Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. И. Л. срещу Решение № 1290/20.06.2016 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 734/2016 г., с което е отхвърлено оспорването й на Заповед № РД-16-206/02.03.2016 г. на кмета на район „Централен“ – община П., нареждаща незабавно спиране на строеж „Ремонт, реконструкция и надстройка на жилищна сграда“ в имот пл. № [номер] , вкл. в УПИ [номер]

, кв. 497 по плана на I градска част, като извършен в противоречие с чл. 148, ал. 1 ЗУТ – без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, с възложители Е. И. Л. и А. Й. Л..

От ответниците кметът на район „Централен“ – община П. е на становище за неоснователност на жалбата, А. Й. Л. я поддържа.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Заповедта не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК. Съображенията на органа от фактическа страна се съдържат както в обстоятелствената, така и в разпоредителната част на заповедта – строежът е спрян поради липсата на инвестиционен проект и разрешение за строеж, чието наличие дори не се и твърди от касаторката, а реализирането му без тях е основание за спиране на строежа - чл. 223, ал. 1, т. 1, чл. 224, ал. 1, т. 1 и чл. 224а, ал. 1 и 5 ЗУТ. Грешката или неточността във възприетата правна квалификация не представлява самостоятелно основание за отмяна, ако фактическите основания на упражненото със заповедта правомощие са осъществени и съответстват на материалния закон.

2. Строежът е описан в констативния акт от 04.02.2016 г., въз основа на който е издадена и заповедта, в достатъчна степен, позволяваща неговата индивидуализация, в частност – разграничаването от съществуващата преди предприемането му жилищна сграда чрез изпълнението на нови плочи...