Производството е по реда на чл. 208 и сл. във вр. с § 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от адв. Н. И. Б. в качеството си на пълномощник на А. Б. П. като Управител на „САТ 40” ООД, гр. П., срещу Решение № 1000/09.10.2006 год. по адм. д. № 937/2006 год. на Пловдивски окръжен съд, административно отделение, ІІІ състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 130097/10.04.2006 год., издаден от ТД на НАП гр. П. и потвърдителното Решение № 536/02.06.2006 год. на Директора на Дирекция „ОУИ”, гр. П. при ЦУ на НАП относно начислен на дружеството ДДС за внасяне за притежавани от него активи. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваната част от решението е неправилна като постановена в нарушение на закона, но са наведени доводи главно срещу решението на Директора на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП. Жалбоподателят иска отмяната на съдебно решение и на данъчните актове и присъждане на разноски.

Ответникът по касационна жалба – Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. П. при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба в подробно изложени съображения в писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо „А” отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Видно от съдебното решение, а и от касационната жалба, за да отхвърли жалбата на дружеството, ПОС се е мотивирал с безспорно установената фактическа обстановка. Съдът е разгледал и анализирал правилното прилагане на нормите на чл.119, ал.3 от ЗДДС отм. и чл.62 , ал.1 от ЗДДС отм. и е постановил решение, което не страда от пороците, посочени като касационни основания в касационната жалба. Възраженията на жалбоподателя се свеждат до твърдения за непълни мотиви на обжалваното решение, като в жалбата липсват ясно формулирани касационни основания за отмяна, а по - скоро се коментира съдебния акт и се възразява срещу преценката на съда. Относно фактическата обстановка безспорно установено по делото е обстоятелството, че [Фирма 1] не е включило в описа за налични активи и съответно не е начислил ДДС върху тях за недвижими имоти /офиси с № № 8, 11 и 12/, придобити с нотариален акт № 105/29.06.2004 год. Доставчикът "Сити комерс" ООД към момента на цитираната продажба е бил нерегистрирано по ЗДДС лице и правилно е издал опростена фактура с № 1/02.07.2004 год. и съответно не е начислил ДДС. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че ДДС е било включено в опростената фактура, тъй като разпоредбите на ЗДДС изключват възможността нерегистрирано по ЗДДС лице да издава данъчни фактури и съответно да начислява ДДС. Възможността, предвидена в разпоредбите на чл.97, ал.1 от ЗДДС регистрирано по ЗДДС лице да издава опростена фактура касае единствено в случаите на освободени доставки по смисъла на чл.33 - чл.52 от ЗДДС, какъвто не е настоящия случай. Предмет на доставките са недвижими имоти - офиси, които не са включени в обхвата на освободените по смисъла на ЗДДС доставки. Неоснователно е твърдинието в жалбата, че нерегистрирано по ЗДДС лице, издавайки опростена фактура включва и ДДС в нея, тъй като „това включване" всъщност е регламентирано в разпоредбите на чл.55, ал.1 - 6 от ЗДДС. Начисляването, включването в съответните регистри, осчетоводяването и съответно внасянето на ДДС става единствено от регистрирано по ЗДДС лице /чл.55 от ЗДДС/, какъвто не е настоящия случай. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в случая е приложима разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗДДС, тъй като няма платен данък от получателя - [Фирма 1], за който съответно да няма законовото основание за ползване на данъчен кредит.

Предвид изложеното обжалваната част от решението е правилна и следва да бъде оставена в сила – чл.221, ал.2, предл.1 АПК.

С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника, тъй като негов представител не е участвувал в съдебните заседания.

Воден от горното Върховният административен съд, първо "а" отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 1000/09.10.2006 год. по адм. д. № 937/2006 год. на Пловдивски окръжен съд, административно отделение, ІІІ състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. Ч. М.Ч.