О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 460

гр.София, 22.05.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 1373/ 2019 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. В. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 429 от 22.11.2018 г. по гр. д.№ 594/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Великотърновски районен съд по гр. д.№ 113/ 2018 г. и по този начин по предявения от С. В. Д. против жалбоподателя иск, квалифициран по чл.422 ГПК вр. чл.127 ал.2 ЗЗД вр. чл.32 ал.2 СК вр. чл.61 ЗЗД, е признато за установено, че Г. Д. дължи на С. Д. сумата 5 300 лв – половината от платеното солидарно задължение на двамата по изп. д.№ 1311/ 2013 г. по описа на ЧСИ рег.№ *** и законната лихва върху тази сума от 06.10.2017 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 3393/ 2017 г. на Великотърновски районен съд, като е отхвърлено възражението на Г. Д. за прихващане на сумата 613,50 лв, дадена на С. Д. без основание.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като общо основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправните въпроси „Когато въззивният съд констатира, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, следва ли той да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде...