратисния период върху усвоената сума се начислява лихва в размер на 7 % годишно а кредитополучателят ползва гратисен период до 05.02.2022г. /чл.4.2/, то размерът на дължимите от него вноски по процесния договор е счетен от въззивния съд за определяем, а именно в размер на 1/120 част от дължимите съгласно чл.24, ал.1 суми по кредита, формирани от реално усвоената главница, възнаградителната лихва от 7 % върху нея и отложената възнаградителна лихва за гратисния период.

В подкрепа на становището на съда, че въпреки липсата на подписан от кредитополучателя погасителен план договорът достатъчно ясно за него е уредил начина на издължаване на отпуснатия му кредит, падежите и размера на отделните месечни вноски, е обстоятелството, че той е започнал да погасява задълженията си - след изтичането на гратисния период е заплащал вноските до м. декември 2022г. По делото не се спори нито относно усвояването на кредита, нито преустановеното плащане по него.

Ето защо и тъй като сключеният между страните договор е такъв за банков кредит по чл. 430 и сл. ТЗ и е спазена писмена форма за действителност , уговорени са всички съществени клаузи - размер на кредита и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, възнаградителна лихва на кредитора, то договорът за студентски кредит като цяло е действителен.

Клаузата на чл.4.4 от договора е преценена от въззивния съд за нищожна, тъй като противоречи на закона и конкретно на чл.24, ал.1 и чл.20, ал.1 ЗКСД, чл.10, ал.3 ЗЗД и чл.143,т.19 ЗЗП: Капитализирането на лихвата, уговорено в нея, противоречи, според съда, на императивните разпоредби на чл.24, ал.1 и чл.20, ал.1 ЗКСД, които предвиждат, че общият размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период включва главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства, и лихвата, дължима за срока на договора, като същата не може да надхвърля 7%. Чрез капитализирането както на възнаградителната лихва през гратисния период, така и чрез последващото капитализиране на тази лихва към главницата, се надвишава императивно установения максимален лихвен процент, представляващ възнаграждението на Банката по конкретния кредит, който тя се е съгласила да получи със сключването на типовия договор. В качеството си на търговец, предоставящ именно такива услуги, Банката е имала възможността да прецени икономическата полза от кредитиране при конкретно зададените параметри. Съгласно чл.20, ал.2 ЗКСД уговорка за по-висока лихва от определената максимална в ал.1 на същия член е нищожна. Освен противоречието с цитираните норми на ЗКСД, предвиденото в чл.4.4 начисляване на възнаградителна лихва върху начислена в предходен период възнаградителна лихва по кредита и капитализирането й към главницата, води до анатоцизъм, т. е. до формиране на сложна лихва чрез преобразуване на лихви в главница, която също е лихвоносна. ВТАС споделя практиката на ВКС, че уговорката в договор за кредит или допълнително споразумение към него за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени /изтекли/ задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 33Д. Не на последно място, според съда в настоящия му състав клаузата на чл.4.4 е нищожна и като неравноправна, договорена в противоречие с императивната разпоредба на чл.143, т.19 ЗЗП, тъй като не позволява на кредитополучателя да прецени икономическите последици от договора в тази му част към датата на сключването му.

Поради нищожността на клаузата на чл.4.4 от процесния договор, тя не следва да се взема предвид при изчисляване размерите на вземането за възнаградителна лихва за гратисния период и на вземането за главница, което съответно рефлектира и върху вземането за възнаградителна лихва, дължима до датата на предсрочна Възнаградителната лихва, изчислена само върху дължимите суми за главница, като не се начисляват лихви върху лихви, е в размер на сумата 21 216,86 лева за гратисният период 11.03.2015г.- 05.02.2022г., по падежиралите вноски /тъй като е погасена сума за възнаградителна лихва за гратисния период 1 928,80 лева/. В исковата молба обаче тази лихва се претендира в размер на 15 543,21 лева, поради което следва да се уважи в този размер.

Дължи се и редовна възнаградителна лихва: 1343,45 лева за периода 05.02.22г.- 05.03.2023г. /тъй като е погасена сумата 4 665,24 лева/ и 44,19 лева за периода 05.03.22г.- 08.03.2023г.

В чл. 3.2 от договора страните са договорили лихва за забава, в размер на договорната лихва с надбавка 10 процента пункта. Това е лихва, която фигурира в договора и за нея са налице ясни правила, приети от кредитополучателя, поради което същата е дължима. Съгласно заключението на съдебно - икономическата експертиза размерът й е- 19,73 лв, изчислен само върху чистия размер на главницата, без капитализация на възнаградителни лихви, т. е. съобразно изчислението на вещото лице за размера на лихвената надбавка за забава /при съобразяване, че е погасено обезщетение за забава в размер на 0,07 лева/, за периода 05.02.2022г.- 08.03.2023г.

