6№ 409 гр. София, 27.05.2019 година

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от председателя С. Д гр. д. № 4754/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба с вх. № 6036/18.05.2018 г. от И. И. Д. от [населено място], област Плевен, чрез процесуалният си представител адв. А. Г. от АК – С., против въззивно решение № 165 от 13.04.2018 г., постановено по в. гр. д. № 102/2018 г. на Окръжен съд - Плевен, Гражданско отделение, 4-ти състав, с което като е потвърдено решение № 1770 от 20.10.2017 г., постановено по гр. д. № 1142/2017 г. на Районен съд - Плевен, Гражданско отделение, 8-ми състав, е осъден “МПК-Плевен“ ЕООД, [населено място] да заплати на касатора сумата в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 15.09.2016 г., на основание чл. 200 КТ, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, като в останалата му част до предявения размер от 150 000 лв./предявен като частичен от 200 000 лв./, искът е отхвърлен като неоснователен. Касаторът релевира отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК в частта, с която искът му е отхвърлен като поддържа, че присъденото му обезщетение за понесените от него в резултат на трудовата злополука неимуществени вреди е в занижен размер, спрямо вида и характера на последните, поради което не съответства на въведения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливо обезщетяване.

В...