Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. П. А., против решение № 95/25.02.2022г. по гр. д. № 862/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която се потвърждава постановеното решение № 260285/29.06.2021г. по т. д. № 740/2019г. по описа на Пловдивския окръжен съд, за отхвърляне на предявените по реда на чл. 226 ал. 1 КЗ отм. искове на Л. А. срещу ЗД „ БУЛ ИНС“ АД, за осъждане на дружеството да му заплати: 1/ разликата между присъдените 40 000 лева и до претендираните 200 000 лева или сумата 160 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, търпими вследствие на ексцес в здравословното му състояние – в причинна връзка с увреждането при ПТП от 26.05.2014г., настъпило по вина на водача на застрахован, по ЗЗ „ГО„ на автомобилистите при ответното дружество лек автомобил, за което е бил предходно обезщетен по споразумение със застрахователя; 2/ разликата между присъдените 420 лева до претендираните 840 лева или сумата 420 лева – имуществени вреди, изразяващи се в разходи, направени в полза на УМБАЛ „С. М“, за престой в самостоятелна стая по фактура и фискален бон, издадени на 25.04.2017 г.; 3/ разликата между присъдените 450 лева до претендираните 900 лева или сумата 450 лева – имуществени вреди, изразяващи се в разходи, направени в полза на лечебното заведение за избор на екип, по фактура и фискален бон, издадени на 18.04.2017; 4/ разликата между присъдените 28 000 лева до претендираните 56 000 лева или сумата 28 000 лева – обезщетение за полагани за ищеца грижи от трети лица, за периода от 18.04.2017 г. до 20.08.2019 г.; 5/ разликата между присъдените по 1000 лева до претендираните 2000 лева месечно – обезщетение за покриване на бъдещи разходи за болногледачи и придружители, от датата на подаване исковата молба до 01.12.2020 г.. С касационната жалба се оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Въпреки формалното изброяване на значими за определяне на обезщетението факти и позоваването на ППВС № 4/ 1968 г., съдът е определил размера му в разрив с общественото разбиране за справедливост. Сочи се и, че противно на житейската и правна логика въззивният съд е приел, че размерът на обезщетението за вреди от ексцес в претърпяното от ищеца, в причинност с ПТП увреждане, подлежи на съобразяване с първоначалното обезщетените за неимуществени вреди, по сключеното със застрахователя споразумение и с обстоятелството, че същите са били по-съществени, спрямо претендираните за обезщетяване с настоящия иск. Съдът не е съобразил значимите за определяне на обезщетението обстоятелства в съвкупност и в съответствие с формираната практика на съдилищата по аналогични случаи / цитирана такава /, като изобщо не е обсъдил сигурните и предвидими бъдещи оперативни интервенции, налагащи се на всеки няколко години, тъй като е доказано, че диагностицираният тежък осифициращ миозит ще води до свръхкалцификации на двете тазобедрени стави и това състояние ще е пожизнено и необратимо. Касаторът намира, че обезщетението не е съобразено с конкретните икономически условия към момента на проявлението на ексцеса. Оспорва и правилността на извода за равен, с този на делинквента, принос за настъпване на вредоносния резултат, предвид приетото съпричиняване на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД, тъй като нарушението на водача на лекия автомобил - отнемане на предимство - е с по-голяма тежест и съответно обуславя по-голям принос за настъпване на вредата от собственото му нарушение - движение с превишена скорост. Намира, че така определеният равен принос изобщо не е мотивиран от съда.

