Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция по горите, гр. С., представлявана от председател С. Ю., подадена чрез упълномощен юрисконсулт Воденичарова, против решение № 238 от 12.01.2009г., постановено от Административен съд - Хасково по адм. д. № 239/2008г. От жалбата се извличат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ и възразява срещу изводите на първоинстанционния съд относно характера на процесните имоти, вписани в особеното мнение на инж. Ат. Александров към решението на комисията по чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ. Касаторът заявява, че спорните имоти са гори и по силата на чл. 14а от ЗВСВГЗГФ остават държавна собственост, като управлението и контролът върху тях се осъществява от ДАГ и в оспорения акт не е вписано пред кой орган може да се обжалва протоколното решение на комисията. М. В. администартивен съд да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно относно имотите, попадащи в териториалния обхват на дейност на Държавно горско стопарство "Хасково", ведно с произтичащите от това последици.
Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие", гр. Х. оспорва касационната жалба с писмен отговор, с който пледира за оставяне в сила на обжалваното решение, защото между страните е налице спор за материално право, който се разрешава по общия исков ред.
Заинтересованата страна - министърът на земеделието и храните чрез упълномощен юрисконсулт Караилиева изразява становище за оставяне без уважение касационната жалба.
Заинтересованата страна - кметът на община Д.ад не заявява мнение по касационната жалба.
Представителят на Върховна администратовна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото п
равилно съдът е приел, че в картата на възстановената собственост на земеделските и горските територии и регистрите към нея, процесните имоти са отразени като земеделски земи по вид и начин на трайно ползване, които съответстват на земите, останали след възстановяване правата на собствениците. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че същите неправилно са причислени към земите, които общината управлява по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна във визирания срок в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 238 от 12.01.2009г. е оставена без разглеждане жалбата на Държавна агенция по горите против протоколно решение № 09 - 1 от 07.07.2008г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 45/17.07.2008г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Хасково, в частта относно имоти: № 000103 - землище с. С.; №000510 и № 000336 - землище с. В.; № 000416, № 000417, № 000745 и № 798 - землище с. Г. извор; № 000807 - землище с. К.; № 000089 и № 000090 - землище с. С.; № 012003 и № 012002 - землище с. С. и производството в тази част е прекратено. Освен това е отхвърлена жалбата на Държавна агенция по горите срещу горепосоченото протоколно решение в останалата му част. Административният съд - Хасково е установил, че жалбата е недопустима в описаната по-горе част, тъй като изброените имоти не са предмет на оспореното протоколно решение. Срещу тази част от съдебното решение не е подадена частна жалба, поради което настоящият съдебен състав приема, че е влязла в сила. За да достигне до отхвърляне на жалбата в останалата й част Административният съд - Хасково е приел, че са безспорно установени фактите, че планът за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост са влезли в сила и комисията с оспореното протоколно решение се е съобразила изцяло с КВС и извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собстевност по начина на възстановяване на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Обжалваното съдебно решение е мотивирано с обстоятелството, че протоколното решение № 09 - 1 от 07.07.2008г. е издадено в предвиданета в закона форма, съдържа необходимите реквизити и при издаването му са спазени изцяло процедурните изисквания. Първоинстанционният съд е преценил, че при постановяване на протоколното решение и на заповедта, с която то е одобрено не са допуснати противоречия с материалноправни норми, тъй като комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а именно оспореното решение е в съответствие с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собстевност относно землищата в община Д.ад, като в решението е отразен и начинът на възстановяване на собствеността върху имотите, така, както изисква нормата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. В мотивите на съдебното решение е прието, че към спора за законосъобразността на оспорения административен акт са неотносими твърденията на жалбоподателя, че имотите в действителност са гори и неправилно са включени в КВС като земеделски земи.
Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане относимите доводи на страните и правнорелевантните факти, Администартивният съд - Хасково е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото оспорените актове - заповед № 45 от 17.07.2008г. на директора на Дирекция "Земеделие" - Хасково и одобреното с нея протоколно решение № 09 - 1 от 07.07.2008г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се съобщават по реда на АПК и подлежат на обжалване по същия ред, съобразно изричната уредба в разпоредбата на чл. 45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е извършил служебна проверка по основанията, визирани в чл. 146 от АПК и точно е констатирал, че процесните актове са издадени от компетентни органи, тъй като комисията е назначена със заповед № 22/16.06.2008г. на директора на Дирекция "Земеделие" - Хасково и в състава й са включени изискуемите членове, като решението е взето с обикновено мнозинство. Обжалваното решение е мотивирано с обстоятелството, че в случая е спазена процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ и при постановяване на оспореното решение по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ не са допуснати съществени нарушения на производствените правила.
Първоинстаницонният съд е установил, че при издаване на процесното решение и при одобряването му с надлежна заповед от директора на Дирекция "Земеделие" - Хасково не са допуснати противоречия с материалноправни норми, защото комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а именно: с извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землищата в община Д.ад, като в решението е отразен и начинът на възстановяване на собствеността върху имотите, както изисква нормата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Административният съд - Хасково подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателя и правилно е констатирал, че на практика доводите му в жалбата се свеждат до твърдения, че спорните имоти не представляват земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ, а са гори, поради което неправилно са причислени към имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд точно е преценил, че условията и реда за поддържане картата на възстановената собственост /КВС/ за земеделските и горските територии и регистрите към тях са определени в Наредба № 49 от 05.11.2004г. за поддържане картата на възстановената собственост, издадена от министъра на земеделието и горите. По силата на чл. 1, ал. 2 от тази наредба, КВС обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. От приетия по делото като писмено доказателство и неоспорен от страните Протокол № 1/02.10.2003г., който е одобрен от ИД на Агенцията по кадастър и от директора на Дирекция "ПИРИТ" в Министерството на земеделието и горите, е установено по безспорен начин, че за посочените в жалбата землища на територията на община Д.ад е приета "Обединена кадастрпална карта на земеделските и горските територии, проверена и изчистена от грешки". От тук в атакуваното съдебно решение е изведен верен и обоснован извод, че при наличието на тази карта и точното й възпроизвеждане в оспорените актове - протоколното решение и заповед № 45/17.07.2008г., оплакванията на жалбоподателя, че процесните кадастрални единици - поземлени имоти не са земеделски земи, не могат да се обсъждат в настоящото производство. За ДАГ е съществувала възможност за инициира промени в КВС при установяване на грешки в нея, което не е осъществено своевременно.
Настоящият съдебен състав констатира, че както в първоинстанционното производство, така и в касационната жалба се поддържа тезата, че погрешно включените в процесните актове гори остават държавна собственост, като управлението и контролът върху тях се осъществява от ДАГ. Първоинстанционният съд точно е счел, че сочените обстоятелства са ирелевантни за настоящия правен спор относно законосъобразността на оспорените актове, поради което правилно е оставил без уважение искането за назначаване на съдебно - техническа експертиза за установяване наличието на гори в обхвата на земеделските земи, определени като общинска собственост. Това е така, защото въпросите, свързани с характеристиките на спорните поземлени имоти са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска е собствеността върху горепосочените имоти, който е недопустимо да се разрешава в хода на администартивния процес. П.вантните обстоятелства в случая са дали кадастралните единици, които жалбоподателят определя като гори, са включени в границите на картата на възстановената собственост като земеделска земя и в плата за земеразделяне и дали те са влязли в сила, за което не съществува спор между страните по делото.
По отношение развитото в касационната жалба възражение относно липсата на вписване в протоколното решение № 09 - 1 от 78.07.2008г. пред кой орган се обжалва, решаващият съдебен състав счита, че е неоснователно. Действително, както в посоченото решение, така и в заповед № 45 от 17.07.2008г., не е отразено пред кой орган се оспорват, но това не е съществено нарушение, съставляващо основание за отмяна само на това основание, защото не се е отразило на осъществяването на процесуалната защита на жалбоподателя. В чл. 140, ал. 1 от АПК законодателят е регламентирал изрично какви са последиците от нередовното съобщаване, изразяващи се в удължаване срока за обжалване на два месеца, което означава, че релевираното от жалбоподателя оплакване не обосновава касационно основание.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 238 от 12.01.2009г., постановено от Административен съд - Хасково по адм. д. № 239/2008г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ М. Д. Д.Г.