Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Т. П. Ш. от гр. Х. срещу мълчаливия отказ на министъра на икономиката и енергетиката да се произнесе по заявено искане за обезщетяване по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ). Иска се отмяна на отказа и решаване на спора по същество. Не се сочат доказателства.

Ответната страна - Министерство на икономиката и енергетиката, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Върховният административен, трето отделение в настоящия съдебен състав като взе предвид доказателствата по делото прие, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 4164 от 18.04.2006 г. постановено по адм. д. № 11117/2005 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил решението на тричленния състав на съда и е върнал делото с указания за ново разглеждане от друг състав при изискване и прилагане на административната преписка в нейната цялост.

Видно от приложената преписка първоначалното искане на Т. Ш. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, отправено до административния орган е от 03.11.2002 г

. и е адресирано до Министерство на енергетиката. С жалба вх. № 94ТТ/11.11.2002 г. до министерство на енергетиката жалбоподателят е уведомявал ръководството на министерството за нередности според него по приложение на ЗОСОИ от мини "Марбас". С молби вх. № 94 ТТ/9 от 15 07.2002 г., вх. № 94 ТТ/9 от 07.01.2003 г. отново до същото министерство и с копие до МС и до НС е поставял въпроси по приложение на ЗОСОИ. С молба подадена от М. М. К. до община Д.ад и министерство на промишлеността с вх. № 94-М-191/30.10.1997 г. същата е направила запитване по повод молба подадена до Общината от наследници на концесионери на мини "Меричлери" с искане да и се отговори кои от наследниците са подали молбата, кога е подадена същата, кой закон е приложим и кой е компетентния орган да се произнесе по искане за обезщетение. С писмо № 94-М-191 от 12.11.1997 г. по повод на запитването М. К. е уведомена, че следва да се обърне към Комитета по енергетика. По делото са представени заявление и декларация на концесионери в мина "Меричлери" с искане за прехвърляне на дялове от минната концесия.

При установена фактическа обстановка следва да се приеме, че не е налице валидно подадено заявление за обезщетение по реда на ЗОСОИ, както от жалбоподателя Т. П. Ш. така и от наследодателката му М. К.. Видно от приложеното искане такова Шишков е подал едва на 3.11.2002 г. Срокът за подаване на заявления за обезщетяване по реда на ЗОСОИ е определен от разпоредбата на чл. 6, ал. 1 на същия закон и е изтекъл на 23.11.1998

г. Този срок, в рамките на който правоимащите могат да упражнят своето право да поискат обезщетение, е законово установен и поради преклузивният му характер с изтичането му се погасява самото субективно право. Преклузивните срокове не могат да бъдат спирани, прекъсвани или възстановявани. Липсват доказателства за редовно подадено заявление за обезщетение по реда на ЗОСОИ и от наследодателката му М. К.. Видно от кореспонденцията водена от нея и от Шишков и по точно първата молба относно запитване така както е написана и подадена от М. К. до община Д.ад и Министерство на промишлеността налице са данни, че е подавана молба от наследниците на концесионерите на мина "Меричлери" адресирана до община Д.ад, което сочи че е заявена претенция по реда чл. 18 на ЗПДОП отм. по силата на който реституционните претенции се заявяваха чрез ОбС.

Поради това мълчаливият отказ на административния орган да се произнесе по заявеното искане е законосъобразен. Жалбата е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. П. Ш. от гр. Х., ул. "Антон" № 14, вх. Б подадена срещу мълчаливия отказ на министъра на икономиката и енергетиката да се произнесе по заявено искане за обезщетяване по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от уведомяването. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д. В.П.