Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Миграция“ в Министерството на вътрешните работи, гр. [населено място], [улица] срещу Решение №5403 от 26.07.2016 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №3817/2016 г.

С обжалваното решение съдът отменя Заповед №ЗДМ-1331 от 15.09.2008 г. на директора на Дирекция „Миграция“, с която на Ф. Б. Т., гражданин на Ислямска република И., на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и 4 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) са приложени принудителни административни мерки „принудително отвеждане до границата“ и „забрана за влизане в страната“ за срок от десет години. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – директорът на Дирекция „Миграция“, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно приема жалбата за допустима – не отчита факта, че процесуалният представител на чуждия гражданин е бил запознат с оспорения акт и не го е оспорил. С оглед на това счита жалбата срещу заповедта за недопустима.

Сочи, че съдът е извършил недостатъчно задълбочен анализ и преценка на доказателствата по делото, въз основа на което необосновано приема, че не са налице предпоставките за прилагане на процесната мярка. Позовава се на чл. 66, ал.1 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) и на писмо, изх. №271 от 04.08.2008 г. на председателя на Държавната агенция. Неправилен счита извода на съда за неопределяне в кой точно момент е изтекъл седемдневният срок за напускане на страната. Позовава се на данните от призоваването на г-н Т. в хода на съдебното производство по дело №6640/2007 г. на Върховния административен съд и на фактите от информационната система за регистрирани влизания в страната.

Сочи, че пребиваването...