Ответната страна – ЗД „БУЛ ИНС“ АД - оспорва касационната жалба, като неотговаряща на критериите за селекция по чл. 280 ал. 1-2 ГПК, а в условията на евентуалност - като неоснователна. Намира, че въззивният съд не се е отклонил нито от каузалната практика на ВКС, нито от постановките на ППВС № 4/1968 г., а формулираните въпроси от 1 до 5 вкл. са относими към преценка за правилността на акта. Излага сходни лаконични съображения по втората група въпроси, относно приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Релевира възражение, че загубата на функцията на крайниците е предхождаща ексцеса вреда.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване въззивен акт, освен в частта по предявени разходи за лечение на ищеца за сумата 420 лв. – имуществени вреди за престой в самостоятелна стая, и за сумата 450 лв. – имуществени вреди за избор на екип, на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. първо вр. с чл.113 ГПК. В тази й част касационната жалба на Л. П. А. ще следва да се остави без разглеждане, като недопустима.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно предмета на обжалване, въведените касационни доводи и кореспондиращото им изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК, настоящият състав съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ / отм. /, В исковата молба се сочи, че в резултат на ПТП от 26.05.2014 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по ЗЗ „ ГО „ на автомобилистите, лек автомобил, ищецът е претърпял множество тежки травматични увреждания, в резултат на които се наложило да бъде извършена животоспасяваща оперативна интервенция. В резултат на тежките увреждания от многофрагментното счупване на пети шиен прешлен, съпроводено с контузия на гръбначния мозък, ищецът получил пълна парализа на долните крайници и частична парализа на горни крайници. За първоначално претърпените вреди бил обезщетен със споразумение между него и застрахователя от 01.03.2017 г.. От причинената травма, довела до обездвижването му, ищецът получил допълнителни усложнения, констатирани за пръв път на 30.03.2017 г., като „тежък осифициращ миозит на двата муск. Илиопсоас – по изразено вляво„. Налице е срастване на лявата тазобедрена кост, предвид пълната парализа на долните крайници. Ищецът сочи констатирани и допълнителни усложнения – „ асиметричен тазов пръстен с по-високо разположен десен хемипелвис, разредена костна структура, наличие на перитрохантерит вдясно, уплътнени мекотъканни структури вдясно около бедрената шийка и малкия трохантерит вляво – на значително по-голяма площ.“ Тези допълнителни усложнения наложили оперативна интервенция на 18.04.2017 г., на лява тазобедрена става, която, макар успешна, не отстранила окончателно проблема. Ищецът твърди, че процесът на срастване в областта на тазобедрената става не е възможно да се овладее напълно и води до значителни затруднения в ежедневието му. С оглед представени доказателства /експертно решение на ТЕЛК от 17.12.2017 г., за определена на ищеца 100% трайна неработоспособност с чужда помощ, със срок до 01.12.2020 г./ същият обоснова основателност на претенцията си за бъдещи разходи до тази дата, за болногледач и придружител, тъй като е изцяло зависим от чужда помощ, Левият крайник е напълно обездвижен, не може да се сгъва и разгъва и налага на ищеца заемане на принудителна, затормозяваща поза, като затруднява и извеждането му - от 2017 г. не е напускал жилището.

Ответното дружество е оспорило наличие на основание за ангажиране на отговорността му, с оглед сключеното споразумение за първоначално претърпените вреди, съгласно което размерът на обезщетението обхващал и бъдещи предвидими такива от влошаване на здравословното състояние на ищеца, съгласно т. 10 от ППВС № 4/1975 г., каквито предвидими вреди, към датата на подписване на споразумението, ответникът твърди, че са и процесните. Нещо повече, твърди че същите са били настъпили и установени към момента на подписване на споразумението, видно от представена по щетата епикриза от 13.02.2015 г. на МБАЛ „ Еврохоспитал „ – Ортопедично отделение и резултатите от проведеното на 08.04.2015 г. изследване с магнитно – резонансна томография, т. е. оспорва настъпването на ексцес в здравословното състояние на ищеца след сключване на споразумението. На основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД е възразил за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид това, че мотоциклетът на ищеца не бил преминал годишен технически преглед и ищецът се движел с превишена скорост.

Според вещите лица от СМЕ, при образното изследване на 28 и 30 март 2017 г. е установено ектопично натрупване на калций в меките тъкани около тазобедрените стави, по-изразено вляво, резултат от парализата на крайниците, но предпоставено и от генетичната предразположеност на ищеца. Тези изменения се наблюдават и около големите израстъци на бедрените кости и се наименоват „ осифициращ миозит „, а в самите кости се наблюдава остеопороза. Извършената на 18.04.2017 г. оперативна интервенция представлява открито отстраняване / излющване / на колкото може по-голяма част от натрупванията на калций. Самата оперативна намеса нанася ятрогенна рана и предполага допълнително натрупване на калций, като всяка последваща намеса довежда до нова поява на осифициращ миозит. Вещите лица потвърждават причинната връзка между усложненията от счупването на пети шиен прешлен, с компресия на гръбначния стълб при ПТП от 26.05.2014 г. и процесните усложнения, Операцията от 18.04.2017 г. само временно подобрява, при това само пасивните движения на крайника. При компютърна томография през м. февруари 2015 г., предпоставена от болка в областта на лявата тазобедрена става, са установени множество калцификати и уплътнения в меките тъкани около двете тазобедрени стави, но са предприети единствено оперативно премахване на гноен секрет, лаваж и антибиотична терапия. Крайното ограничаване на пасивните движения последващо е предпоставило нова КАТ от 30.03.2017 г., открила много по-голямо натрупване, а на ищеца е предложено оперативно премахване на калцификатите. Вещите лица установяват, че понастоящем ищецът се придвижва само с инвалидна количка, налице е абсолютен блокаж на двете тазобедрени стави и невъзможност за пасивни движения на долните крайници, като мускулатурата им е хипотрофирала.

