Производството е по чл.290 - чл.293 от ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на А. С. В., подадена срещу решение № 1096 от 27.05.2015 г., постановено по гр. дело № 3700/2014 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решението от 25.07.2014 г. по гр. дело № 1347/2008 г. на Софийски градски съд, І-4 г. о. и е отхвърлен предявеният от А. С. В. срещу С. В. С. иск по чл.21, ал.1 от СК отм. г. (отм.) за признаване за установено, че процесните 63 бр. недвижими имоти, придобити по време на брака, са лична собственост на А. С. В.. Отхвърлен е и предявеният от А. В. срещу С. С. при условията на евентуалност иск по чл.28, ал.3 от СК отм. г. (отм.) за определяне на по-голям дял в размер на 85/100 ид. части от общото имущество, придобито по време на брака между страните.

Жалбоподателката счита въззивното решение за незаконосъобразно и необосновано. М. В касационен съд да отмени същото и потвърди решението на първоинстанционния съд или със свое решение да се произнесе по предявения иск с правно основание чл.28, ал.3 от СК отм., като уважи същия и присъди по-голям дял от общото имущество на ищцата при съотношение 85/100 ид. ч.

Насрещната страна С. В. С. счита касационната жалба за неоснователна.

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса дали утвърденото от съда споразумение по чл.99, ал.3 от СК отм., в което страните са посочили, че придобитите по време на брака имоти остават в обикновена съсобственост, без обаче да е определен размерът на дяловете, е пречка в последващ процес да се установява трансформация на лични средства на един от съпрузите в придобиването на тези имоти.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 и чл.293 от ГПК, приема следното:

В исковата молба А. С. В. твърди, че на 7.05.1989 г. сключила брак с ответника С. В. С., който бил прекратен с решение на СРС, 85 състав, постановено по бр. дело № 346/2006 г., влязло в сила на 3.05.2007 г. Ищцата сочи, че по време на брака им тя и ответникът придобили множество недвижими имоти, подробно описани и изброени в исковата молба. Поддържа, че недвижимите имоти, описани в пункт I, III и IV от исковата молба, били закупени със средства, представляващи лично нейно имущество - получена парична награда в размер на 75 000 щатски долара, което обстоятелство изключвало приноса на ответника. При условията на евентуалност заявява, че приносът й в придобиването на имотите значително надхвърля този на ответника. Излага следните съображения:

Първоначално, при сключване на гражданския им брак, ищцата преподавала в ПНГ „Проф. Д-р А. З.” в [населено място] и в СОУ „В. Л.” в [населено място]. Едновременно с това преподавала английски език в частно езиково училище в [населено място], където получавала лекторски възнаграждения. През 1992 г. спечелила конкурс и била назначена като началник отдел „Екология“ към [община]. А. В. твърди, че едновременно с това била и директор на Фондация за екологично образование и обучение. Поддържа, че през периода от сключването на брака до 1996 г. имала значителни доходи, за разлика от ответника, който работел като учител по математика в основното училище в [населено място], [община]. Сочи, че през 1996 г. получила награда от Екологична фондация „Г.”, САЩ за принос в опазването на околната среда, която включвала и парична премия в размер на 75 000 долара. Излага, че тъй като по това време съгласно действащото в България законодателство нямала възможност да притежава банкова сметка в чуждестранна банка, част от наградата в размер на 23 000 долара й била преведена по нейна банкова сметка в „Б.” АД, а 52 000 долара били преведени с нейно съгласие по сметката на колегата й от Швейцария Х. Ш., който през 1998 г. й превел тази сума по сметката й в „Б.” АД. Ищцата твърди, че с част от парите от наградата заплатила цената на закупените от нея апартамент и гараж в [населено място] в груб строеж, описани в пункт І в исковата молба, за които заплатила 31 150 000 лв. (неденоминирани). Твърди, че сумата от 10 000 долара от получената наградата вложила в ремонт, довършителни работи и обзавеждане на апартамента и гаража. Поддържа, че със средства от тази награда закупила и описаното в пункт ІІІ празно дворно място в [населено място], [община], с площ от 600 кв. м, придадено към собствения й недвижим имот, придобит по дарение от баща й С. В. Е.. А. В. излага доводи, че придобитият през 1995 г. с нот. акт № 171, том ІІ, дело № 868/1995 г. апартамент в [населено място] (пункт ІІ от исковата молба), бил получен по силата на договор за замяна с [община], като в замяна на него отстъпили жилище, закупено по време на брака с ответника, но със средства, дарени й от нейния баща, поради което счита, че полученият по замяна апартамент също е нейна изключителна собственост, респ. тя има по-голям принос.

Ищцата твърди, че през 1999 г. се регистрирала като едноличен търговец с фирма „А. С”, вписана в търговския регистър при Плевенския окръжен съд по ф. д. № 736/1999 г. том 220, партида 19870, стр.202. Сочи, че с договор за покупко-продажба от 10.02.2005 г. продала търговското предприятие на едноличния си търговец на регистрираното от нея, като едноличен собственик на капитала, ЕООД „А. С І” по ф. д. № 95/2005 г. Излага, че по времето, когато се регистрирала като едноличен търговец, с остатъка от парите от наградата от фондация „Г.” започнала да закупува земеделски земи в района на [община]. Твърди, че тези земи били обработвани от нея като едноличен търговец, а в последствие те били обработвани и от едноличното й дружество. Поддържа, че като едноличен търговец изтеглила кредит по програма на Държавен фонд „Земеделие” в размер на 40 000 лв., като ипотекирала апартамента в [населено място] за обезпечение на кредита. Твърди, че с парите от кредита засадила 20 дка лозе в землището на [населено място]. След продажбата на предприятието на едноличния й търговец, погасяването на кредита се извършвало от собственото на ищцата ЕООД. А. В. поддържа, че от м. август 2004 г. с ответника били във фактическа раздяла. Твърди, че по време на брака им тя поемала всички разноски за консумативи и издръжка на семейството. През периода от началото на 1998 г. до фактическата раздяла през 2004 г., в който придобила гореописаните недвижими имоти с парите от наградата, съпругът й през 1998 г. бил в САЩ, където работел в строителството. Ищцата излага, че когато се завърнал през 1999 г., със спестените от него пари С. С. се регистрирал като едноличен търговец с фирма ЕТ „Спацио-С. С”, вписан в търговския регистър при Софийски окръжен съд по ф. д. № 2082/1993 г., и си закупил лек автомобил. Фирмата му работела на загуба и се наложило да преустанови дейността й през 2002 г. Ищцата твърди, че през периода 2002 - 2004 г. ответникът нямал доходи, тъй като не ходел на работа и живеел при ищцата в [населено място], където се издържали от дейността й като търговец. Сочи, че през месец август 2004 г. двамата се разделили окончателно.

Въз основа на така изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че придобитите по време на брака недвижими имоти, описани подробно в обстоятелствената част на исковата молба, са нейна изключителна собственост - придобити изцяло с лично имущество, а именно паричната награда от Екологична фондация „Г.“. При евентуалност - ако съдът приеме, че така предявената претенция е неоснователна, моли на основание чл.28 ал.3 от СК отм. да се признае за установено, че тя е собственик на 85/100 ид. ч. от гореописаните имоти.

Ответникът С. В. С. оспорва исковете по съображения, че процесните недвижими имоти са били придобити със средства и на двамата съпрузи, като той е полагал грижи за семейството и за детето. Твърди, че апартаментът в [населено място] бил закупен с негови средства.

За да счете и двата иска за неоснователни, въззивният съд е приел, че сключеното между страните споразумение по чл.99, ал.3 от СК отм. г. (отм.) препятства възможността решените с него имуществени въпроси да бъдат пререшавани в друг процес, докато по предвидения законов ред то не бъде изменено, прекратено, развалено или отменено. Съгласно изложените от съда мотиви, по отношение на имуществата, придобити по време на брака чрез възмезден придобивен способ, изразената в споразумението воля обвързва страните по въпросите за наличието на съсобственост между тях и размера на притежаваните след прекратяване на СИО дялове. Споразумението има характер на съдебна спогодба, с която страните могат да уговорят различни дялове в съсобствеността или да бъде призната изключителната собственост на единия от тях върху дадени недвижими имоти, но доколкото в конкретния случай подобна уговорка не съществува, то следва да се приложи презумпцията за съвместен принос, заложена в чл.19, ал.3 от СК отм., поради което дяловете на съпрузите да се считат за равни. С влизане в сила на бракоразводното решение, респ. на одобреното споразумение по чл.99, ал.3 от СК отм., е формирана сила на пресъдено нещо между страните по делото относно имуществените въпроси между тях, което препятства възможността да се търси пререшаването им.

Във връзка с въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е постановено Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС. В същото е прието, че ако в утвърдено от бракоразводния съд споразумение по чл.99, ал.3 или чл.101, ал.1 от СК отм. г. (отм.), съответно чл.49, ал.4 или чл.51, ал.1 от СК г., съпрузите уговорят, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл.21, ал.2 от СК отм. г. (отм.), съответно чл.23, ал.2 от СК г.

Въпреки че цитираното тълкувателно решение се отнася само до частичната трансформация, от постановките му и изложените в него мотиви може да се направи извод, че в същата хипотеза (при постигнато между съпрузите споразумение, че придобитият по време на брака имот остава съсобствен) искът по чл.21, ал.1 от СК отм. г. (отм.), респ. по чл.23, ал.1 от СК г., за признаване на изключителна собственост на придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност имот не може да бъде проведен и е недопустим. Това е така, защото не подлежи на пререшаване въпросът за наличие на съсобственост между страните-бивши съпрузи, уреден със споразумението, имащо характера на договор за спогодба с вещнопрехвърлително действие. Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД уговорките между страните по договора имат силата на закон за тях и следва да бъдат спазвани. Изключение от така изложеното представляват хипотезите на чл.20 от СК отм., респ. чл.22 от действащия СК.

В този смисъл е налице и формирана съдебна практика на ВКС, следваща приемането на тълкувателното решение, обективирана, напр. в: определение № 215/17.12.2018 г. по ч. гр. дело № 1973/2017 г., ІІ г. о. и определение № 220/20.12.2018 г. по ч. гр. дело № 523/2018 г., ІІ г. о.

Предвид изложеното, отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е: При наличието на споразумение по чл.99, ал.3 от СК отм. г. (отм.), чиято валидност не е оборена по делото, в което страните са посочили, че придобитите по време на брака имоти остават в обикновена съсобственост, без да е определен размерът на дяловете, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл.21, ал.2 от СК отм. г. (отм.), но е недопустим иск по чл.21, ал.1 от СК отм. г. (отм.) за установяване на пълна трансформация на лично имущество.

Горното обуславя извода за недопустимост на въззивното решение в частта по иска по чл.21, ал.1 от СК отм., като постановено по недопустим иск. Ето защо Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение следва да обезсили решението в тази му част и да прекрати производството по така предявения иск.

Изложеното по-горе обуславя разглеждане на евентуалния иск по чл.28, ал.3 от СК отм. г. (отм.). Същият е допустим с оглед възприетото в Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС.

Искът по чл.28, ал.3 от СК отм. е конститутивен иск. За да бъде уважен, ищецът следва да докаже, че приносът му в придобиването на общото имущество значително надхвърля приноса на другия съпруг. С Постановление № 5 от 31.10.1972 г. по гр. дело № 4/1972 г. на Пленума на ВС са дадени разяснения относно възможността да се реализира претенция на единия съпруг за по-голямо участие в придобитата по време на брака на страните имуществена общност, като е прието, че основание за определяне на по-голям дял е налице, когато приносът на единия съпруг явно и значително надхвърля приноса на другият съпруг. Явното и значително несъответствие в приноса следва да бъде установено не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания труд на съпрузите в домакинството, за отглеждането на децата и създаване на спокойна обстановка за живот, както и всички други обстоятелства от значение за материалното благосъстояние на семейството.

В решение № 215/23.06.2011 г. по гр. дело № 1014/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. е посочено, че преценката за по-голям принос следва да се извършва конкретно чрез съпоставяне на приноса на двамата съпрузи, независимо от начина, по който всеки един от тях е съдействал за материалните придобивки на семейството. Приносът може да се изразява във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството, като нито един от начините за включване на съпрузите чрез принос в придобиване на имуществото по време на брака не е възприет от законодателя като имащ най-голямо или преимуществено значение.

По смисъла на цитираната законова разпоредба значение има „приносът“, а не „доходът“ на всеки от съпрузите. Разликата в доходите на съпрузите по време на придобиването на общото съпружеско имущество не е достатъчна, за да се определи по-голям дял на съпруга с по-високи доходи. Това е допустимо само при значително надхвърляне на доходите му и то само ако доходът се е реализирал като принос (в този смисъл решение № 1065/28.10.1998 г. по гр. дело № 1005/1997 г. на ВКС, ІІ г. о.).

С. То решение № 63 от 1984 г. по гр. дело № 27/1984 г. на ОСГК на ВС при иск за определяне на по-голям дял от общото имущество следва да бъде посочено цялото семейно имущество. Непосочването представлява порок на исковата молба. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС, обективирана, напр. в: определение № 572/3.06.2010 г. по гр. дело № 178/2010 г., ІІ г. о., решение № 237/27.06.2011 г. по гр. дело № 931/2010 г., І г. о., определение № 531/29.09.2015 г. по ч. гр. дело № 4241/2015 г., ІІІ г. о.

По делото се установява от решение от 22.03.2007 г. на СРС, 85 състав по гр. д. № 346/2006 г., влязло в сила на 3.05.2007 г., че страните са сключили брак на 7.05.1989 г., като от него имат едно дете, родено на 16.07.1998 г. С решението бракът между страните по делото е бил прекратен, като съгласно утвърденото от съда споразумение между съпрузите по чл.99, ал.3 от СК отм. процесните недвижими имоти са останали в обикновена съсобственост между бившите съпрузи. Съгласно споразумението в обикновена съсобственост са останали и движимите вещи (неконкретизирани), придобити по време на брака с общи средства, както и лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“, с рег. [рег. номер на МПС], Относно придобиването на лек автомобил по време на брака между страните са налице твърдения и в исковата молба.

От така изложеното настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС прави извод, че в случая въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.28, ал.3 от СК отм. по нередовна искова молба. В същата не е посочено цялото имущество, което страните са придобили по време на брака им, а само недвижимите имоти (63 на брой). Това обуславя обезсилване на въззивното решение по посочения конститутивен иск и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Последният следва да остави без движение исковата молба и да укаже на ищцата да посочи цялото имущество, придобито по време на брака й с ответника. В съответствие с ТР № 63/1984 г. това имущество следва да бъде оценено от вещо лице, за да се образува общата маса на придобитото от съпрузите имущество. Произнасянето по иск с правно основание чл.28, ал.3 от СК отм. изисква съпоставката между приносите на двамата съпрузи, отнесени към придобивната стойност на общото имущество.

Настоящият съд следва да присъди на С. В. С., на основание чл.78, ал.4 от ГПК, направените от него разноски по иска с правно основание чл.21, ал.1 от СК отм., а именно – 150 лв. адвокатско възнаграждение за делото пред първоинстанционния съд и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС. В тази връзка и предвид цената на иска, съдът намира за неоснователно възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, направено от другата страна. Останалите разноски следва да бъдат съобразени при новото разглеждане на спора по иска с правно основание чл.28, ал.3 от СК отм., с оглед изхода на същия.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

РЕШИ:ОБЕЗСИЛВА решение № 1096 от 27.05.2015 г., постановено по гр. дело № 3700/2014 г. на Софийския апелативен съд, в частта, в която е отменено решението от 25.07.2014 г. по гр. дело № 1347/2008 г. на Софийски градски съд, І-4 г. о. по иска с правно основание чл.21, ал.1 от СК отм. г. (отм.) и този иск е отхвърлен, И ПРЕКРАТЯВА производството по иска с правно основание чл.21, ал.1 от СК отм. г. (отм.), предявен от А. С. В. срещу С. В. С., като недопустимо. ОБЕЗСИЛВА решението в частта по иска с правно основание чл.28, ал.3 от СК отм. г. (отм.) И ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА А. С. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], ул. Л. Д.“ № 8, да заплати на С. В. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап.№ 9 разноски по делото в размер на 1 150 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: