Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [ЮЛ], със седалище и адрес на управление в гр. [населено място],[жк], [улица], Търговски комплекс[наименование], ет. 2, офис 67, срещу Решение № 11007/21.10.2015г., постановено по адм. дело № 587/2015 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Решение № 712/06.11.2014г. на Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), с което на основание § 3, ал.7, във връзка с ал.1 от Преходните и заключителните разпореди (ПЗР) на ЗЕС (ЗАКОН ЗЗД ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ) (ЗЕС) са продължени задълженията за разпространение на националните и регионалните програми на Българската национална телевизия и Българското национално радио, наложени с § 3, ал.1 от ПЗРЗЕС на предприятията, предоставящи услугата „радио и телевизионно разпространение” чрез кабелни и сателитни електронни съобщителни мрежи.
Твърди се неправилност на съдебният акт, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му.
Постъпила е и касационна жалба от [фирма], [населено място], с която бланкетно са посочени същите основания за касационен контрол.
Ответната страна - Комисия за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендират се разноски.
Останалите ответници – „Българска национална телевизия” и „Българско национално радио”, не са заявили становищата си по подадените касационни жалби.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбите за подадени в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:
С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил като неоснователни жалбите на [ЮЛ], гр. [населено място] и на [фирма], [населено място] срещу Решение № 712/06.11.2014г. на Комисия за регулиране на съобщенията, с което на основание § 3, ал.7, във връзка с ал.1 от Преходните и заключителните разпореди (ПРЗ) на ЗЕС (ЗАКОН ЗЗД ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ) (ЗЕС) са продължени задълженията за разпространение на националните и регионалните програми на Българската национална телевизия и Българското национално радио, наложени с § 3, ал.1 от ПЗРЗЕС на предприятията, предоставящи услугата „радио и телевизионно разпространение” чрез кабелни и сателитни електронни съобщителни мрежи.
За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт изхожда от компетентен държавен орган при надлежно упражняване на нормативно възложената му регулаторна функция в сектора на електронните съобщения и в изпълнение на конкретно предоставените му с § 3, ал.7, вр. с ал.1 от ПЗРЗЕС правомощия. Решението на КРС е постановено при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата форма при излагане на мотиви, обуславящи постановения от органа правен резултат. Развил е съображения, че решението е в съответствие с материалноправните разпоредби, с целта и принципите на ЗЕС. Посочил е, че не е налице твърдяната колизия на общия административен акт с националната правна уредба и с норми от правото на Европейския съюз. Решението е правилно.
Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и споделя изводите на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение.
Оспореният административен акт е издаден на основание § 3, ал.7, във връзка с ал.1 от ПЗРЗЕС, като от фактическа страна е мотивиран с преценката на законодателя за съображения от обществен интерес с оглед осигуряване на достъп на гражданите до програмите на обществените радио - и телевизионни оператори, натоварени със задача в общ интерес и с обстоятелството, че мрежите на предприятията, които предоставят кабелни и сателитни електронни съобщителни мрежи представляват основно средство за приемане на радио - и телевизионни програми, а от правна страна - с наличие на предпоставките по чл. 31 от Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга), във връзка с § 3, ал.7 ПЗРЗЕС.
Предприятията, които предоставят услугата „радио - и телевизионно разпространение” чрез кабелни и сателитни електронни съобщителни мрежи, са задължени на основание § 3, ал.1 от ПЗРЗЕС да разпространяват безплатно в реално време националните и регионалните програми на БНТ и БНР до преразглеждане на задълженията по реда на ал.7 от посочената разпоредба. Ревизията на посоченото задължение се извършва от КРС в срок до 25 май 2013 г. - § 3, ал.7 от ПЗРЗЕС. От събраните по делото доказателства съдът е направил обоснован извод, че законосъобразно е изведеното от КРС заключение за покриване на заложените в чл.31 Директива 2002/22/ЕО критерии по отношение на задълженията, предмет на решението – процесните мрежи се ползват от значителен брой крайни потребители, включително такива с увреждания, като основно средство за получаване на радио и телевизионни канали; задълженията са разумни, пропорционални, прозрачни и недискриминационни; налагането им е необходимо за постигане на ясно определени цели от общ интерес. П. за наличието на последните два критерия е направена от законодателя с налагането на задължението пряко по силата на закона, като регулаторът е обвързан от естеството и параметрите на задължението, така както са дефинирани в § 3, ал.1 от ПЗРЗЕС. В производството по преразглеждането му органът дължи изследване на първия критерий – брой на абонатите на кабелни и сателитни оператори в контекста на пазарните дялове на различните видове платформи. Основателен е изводът на съда, че положителният отговор на въпроса продължава ли тенденцията на преимуществено значение на кабелната и сателитната телевизия сред крайните потребители на платени медийни услуги обуславя извод за законосъобразност на оспорения административен акт.
Правилно съдът е кредитирал изложената в решението обосновка за продължаването на предвиденото в § 3, ал.1 от ПЗРЗЕС задължение и неоспорените данни от анализа на състоянието и прогнозите на развитие на броя и структурата на абонатите на платена телевизия в България за периода 2009 г. – 2013 г. Релевантна предпоставка за продължаване на задължителния пренос е безспорно констатираната позиция на кабелните и сателитни мрежи като водещи платформи за разпространение на съдържание и запазването през изследвания период на положението им на основно средство за получаване на радио - и телевизионни програми и алтернатива на наземното радиоразпръскване.
Изложените от касационните жалбоподатели доводи са неоснователни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Като е отхвърлил жалбите, Върховният административен съд, тричленен състав е постановил решението си при правилно приложение на материалноправните разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. При извършената съдебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав не намери основания, водещи до друг правен извод.
Съобразно изхода на делото пред касационната инстанция и направеното искане от процесуалния представител на КРС, на същата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Разноските следва да бъдат заплатени от двамата касатори - [ЮЛ], гр. [населено място] и [фирма], [населено място].
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №11107/21.10.2015 г., постановено по адм. дело №587/2015 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение.
ОСЪЖДА [ЮЛ], гр. [населено място] и [фирма], [населено място] да заплатят на Комисия за регулиране на съобщенията, гр. С., сумата от 200 (двеста) лева разноски по делото, представляваща възнаграждение за юрисконсулт пред касационната инстанция. Решението е окончателно.