Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на втори ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й. К. ЧЛЕНОВЕ:Б. Ц. П. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от председателяЙ. К. по адм. дело № 5173/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 162 от 24.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1102/2020 г. Административен съд – София област (АССО) е отменил по жалба на Б. В., с ЕГН [ЕГН], Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/06/3/0/01346/3/01/04/01 от 10.05.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие – гр. София, като е осъдил ДФ „Земеделие“ да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 2910,00 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Областна дирекция - гр. София на ДФ „Земеделие“, чрез неговия процесуален представител старши юрк. П. Г.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССО и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - Б. В., чрез своя процесуален представител – адв. А. С., взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е посочил, че оспореният акт е издаден във връзка с Решение № 12969 от 20.10.2020 г. на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. дело № 6677/2020 г., с което е обезсилено Решение № 402 от 27.04.2020 г., постановено по адм. дело № 878/2019 г. по описа на АССО и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В решението си съставът на ВАС е счел, че АССО е допуснал нарушение на чл. 154, ал. 1 от АПК, като не е конституирал като страна по делото административния орган, издал оспорения АУПДВ и не е осигурил участието ѝ в производството, тъй като не е извършил дължимата проверка кой административен орган представляват юрисконсултите, участвали в съдебните заседания според представените от тях пълномощни.
С оспореното пред настоящата касационна инстанция решение АССО е отменил по жалба на Б. В. АУПДВ № 23/06/3/0/01346/3/01/04/01 от 10.05.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие – гр. София, с който е отказано изплащането на финансовата помощ общо в размер на 9779,00 лева, представляваща второ плащане по Договор 23/06/3/0/01346 от 10.03.2017 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19558,00 лева, във връзка с неизпълнение на нормативни и договорни задължения, предвидени в чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3, предл. първо от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 г., респ. чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 предл. първо от Договор № 23/06/3/0/01346 от 10.03.2017 г. с ДФ „Земеделие“. С решението съдът е осъдил ДФ „Земеделие“ да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 2910,00 лева.
За да достигне до този резултат АССО е приел, че оспореният пред него АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидена в чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма, както и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон.
Във връзка с горното съдът е приел, че спорният по делото въпрос е следва ли при изчисляване увеличението на Стандартния производствен обем (СПО) да се приеме, че е налице предвиденото в разпоредбата на чл. 37 ал. 7 т. 1 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. изключение, при което е допустимо земята собственост на ползвателя към датата на подаване на заявлението за подпомагане, да бъде включена при увеличаване на икономическия размер на стопанството.
На първо място АССО е съобразил, че от страна на Вълчанов са били изпълнени заложените в бизнес плана цели, доколкото безспорно земеделският производител е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството с 3475 евро СПО чрез засаждане на нови 7,0 дка малинови насаждания в поземлен имот № 092012 в землището на с. Д. В. придобит от него с нотариален акт от 07.04.2016 г., които насаждения се отглеждат и са в добро състояние. Посочените обстоятелства се констатират и от приетата по делото съдебна агротехническа експертиза, като същите не се оспорват от административния орган.
В тази връзка по делото е било установено, че процесният имот № 092012, с площ от 8.714 дка е бил закупен на 07.04.2016 г., т. е. преди датата на кандидатстване – 01.08.2016 г., като същият бил с начин на трайно ползване
„Ливада“, поради което, предвид несъответствието му с поставените в бизнес плана цели, не бил взет под внимание при определяне на първоначалния размер на СПО. Посоченото мотивирало съда да приеме, че е налице предвиденото в чл. 37, ал. 7, т. 1 от Наредба 10 от 10.06.2016 г. изключение, съгласно което е допустимо земята, собственост на ползвателя към датата на подаване на заявлението за подпомагане да бъде включена при увеличаване на икономическия размер на стопанството, ако същата е била предоставена под наем или аренда в период, предхождащ 18 месеца датата на кандидатстване. Установено било, че посоченият имот е бил предоставен под наем непосредствено след закупуването му с договор от 15.04.2016 г. за периода от 15.04.2016 г. до 30.09.2016 г., като с молба № 94-2761 от 08.12.2018 г. до МЗХГ, Вълчанов е поискал изключване на този имот от обхвата на специализирания слой „Постоянно затревени площи“. С. З. № РД 46-2 от 10.01.2018 г. на министъра на МЗХГ е било одобрено изключването му от специализирания слой. Изложените факти дали основание на съда да приеме, че изменението на предназначението на имота е извършено именно с цел изпълнение на поетите по договора ангажименти. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода си, съдът е посочил, че този имот фигурира в бизнес плана на бенефициента – таблица 1А към проектната документация като бъдеща инвестиция - обстоятелства, установени посредством заключението на приетата и неоспорена от административния орган експертиза.