Предвид гореизложеното, въззивният съд се е базирал на изчислените суми в заключението на в. л. от 02.04.2024г.- вариант 1, при отчитане на погасените задължения от кредитополучателя / сума в общ размер на 11 331,58 лв., от която освен горепосочените суми за главница и лихви със сумата от 19,20 лв. е платена таксата за обслужване на банковата му сметка/, и е приел, че обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която искът за главница е отхвърлен за сумата от 70 832,48 лева до размер на сумата 77 426, 58 лева, ведно със законната лихва считано от 09.03.2023г., както и в частта, в която исковете са отхвърлени за сумите: до размер на 15 543,21 лева дължима лихва за гратисният период по падежиралите вноски; до размер 1343,45 лева редовна възнагр. лихва за периода 05.02.22г.- 05.03.2023г. и до размер на 44,19 лева за периода 05.03.22г.- 08.03.2023г.; до размер на 19,73 лева обезщетение за забава за периода 05.12.22г.- 08.03.2023г. и да се уважат исковите претенции в тези части.

В изложението по чл.284 ал.3 т .1 ГПК към КЖ на „Обединена българска банка” АД се поставя като правен въпрос от значение за изхода по спора за това, „кои лихви са изтекли лихви по смисъла на мл.10 ал.3 ЗЗД и допустима ли е капитализация на лихви, които не са просрочени“. Въпросът е некоректно зададен по отношение на това, че включва и твърдение на страната, че съответните лихви били непросрочени/ същите в случая са за определен гратисен период, след изтичането, на който същите се дължат и въобще не става въпрос за това просрочени ли са или не./ По отношение на така формулирания въпрос е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК-Р. № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 на ВКС,Второ т. о., с която настоящото въззивно решение е съобразено, поради което и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. Общият смисъл на приетото от съда в цит. решение на ВКС е в смисъл, че уговорката в договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ, както на практика е прието и по настоящия спор.

В изложението по чл.284 ал.3 т .1 ГПК към касационна жалба от страна на ответника по исковете О. О. ОДЖО на първо място следва да се разгледа наведеното във въпроси №№11-12 от изложението основание за касационно обжалване в посочената хипотеза на чл.280 ал.2, ГПК –съдебното решение е постановено в несъответствие с правилата за международната подсъдност. Същото се явява неоснователно по следните съображения:

Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, обаче не намира приложение към настоящия случай. Съгласно чл.67 ал.1 от Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и С. И. от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, предвиждащ, че и в държавите членки в ситуации, засягащи Обединеното кралство, по отношение на съдебни производства, образувани преди края на преходния период, и по отношение на производства или искове, които са свързани с такива съдебни производства, се прилагат следните актове или разпоредби: б. а/ - разпоредбите относно компетентността от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. Тъй като искът е предявен на 01,08.2022г., а краят на преходния период е 31.12.2020г,, то Регламент (ЕС) № 1215/2012 не намира приложение.

След преустановяване членството на Обединеното кралство Великобритания и С. И. в ЕС и след изтичане на преходния период, удължен до 31.12.2020г., няма основание за приложение и на Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г. и Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на 03.06.1971г. в Люксембург, които също са престанали да се прилагат по отношение на О. К. Великобритания и С. И. - по аргумент от споразумението за напускане на Съюза. Считано от 01.01.2021 г. законодателството на Съюза не се прилага по отношение на Обединеното кралство Великобритания и С. И. като последица от прекратяване на членството на страната в ЕС. О. Б. конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г. и Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на 03.06.1971 г. в Люксембург е налице и изрична нотификация от 01.02.2021 г. от правителството на Обединеното кралство Великобритания и С. И. до Генералния секретар на Съвета на ЕС относно становището на напусналата Съюза държава - членка за неприложимостта на тази конвенция към нея.

От друга страна, към настоящия момент между Р. Б. и Обединеното кралство Великобритания и С. И. не съществува и двустранен договор да правна помощ, определящ компетентния съд при договор с потребител. По изложените съображения следва да намери приложение разпоредбата на чл.95 ал.4 във връзка с чл.95 ал.3 и ал.1 и чл.4 ал.1 т.2 от КМЧП. Съгласно чл.94 ал.1 от КМЧП когато страните не са избрали приложимото право, прилага се правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка. В конкретния случай договорът е сключен в Р. Б. кредитът е предоставен на ответника от юридическо лице, регистрирано в Р. Б. и е за финансиране на обучението и в българско виеше учебно заведение. От обстоятелствата, при които се развива договорното правоотношение, може да се направи извод, че приложимо към спора е българското право като право на държавата, с която договорът има най-тясна връзка.

В изложението са формулирани и още множество въпроси, които нямат качеството на правни такива, а се свеждат до оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или нарушения на материалния закон: необсъждане от съда на всички събрани доказателства, пропуск на съда да изложи съответни собствени мотиви по всички доводи на страните и събраните доказателства; да даде защита по поискания начин на конкретното материално право ;за действителността на конкретния договор за студентски кредит, при липса на подписан първоначално погасителен план.

Тези въпроси са: част от тях общо формулирани без установена връзка с конкретното произнасяне в обжалваното решение; друга част касаят материалноправния спор по същество и в този смисъл са по правилността.

Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС , следва да се приеме, че и по втората КЖ липсва установяване на общата предпоставка за достъп до касация - формулиране на един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК., поради което ВКС, не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №233/10.12.2024 г. по т. д. № 371/24 на ВТАС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.