Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Д., Л. Х. Д. и М. Г. Д., подадена чрез техния пълномощник адв. М. П., срещу Решение № 154 /07.06.2016 г, постановено по адм. д. № 294 /2015 г, по описа на Административен съд отм. а Загора.
В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. С касационната жалба е направено и искане за отмяна на решението на Административен съд С. З и в частта му относно разноските като се навеждат доводи, че такива неправилно не са били присъдени на касаторите, с оглед уваженото им искане за спиране на принудителното изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДК-02-СЗ-16 /14.08.2009 г, на началника на РДНСК – С. З.
Ответниците - началникът на РДНСК-ЮИР и началникът на Дирекция за национален и строителен контрол, чрез процесуалния им представител, в писмено становище и в съдебно заседание излагат доводи за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът – началникът на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ С. З при РДНСК – ЮИР не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е допустимо и правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежно участвали в първоинстанционното производството страни, с оглед на което и на основание чл. 210, ал. 1 от АПК е процесуално допустима, а наведеният в обратен смисъл довод в съдебно заседание от страна на процесуалния представител на ответниците е неоснователен.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административен съд С. З е бил сезиран с иск по чл. 292 от АПК, подаден от Г. Д. Д., Л. Х. Д. и М. Г. Д., посочена като заинтересовано лице, за признаване за установено, че задължението на издадената от началника на РДНСК – гр. С. З. З № ДК-02-СЗ-16 /14.08.2009 г, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Двуетажна жилищна сграда с гараж и приземен етаж“, находящ се в ПИ [номер], землището на [населено място], м. „К.“, общ. К. с възложители Л. Х. Д. и Г. Д. Д. не подлежи на изпълнение до произнасянето на главния архитект на община К. с влязъл в сила отказ за узаконяване по образуваното преюдициално производство по реда на § 127, ал. 2 от П. З. З.. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил предявения от Г. Д. Д. и Л. Х. Д. иск като неоснователен и е върнал същият по отношение на М. Г. Д. поради неговата недопустимост, тъй като тя не попада сред лицата, визирани в чл. 274, ал. 2 от АПК. Решението е допустимо.
Съдът правилно е конституирал страните в съдебното производство, произнесъл се е по допустима жалба, подадена от процесуално легитимна страна и правилно е определил предмета на оспорването, без да допусне неговата замяна, поради което не е налице порок, водещ до недопустимост на съдебното решение. Наведените в касационната жалба оплаквания относно липсата на произнасяне от съда по отношение на иск на М. Г. Д., подаден на основание чл. 128, ал. 2 от АПК са неоснователни. Подаденото на 16.03.2016 г, становище, на което се позовават ищците и в което се посочва, че правният интерес за завеждане на иска на М. Д. произхожда от разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от АПК не може да се приеме за обосновано, тъй становището изхожда от Г. Д. и Л. Д., а волеизявление, направено от М. Д. в подобен смисъл изцяло липсва по делото. Правното основание на предявения иск дори и да не е посочен изрично и коректно от ищците, следва да бъде определен от съда, спрямо петитума на иска. Както се посочи по-горе, производството пред Административен съд С. З е било образувано по предявен иск с правно основание чл. 292 от АПК и с петитум „да бъде признато, че задължението на Заповед № ДК-02-СЗ-16 /14.08.2009 г, на началника на РДНСК – гр. С. З, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Двуетажна жилищна сграда с гараж и приземен етаж“, находящ се в ПИ [номер], землището на [населено място], м. „К.“, общ. К. спрямо нейните адресати Г. Д. Д. и Л. Х. Д. не е изискуемо до произнасянето на главния архитект на община К. с влязъл в сила отказ за узаконяване по образуваното преюдициално производство по реда на § 127, ал. 2 от П. З. З.“. От цитираното, съдът правилно е приел, че искът е с правно основание чл. 292 от АПК и изхожда от Г. Д. Д., Л. Х. Д. и М. Г. Д.. С разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от АПК са определени страните в производството по чл. 292 от АПК – искът се предявява от длъжника срещу взискателя. Длъжници по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите, както и органите, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници – чл. 274, ал. 2 от АПК. Изпълнителното основание в случая е влязлата в сила Заповед № ДК-02-СЗ-16 /14.08.2009 г, на началника на РДНСК – гр. С. З, с която е наредено премахването на незаконен строеж, в която като адресати са посочени Г. Д. и Л. Д., но не и М. Г. Д.. Както обосновано е приел и административният съд, последната не е адресат на заповедта, нито длъжник в изпълнителното производство, поради което не може да бъде и ищец в настоящото съдебно административно производство, поради което исковата й молба, подадена на основание чл. 292 от АПК правилно е приета за недопустима за разглеждане, а производството спрямо нея – прекратено. Обстоятелството, че М. Д. впоследствие е станала съсобственик на поземления имот, в който е разположен незаконния строеж, не я прави лице с право на иск по чл. 292 от АПК, тъй като не е длъжник по изпълнението на заповедта за премахване на незаконния строеж. Решението е и правилно.