Разпитаният свидетел – майката на ищеца – твърди, че междувременно – през 2018 г. - е извършена идентична операция на дясната тазобедрена става, около която калцификатът бил с големина 20/6 см. и дори прозирал през кожата. Образуванията пречели ищецът да бъде вдигнат или облегнат в седнало положение, да се сгънат краката му. Твърди, че насрочили и нова операция, но я отложили поради пандемията от коронавирус / разпит от 02.07.2020 г. /, тъй като ищецът е сред уязвимите групи. Свидетелката посочва, че след всяка от оперативните интервенции следва много труден период – с много болки, с нужда от постоянно раздвижване на краката, чрез специални упражнения и масажи. Поради обездвижването раните от самите операции трудно заздравявали, постоянно се отваряли и се уголемявали. Към момента ищецът не може да се сгъне на 90 градуса, в инвалидната количка седи в полулегнало положение. Нуждае се от постоянно обръщане, за подобряване на кръвообращението, но блокажът на ставите изключително затруднява това, както и провеждането на рехабилитация.

От заключението на САТЕ се установява, че причина за ПТП е навлизането на водача на застрахования автомобил / идвайки отляво - по перпендикулярна, спрямо улицата по която се е движел пострадалия, улица, предприемайки едновременно с това ляв завой, при което засича пострадалия, управляващ мотоциклет / - по начин и в момент, когато не е било безопасно, както и движението на мотоциклетиста с по-висока от разрешената, както и от съобразимата за достатъчна да се избегне удара скорост от 55 км./ч. – със 73 км./ч., В постановеното срещу делинквента – Ц. С. Н. – решение по нак. дело № 3594/2015 г. на Пловдивски районен съд, е прието, че същата е нарушила чл. 5 ал. 1 т. 1, чл. 5 ал. 2 т. 1, чл. 25 ал. 1, чл. 37 ал. 1 изр. 1 и чл. 50 ал. 1 от ЗДвП. Последната разпоредба предвижда, че „ на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътните превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат с предимство „,

Първоинстанционният съд е приел, че е налице ексцес в здравословното състояние на ищеца, изразяващ се в осифициращ миозит, блокирал изцяло пасивните движения на тазобедрените стави /пълен блокаж /, което влошаване е новонастъпило, съществено се отклонява от първоначалната прогноза за възстановяване и не е могло да бъде предвидено при подписване на споразумението на 01.03.2017г., но е в пряка причинна връзка с вредоносното събитие, поради което ответното дружество носи отговорност за обезщетяване на понесените от ищеца вреди. Независимо, че калцификации са установени и преди сключване на споразумението със застрахователя, съдът е акцентирал на обстоятелството, че конкретното им развитие, с реалното му съдържание няма данни да е било анализирано и предвидено при сключване на споразумението, след като не е типично усложнение след обездвижване, а усложнение при хора, предразположени към остифициращ миозит. Съдът е приел за установено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, в обем от 50 %, тъй като е управлявал мотоциклета с 23 км./ч. над разрешената, съгласно чл. 21 ал. 1 ЗДвП скорост, но и над съобразената, съгласно чл. 20 ал. 2 ЗДвП. За съпричиняването е отчетена и забавената реакция на мотоциклетиста, тъй като, според заключението на САТЕ, ако би реагирал адекватно и при поддържаната скорост от 73 км./ч. той би избегнал удара.