В обобщение решаващият съд е приел, че неправилно административният орган е определил вземането на бенефициента като недължимо платено и получено при отпаднало основание, възникнало въз основа разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г.
Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и основателност на жалбата.
Решението на Административен съд – София област е правилно и законосъобразно.
Касационните оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд са допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. По същество се навеждат доводи, че доколкото по делото от Вълчанов е представен НА за покупката на имот № 092012, с площ от 8.714 дка, който в Таблица 1А от бизнес плана е бил деклариран от Вълчанов като земеделска площ, която кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но по отношение на която има документ за собственост и/или наем и/или аренда, то процесният имот, с оглед обстоятелството, че е бил собственост на бенефициента към датата на подаване на заявлението, попада в приложното поле на чл. 37, ал. 7, т. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., поради което ползвателят, по силата на чл. 37. ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 7, т. 1 на Наредба № 10 от 10.06.2016 г., няма право да получи второ плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, заедно със законната лихва към него, в какъвто смисъл е и оспореният АУПДВ.
По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното:
Съгласно чл. 9 и чл. 10 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. размерът на финансовата помощ за един кандидат е не повече от левовата равностойност на 15 000 евро, която се изплаща: първо плащане в размер на левовата равностойност на 10 000 евро - след сключване на договора за предоставяне на финансова помощ и второ плащане в размер на левовата равностойност на 5000 евро - когато след извършена проверка съгласно чл. 36 РА установи коректното изпълнение на бизнес плана. Ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато ползвателят не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата площ, в т. ч. на засетите/засадените култури в стопанството, с най - малко 20 на сто от площта спрямо датата на кандидатстване и/или увеличаване броя на отглежданите животни (всеки вид) с най-малко 20 на сто спрямо животните към момента на кандидатстване - чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Задължението за увеличаване на икономическия размер на стопанството е поето от ползвателя и с одобрения при кандидатстването бизнес план, приложен по делото.
В тази връзка, позовавайки се на приетата по делото съдебна агрономическа експертиза, правилно съдът е обосновал извод за това, че от страна на жалбоподателя е изпълнено изискването за увеличаване на икономическия размер на стопанството с 3475 евро СПО чрез засаждане на нови 7,0 дка малинови насаждания, като по този начин е увеличена и обработваемата площ на стопанството от 12,6 дка на 19,6 дка (увеличение с 55 %). Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая, видно от доказателствата по делото, безспорно се установява изпълнението на заложеният в таблица 9 „Растениевъдство“ от бизнес плана резултат – увеличаване и достигане на обработваемата площ до 19.600 дка. насаждения с малини.
Тук е мястото да се посочи и че правилно от административния съд е очертан и спорният по делото въпрос дали следва при изчисляване увеличението на СПО, да се приеме, че е налице предвиденото в разпоредбата на чл. 37 ал. 7 т. 1 от Наредба № 10/10.06.2016 г. изключение, при което е допустимо земята собственост на ползвателя към датата на подаване на заявлението за подпомагане, да бъде включена при увеличаване на икономическия размер на стопанството. В цитирания текст е предвидено, че това е възможно, ако същата е била предоставена под наем или аренда в период предхождащ 18 месеца датата на кандидатстване.
