Р Е Ш Е Н И Е

№ 41

гр. София, 22.05.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря А. К

изслуша докладваното от съдия Б. Й т. д. № 2538/2018 година

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на „СИУС” О. със седалище в гр. София за отмяна на влязлото в сила решение № 14 от 19.03.2018 г. по т. д. № 1249/2017 г. на ВКС, І т. о., на основанията по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК С посоченото решение, след отмяна на решение по т. д. № 768/2015 г. на Апелативен съд - П., е признато за установено по предявен от „СВ М.” Г., О., А., че „СИУС” О. му дължи 2 000 000 лв. по запис на заповед от 14.02.2013 г. с падеж 18.02.2013 г., ведно със законната лихва от 21.02.2013 г. до окончателното изплащане. Решенията са постановени при участие на Х. А. като подпомагаща страна на страната на ищеца „СВ М.” Г..

В молбата се поддържа, че след приключване на съдебното дирене във въззивното производство по т. д. № 768/2015 г. на Апелативен съд - П. молителят узнал за наличието на нови писмени доказателства, отговарящи на изискването на чл.303, ал.1, т.1 ГПК - договор за глобална цесия от 15.04.2011 г. между „СВ М.” Г. (с предходно наименование „Сън В.” Г.) и О. АГ, клон Б., Република А., доклад за фактите и обстоятелствата от 05.02.2018 г., изготвен от д-р...