О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 455

гр.София, 21.05.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 1110/ 2019 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 7971 от 17.12.2018 г. по гр. д.№ 13539/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 12847/ 2018 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” ЕАД, [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 51 от 20.10.2017 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „офис мениджър/деловодител” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 4 230 лв за период от 20.10.2017 г. до 20.04.2018 г.

В приложени към жалбата две изложения по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката поддържа наличие на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК Счита, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото следните разрешени от въззивния съд правни въпроси (уточнени от касационната инстанция при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС): допустими ли са свидетелски показания за установяване неверността на съдържанието на документ, чиито автор е оспорващата документа страна; длъжен ли е въззивният съд да допусне експертиза за правнорелевантен факт при спор...