О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3309

Гр. София, 24.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.05.25 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №765/25 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ срещу въззивното решение на Бургаски апелативен съд по гр. д. №270/24 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част на въззивното решение е уважен в размер на 9 000 лв. предявеният от В. П. срещу касатора иск по чл.2а ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания в резултат на неправомерно проведеното срещу нея исково производство по чл.153 ЗПКОНПИ по гр. д. №239/20 г. на ОС Бургас, ведно със законната лихва върху присъдената сума и деловодните разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Поставя като значим за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото правния въпрос: Допустимо ли е в производство по чл.2а ЗОДОВ съдът да приеме, че са настъпили неимуществени вреди за ищеца, изразяващи се във влошено здравословно състояние вследствие на производство по ЗОПДНПИ, отм., вземайки предвид единствено гласните доказателства – разпит на свидетели, за които самия решаващ съд е констатирал заинтересованост от изхода на делото, при липса на медицинска документация и експертизи по делото, доказващи наличие на причинна връзка между производството на КОНПИ и настъпилите неимуществени вреди? Значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото обаче касаторът обосновава с доводи за неправилност на изводите на въззивния съд по съществото на спора, което противоречи на указаното за допълнителните предпоставки на това основание за допускане на обжалването в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Там е посочено, че основанията по чл.280, ал.1 и по чл.281,т.3 ГПК са различни по насока и съдържание и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания. Неправилността на решението е касационно основание и за нея ВКС не се произнася в това производство.

Според касатора в противоречие с практиката на ВКС/ ППВС №7/59 г., ТР №3/2005 г. ОСГК и р. по гр. д. №3026/08 г. на четвърто г. о. на ВКС/ е решен от въззивния съд правният въпрос за пряката причинно-следствена връзка, която е налице, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо / не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината предшества следствието и го поражда, като вредата закономерно произтича от деянието.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел за установено от свидетелските показания на близки до ищцата хора, отчитайки заинтересоваността им, че тя е била подложена на висяща опасност от отнемане на имущество, защото, както е посочила свидетелката, „КОНПИ води срещу нея дело за много пари“ – обстоятелство, което ищцата възприемала за катастрофално в живота си. Ищцата изпитала обичайните за подобна ситуация негативни здравословни промени – притеснение, влошаване на съня. Негативно било въздействието на производството и върху социалната й сфера – влошили се отношенията й с баща й, с роднини и приятели, затворила се в себе си и ограничила социалните си контакти. Макар по делото да липсват доказателства – медицинска документация и документи, установяващи прехвърляне на имущество от родителите на ищцата на нейния брат, въззивния съд е приел, че наличните доказателства са достатъчни за установяване на негативното въздействие на продължилото три години и половина съдебно производство за отнемане на имущество върху живота и личността на ищцата. Въззивният съд, като е взел предвид интензитета и продължителността на увреждането, с оглед на продължителността на цялото производство / от м. октомври 2018 г. до м. май 2023 г./, наложените обезпечителни мерки, както и начинът, по който то се е отразило на ищцата – в семейството и социалния й живот, както и обществения му отзвук е счел, че следва да присъди справедлив размер на обезщетението в размер на 9 000 лв. Приел е още, че липсват доказателства за по –тежко засягане на личната сфера на ищцата, поради което не може да й се присъди по –висок размер на обезщетение / претендираният е 50 000 лв./.

При тези данни по делото не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение: въззивният, както и първоинстанционният съд, са приели, че предявените за обезщетяване неимуществени вреди / които са в рамките на обичайните за подобни случаи/ са доказани със свидетелските показания по делото. Този извод не противоречи на практиката на ВКС – в случая е присъдено обезщетение за обичайните неблагоприятни последици, които се намират в причинна връзка с гражданското производство по конфискация на незаконно придобито имущество-притеснение, несигурност, стрес, продължителност на делото и на наложените обезпечителни мерки, негативен отзвук в семейството и обществото, защото се иска отнемане на имущество, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност. Подобни по размер обезщетения са присъдени и в други сходни случаи – напр. с р. по гр. д. №4316/19 г. на трето г. о., р. по гр. д. №3622/21 г. на четвърто г. о. на ВКС. Там е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено не само въз основа на външните проявления в психическото и емоционално състояние на ищеца, които неизбежно съпътстват производството по ЗПКОНПИ, но и с оглед социално-икономическите условия в страната и преките последиците върху начина му на живот. Причинната връзка на обичайните вреди с неоснователното производство по ЗОПДНПИ в хипотезата на чл.2а ЗОДОВ е очевидна и не подлежи на формално доказване /р. по гр. д. №85/12 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. №325/24 г. на трето г. о. на ВКС/.

От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на обжалването и по двата правни въпроса. Те са разработени в практиката на ВКС, на която въззивното решение съответства, поради което не са налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. На ответницата по жалба следва да се присъдят поисканите с отговора и посочени в списъка по чл.80 ГПК разноски за адв. в.ие в размер на 1 200 лв., по чл.38 и чл.36 ЗАдв.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд по гр. д. №270/24 г. от 16.10.24 г.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място] да заплати на В. П. П. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 1200 / хил. и двеста/ лв. за адвокатско възнаграждение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: