Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Главният архитект на община Р. обжалва Решение № 29/27.07.2016 г. на Административен съд – Русе по адм. дело №77/2016 г., с което е отхвърлено негово и на Е. А. В. и О. Г. В. оспорване срещу Заповед № ДК-10-СЦР-4/12.02.2016 г. на началника на РДНСК – Северен централен район, отменяща Разрешение за строеж № 717/22.12.2015г. на главния архитект на общината за „Основен ремонт и преустройство на магазин за промишлени стоки в сгради с идентификатори [номер] и [номер] и ВиК отклонения“ в поземлен имот [номер] , кв. [номер] , ЦГЧ по плана на гр. [населено място]

, заедно с одобрения инвестиционен проект, в частта, касаеща сграда с идентификатор [номер] .

От ответниците областния управител на област Р. и началника на РДНСК – СЦР са на позиция за неоснователност на жалбата, Е. А. В. и О. Г. В. не изразяват становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. а. Противно на първия касационен довод, областният управител е могъл да оспори строителното разрешително пред началника на РДНСК по реда на чл. 216 ЗУТ. Поземленият имот, в който е разрешено строителството, е актуван като частна държавна собственост, в акта не са вписани права за управление на различен от областния управител субект и по силата на чл. 18, ал. 1, изр. 1 ЗДС именно той упражнява правата на държавата като собственик, които включват и защитата против засягащи ги административни актове, издадени в полза на трети лица.

б. Качеството на държавата на заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2,т.1 ЗУТ и обусловеното от него право на жалба – ал. 3 на текста, произтича от правото на собственост върху поземления имот, за който е издаден акта на главния архитект, в хипотезата на разрешен „нов“ строеж. Интересът от оспорване се определя от...