Чрез разпоредбата на чл. 292 АПК законодателят е предвидил възможността задължението, предмет на изпълнение, да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание, относими към неговата законосъобразност, които не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването му. Съгласно чл. 268, т. 1 от АПК изпълнително основание по този кодекс са влезлите в сила индивидуални или общи административни актове. В случая това е заповедта за премахване на незаконен строеж, с адресати Г. Д. и Л. Д., която е влязла в сила на 01.03.2012 г, - датата на касационното решение, постановено по адм. д. № 249 /2012 г, по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение по адм. дело № 563 /2010 г, по описа на Административен съд С. З, с което е отхвърлена жалбата срещу административния акт. Между страните липсва спор относно фактите и същите са правилно установени от първоинстанционния съд.
Твърденията в исковата молба са свързани с наличието на висящо производство за узаконяване на строежа по подадено от ищците заявление до главния архитект на община К. на основание § 127, ал. 2 от ПЗР ЗИД на ЗУТ, което производство според тях е нововъзникнало обстоятелство по отношение на заповедта и съставлява пречка строежът да бъде премахнат до влизане в сила на административен акт по това искане. Претендираната с исковата молба защита е да се признае за установено по отношение на ответника, че до влизане в сила на отказ за узаконяване по висящото административно производство, заповедта за премахване на незаконен строеж не подлежи на изпълнение. В случая съдът дава точна преценка на предпоставките на иска по чл. 292 АПК и излага принципно правилни съображения относно неприложимостта на нормата на § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В допълнение към мотивите на съда следва да се отбележи, че дори и наличието на положителен за ищците в процедурата по узаконяване завършващ акт, не може да се приеме като обстоятелство, обуславящо основателност на иска по чл. 292 от АПК, спрямо влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж. Това е така, тъй като исковата защита по чл. 292 от АПК не може да доведе до ревизиране на влязъл в сила административен акт след отпадане на законовите възможности за това, в какъвто смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика. Разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е неприложима в случая, предвид невъзможността с нея да се преуреждат с обратна сила отречени със силата на присъдено нещо права. Разпоредбата е материалноправна и се прилага от датата на влизането й в сила – 26.11.2012 г, но е неприложима по отношение на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи, предхождащи посочената дата. Ето защо изводът на съда, че подаването на заявление и висящата процедура за узаконяване за процесния строеж по реда на § 127 от ПЗР на ЗУТ не обуславя основателност на иска по чл. 292 от АПК, тъй като това не е факт, сочещ безусловно на неизискуемост на изпълнението, какъвто е например изтеклата давност по чл. 285, ал. 1 от АПК.
При този изход на спора, неоснователно се явява и направеното в касационната жалба искане за присъждане на разноски в проведеното производство, образувано по повод исковата молба на касаторите. След като по същество на спора исковата им молба е отхвърлена като неоснователна, то правилно и административният съд не е присъдил разноски. В настоящето касационно производството от страна на ответниците не е направено искане за присъждане на такива, с оглед на което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 154 /07.06.2016 г, постановено по адм. д. № 294 /2015 г, по описа на Административен съд С. З. РЕШЕНИЕТО е окончателно.