Изискването на чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредба № 10/10.06.2016 г. е към датата на подаване на заявлението за подпомагане, лицето да е собственик, наемател и/или арендатор на цялата налична в земеделското стопанство земя, като при изчисляването на общия начален икономически размер на стопанството се взема предвид цялата налична в земеделското стопанство земя (ал. 11), който се изчислява по таблица съгласно приложение 1 - ал. 8. В т. 1 на таблицата, приложение 1 към наредбата, е посочено, че изчисляването на СПО на стопанството се извършва на база вида на отглежданите култури (класифицирани съобразно показателите в таблицата) и площта от земята върху която се отглеждат, т. е. съгласно указанията при изчисляване на първоначалното СПО на стопанството, не се включват земите собственост на ползвателя, които към подаване на заявлението за подпомагане, не са заети с културите, за отглеждането на които именно се кандидатства за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. В конкретния случай, имот № 092012, с площ от 8.714 дка., с начин на трайно ползване „Ливада“, е бил закупен от Вълчанов на 07.04.2016 г., което означава, че е придобит преди датата на кандидатстване (01.08.2016 г.). Същият имот, предвид статута, който е притежавал към момента на придобиването му и датата на кандидатстване, не е бил взет предвид при определяне на първоначалния размер на СПО на стопанството, като е бил предоставен под наем непосредствено след закупуването му с договор от 15.04.2016 г. за периода от 15.04.2016 г. до 30.09.2016 г. Установено е, че със Заповед № РД 46-2 от 10.01.2018 г. на министъра на МЗХГ е била одобрена молбата на Вълчанов за изключване на имота от обхвата на специализирания слой „Постоянно затревени площи“. Изложеното дава основание да се приеме, че едва след смяната на предназначението му, имотът е могъл да бъде включен като увеличение на обработваемата площ, тъй като вече е съответствал на поставените в бизнес плана цели. В този ред на мисли следва да се посочи, че правилно тази земя не е включена при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството, доколкото върху нея не са засети земеделски култури, поради което стандартният производствен обем не би могъл да се изчисли съгласно указанията на таблицата към приложение 1 от Наредба № 10/10.06.2016 г. Нещо повече – площта на имота е декларирана от Вълчанов в Таблица 1А от одобрения бизнес план, като инвестицията се състои именно в това - засаждането на тази земя с малинови насаждения, по който начин ще се постигне целите и специфични резултати съгласно бизнес плана, а именно - увеличение на обработваемите площи (от 12,6 дка на 19,6 дка), увеличаване на икономическия размер на стопанството най-малко с 2000 евро, както и ще се създадат нови трайни насаждения.
Предвид изложеното, с оглед изпълнение от страна на Вълчанов на заложените в бизнес плана цели, правилно първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразен изводът на административния орган, че при изчисляване на СПО не следва да се вземе предвид площта на имот № 092012, предвид ограничението на чл. 37, ал. 7, т. 1 от Наредба № 10/10.06.2016 г., който макар и собственост на ползвателя към датата на подаване на заявлението за подпомагане не може да се включи при определяне на началния икономически размер на стопанството, тъй като към тази дата не е бил засят с културата, за отглеждането на която се кандидатства за безвъзмездна финансова помощ. От доказателствата по делото не е установено недобросъвестно поведение от страна на ползвателя на помощта, за което именно в разпоредбата на чл. 37, ал. 7, т. 1 от Наредба № 10/10.06.2016 г. е предвидена санкция, тъй като отпуснатата финансова помощ реално е използвана от Вълчанов за посочените в бизнес плана цели - за засяване на нови насаждения и увеличаване на обработваемата площ на стопанството.
Като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и е отменил същия, Административен съд – София област е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възграждение в размер на 600,00 лева, който не е прекомерен с оглед материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност на спора и осъществената адвокатска защита.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162 от 24.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1102/2020 г. по описа на Административен съд – София – област.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София да заплати на Б. В. от град Момин проход, община Костенец, област София област, с ЕГН [ЕГН], разноски по делото в размер на 600,00 лева (шестстотин лева) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Йордан Константинов
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Бисер Цветков
/п/ Петя Желева