Въззивният съд, сезиран с жалба на ищеца против решението в отхвърлителните части, е споделил приетото от първоинстанционния съд, досежно съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия, в размер от 50 %, съгласно установения от САТЕ механизъм на ПТП.Приел е, че нарушенията на всеки от водачите – на лек автомобил „Ситроен„ и на пострадалия - е с еднаква тежест, тъй като избягването на което и да е от тях би предотвратило удара. При определяне обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът е отчел, че са налице претърпени от ищеца нови болки и страдания, вследствие възпрепятстване възможността с тазобедрените стави на пострадалия да се извършват дори пасивни движения и той да бъде поставян в седнало положение, да изпъва краката си, да се премества лесно тялото му в лежащо положение, както и болки и страдания вследствие извършената операция и затрудненията в процеса на възстановяване от причинените от нея оперативни рани – невъзможност да лежи на една страна, разрастване на декубитални рани и пр.. Всички тези увреждания, обаче, апелативният съд е коментирал като по-несъществени от тези, обезщетени със споразумението - пълната парализа на долните крайници и частичната на горните - тъй като не са основната причина за обездвижването, появата на декубитуси и други / неуточнени от съда / последици. Така въззивният съд е споделил приетия от първоинстанционния съд справедлив размер на обезщетението от 80 000 лева и присъдим, с приспадане на съпричиняването, размер от 40 000 лева. Претенциите за обезщетяване на имуществени вреди са потвърдени в приетите от първоинстанционния съд размери, по-ниски от предявените единствено в резултат на съобразеното 50 % съпричиняване.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси, всички обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК: 1/ Длъжен ли е съдът да съобрази Директива 2009/103/ ЕО на ЕП и Съвета към случаи на тежък ексцес с пожизнено лечение от усложнения и приложими ли са изискванията по същата по отношение на увредени лица, претендиращи допълнително обезщетение за неимуществени вреди от ексцес по реда на чл. 51 ал. 1 от ЗЗД по иска на увредения срещу застрахователя на деликвента, когато то е свързано с продължавана търпимост на вредите и затруднения относно тяхното бъдещо понасяне, продължително лечение и пожизнени душевни и физически страдания? 2/ При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, следва ли съдът да се ръководи от задължителните разяснения на ППВС № 4/68 г. и от обективните критерии в същото? ; 3/ Следва ли съдът да вземе като критерии, за определяне размера на дължимото обезщетение за последващи вреди от ексцес, размера на обезщетението за първоначалните вреди, определен от застрахователно дружество и от кои критерии следва да се ръководи съдът - от установената съдебна практика и задължителните разяснения, дадени в ППВС № 4/68 г. или от практиката на застрахователните дружества? ; 4/ При определяне на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес длъжен ли е съдът да обсъди и включи в обхвата на търсеното обезщетение всички конкретно установени бъдещи сигурни и предвидими вреди, свързани с пожизнено лечение и задължително необходими операции, които се налагат от ежегодното проявление на усложненията, съобразно тяхната необратимост и пожизненост, без които операции живота на увреденото лице, поради усложненията, ще бъде затруднен и следва ли вредите от тези сигурни проявяващи се усложнения да се обезщетят, когато са пожизнени? ; 5/ Следва ли съдът да изложи подробни мотиви за промяната в обществено икономическите условия, когато е налице драстична инфлация и шоково поскъпване на стоките и услугите, цената на задължителната „Гражданска отговорност“ е увеличена, а съобразно тежестта на усложненията и крайно тежките последици от ексцеса, които са пожизнени и налагат постоянно пожизнено лечение, значително затрудняват ежедневието на увредения и влошават качеството му на живот? ; 6/ При определяне размера на дължимото обезщетение за последващи вреди следва ли съдът да изложи подробни съображения за тежестта и характера на последиците от усложненията и тяхното бъдещо проявление, когато е установено, че то е неизбежно, или е достатъчно съдът формално да посочи, че се ръководи от изискванията на ППВС № 4/68 г., без да съобразява обективните критерии по същото? ; 7/ Следва ли да се разграничи кой от участниците е допуснал по-тежкото нарушение, има ли значение тежестта на нарушението и по-тежкото нарушение води ли до по-голям принос на този, който го е извършил? ; 8/ Длъжен ли е съдът да изложи съображения кой от водачите е допуснал по-тежко нарушение, когато първопричина за настъпване на ПТП е маневрата отнемане на предимство от деликвента, който навлиза от път без предимство по път, на който се движи МПС с предимство?“ „9/ Когато се установи, че увреденият е управлявал МПС с незначително превишена скорост, по път с предимство и не е имал възможност да предвиди, че предимството му ще бъде отнето, а се установи, че водачът, отнемащ предимство, е имал обективна възможност да не предприема маневра и да не отнема предимство и да възприеме и предотврати ПТП с движещия се водач по път с предимство, кое лице е извършило по-тежките нарушения? 10/ Длъжен ли е съдът да разграничи тежестта на нарушенията, извършени от двамата водачи, единия от които е признат за виновен в извършване на две и повече нарушения и именно те са първопричината за настъпване на ПТП или е достатъчно да отбележи, че двамата водачи - и увреденият и деликвента имат еднакъв принос, без да се разграничава тежестта на нарушенията, извършени от всеки? Касаторът се позовава и на очевидна неправилност, съгласно чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК, обосновавана с нарушения на въззивния съд, свързани с: 1/необсъждането на довода му за приложимост на Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета, която има отношение към определяне на обезщетения, съобразявайки минималните нива на застрахователно покритие, което е оправдано в случаи на обезщетяване на тежки телесни увреждания, с оглед продължавана търпимост на вредите и затруднения относно тяхното бъдещо понасяне, продължително лечение и пожизнени душевни и физически страдания; 2/ необсъждане на заключението на СМЕ относно бъдещите сигурни проявления на тежките усложнения, тяхната необратимост и пожизненост.

Въпроси 1– 6 вкл. възпроизвеждат различните аргументи на касатора за неправилното прилагане от въззивния съд на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и по същество са обобщими до приложението на разпоредбата в хипотезата на ексцес - доколко в същата са аналогично съобразими задължителните указания в ППВС № 4/1968 г.. Въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, а с посоченото Постановление е обоснован и допълнителния селективен критерий, в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Макар да е изброил съобразими, като проявление на ексцеса, нововъзникнали увреждания и съпътстващите ги болки и страдания на ищеца, въззивният съд не е оценил достатъчно тежестта на всяко от тях и безперспективността на преодоляването им, в относимост към емоционалните страдания на ищеца, нито е съобразил адекватно действителното съдържание и интензитет на търпимите физически страдания, в обосноваване на справедлив, вкл. с оглед съобразимите обществени условия, размер на обезщетението.

Групата въпроси, отнасящи се до приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, във връзка с касационния довод за неправилно приет равен принос на делинквента и пострадалия, не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд е изложил мотиви защо приема, че нарушението на всеки от двамата водачи е равностойно: тъй като избягването на което и да е от тях – навлизането на делинквента в пътното платно на мотоциклетиста, със завой наляво и пред него, респ. движението на мотоциклетиста със скорост до 55 км./ч., би изключило удара между тях. Правилността на този извод е предмет на преценка в друга фаза на касационното производство, след допускане на касационното обжалване. По приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е налице обилна съдебна практика на касационна инстанция, поради което, обосноваване на допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, при това само с формално цитиране на нормата, а не съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е изключено.

Не се обосновава очевидна неправилност на въззивното решение, която следва да е изводима единствено от мотивите му, без да е необходимо да се извършва проверка и анализ на доказателствата или на процесуалните действия на съда и страните. По начало е неясно какъв, различен от националния материален закон, аспект от уредбата на обезщетението за неимуществени вреди на визираната Директива, несъобразен от съда, има предвид касатора, доколкото с въззивното решение не са отречени въведени от същата принципи. Липсата на произнасяне в мотивите, по твърдени да са наведени доводи на страната, обективно изключва изводима очевидна неправилност, тъй като предполага допълнителна проверка, извън съдържанието на мотивите: дали тези доводи са действително въведени в процеса, въведени ли са своевременно, вкл. като относими към въззивен довод, по който съдът е дължал произнасяне, съгласно чл. 269 ГПК, доказани ли са и от естество ли са да променят правния резултат, само в който случай непроизнасянето би съставлявало съществено процесуално нарушение по чл. 281 т. 3 ГПК и основание за отмяна на атакуваното въззивно решение,

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. второ ГПК, подадената от Л. П. А. касационна жалба против решение № 95/25.02.2022 г. по гр. д. № 862/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която се потвърждава постановеното решение № 260285/29.06.2021 г. по т. д. № 740/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените, по реда на чл. 226 ал. 1 КЗ отм., искове на Л. А. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за осъждане на дружеството да му заплати разликата между присъдените 420 лева и до претендираните 840 лева или за сумата 420 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи, направени в полза на УМБАЛ „С. М“, за престой в самостоятелна стая, по фактура и фискален бон издадени на 25.04.2017 г.; и за осъждане дружеството да му заплати разликата между присъдените 450 лева и до претендираните 900 лева или за сумата от 450 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи в полза на лечебното заведение, за избор на екип, по фактура и фискален бон издадени на 18.04.2017.

Определението в тази част може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяването на страната, с частна жалба, пред друг състав на ВКС.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95/25.02.2022 г. по гр. д. № 862/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, в останалата му обжалвана част.

Делото да се докладва на Председателя на І търговско отделение на ВКС, за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението по допускане на касационното обжалване е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: