Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – гр. В. против решение № 1757/12.08.2016 г., постановено по адм. дело № 1465/2016 г. по описа на Административен съд гр. В., с което е отменено решение № 2153-03-39/04.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорения административен акт.
Ответникът по касационната жалба – И. М. И. от гр. [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. Н. С., оспорва касационната жалба с писмени бележки и претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни съображения за правилност на съдебното решение.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение Административният съд гр. В. е отменил решение № 2153-03-39/04.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ – гр. В., и потвърденото с него разпореждане № [номер]/29.02.2016 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при същото ТП на НОИ, с което на И. е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
За да постанови това решение съдът е приел, че датата на завършване на военното училище от И. И. е 25.08.1989 г., а не 18.08.1989 г. по смисъла на т. 4, б. „в“ от заповед на министъра на отбраната на Р. Б № ОХ-468 от 16.12.1996 г. относно зачитане на курсантската и школническата служба за трудов стаж при пенсиониране и издаване на удостоверение за това време. Извел е извод, че след зачитането на периода от 18.08.1989 г. до 26.08.1989 г. за осигурителен стаж на И. ще възникне правото да се пенсионира въз основа на разпоредбата на чл.69, ал.1 КСО /в сила до 31.12.2015 г./ вр. §49 от ПЗР на ЗИДКСО, вр. §8а от ПЗР на КСО и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов акт съобразно указанията в мотивите на решението.
Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно.
От фактическа страна е безспорно установено, че И. М. И. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх.№2113-03-2752/30.12.2015 г. По това заявление е постановено процесното разпореждане, с което органът не е зачел периода от 18.08.1989 г. до 26.08.1989 г. и е изчислил 26 год. 04 мес. 04 дни от първа категория, действителен осигурителен стаж като военнослужещ и 00 год. 07 мес. 18 дни от трета категория; общ осигурителен стаж 26 год. 11 мес. 22 дни, на основание чл. 69 от КСО (ред. в сила до 31.12.2015 г.) във връзка с § 49 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г.) По съображения, че при изискуем осигурителен стаж за 2015 г. - 27 години общ осигурителен стаж, от който 2/3 действително изслужени като военнослужещ по ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗЗД ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗОВСРБ), а И. има 26 год. 11 мес. 22 дни е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При обжалването по административен ред това разпореждане е потвърдено с процесното решение на директора на ТП на НОИ – гр. В., с мотивите, че няма законово основание спорният период да се зачете като осигурителен стаж на И.. За да достигне до този извод административният орган се е позовал на заповед на министъра на отбраната на Р. Б № ОХ-468 от 16.12.1996 г. Приел е, че след като в дипломата е посочена дата на завършване - 18.08.1989 г., то това е краят на периода на обучение - 18.08.1989 г. - датата на решението на държавната изпитна комисия. По тези съображения е приел, че пенсионният орган правилно не е зачел периода от 18.08.1989 г. - датата на решението на държавната изпитна комисия до 26.08.1989 г. - датата на започване на службата като военнослужещ, за осигурителен стаж.
Административният съд обосновано не е споделил тези изводи и правилно е определил съществото на съдебния спор - дали времето от 18.08.1989 г. – датата на която И. е взел държавния си изпит, до 26.08.1989 г. – датата на „производството“ му и момента от който е зачислен като кадрови военнослужещ, следва да се приеме за осигурителен стаж.
От данните по делото се установява, че ответникът по касация И. И. е завършил Средно сержантско военно артилерийско училище, създадено към [ЮЛ] – [населено място]. Същото по своя статут се приравнява на средно военно училище. Организационната структура, учебния процес, условията за приемане и преминаване на службата от слушателите и курсантите във военноучебните заведения се уреждат с правилник, утвърден от министъра на отбраната, съгласно чл. 60 от Закон за всеобщата военна служба на Р. Б отм. ДВ бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г/. В тази връзка обучаващите се в този род училища са намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочно служещи във въоръжените сили, съобразно действащия към този момент Закон за всеобщата военна служба на Р. Б.
Времето на обучение, зачетено за наборна военна служба, се установява с диплома за завършено образование или документ, издаден от Централния военен архив, които се представят на органа, който зачита трудов стаж, за определяне правото на допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа (клас).
За да приеме за безспорно, че И. е завършил военното училище на 25.08.1989 г. съдът правилно се е позовал на извършената преценка на представените по делото писмо рег.№ СИ-29-294/16.03.2016 г. от декана на факултет „Артилерия ПВО и КИС“ на [ЮЛ] и писмо с рег.№ 2154/15.04.2016 г. на Командира на военноморските сили. Съгласно посоченото в тях в периода от 18.08.1989 г., когато И. е положил успешно държавния си изпит, до 26.08.1989 г., когато е бил произведен в първо сержантско звание „сержант“, същият е бил със статут на "школник", какъвто е и смисълът на разпоредбата на т.4 б.“в“ от МЗ № ОХ-468/16.12.1996 г. Посочените писма представляват официални документи с неоспорена по реда на чл. 154 ГПК материална доказателствена сила относно продължителността на обучение в средното сержантско училище, което е приравнено на наборната военна служба.
В този смисъл правилен е изводът на първоинстанционния съд, че И. е завършил военното училище, не на датата 18.08.1989 г., когато е положил държавния си изпит, а на датата, в която официално е било производството му във военно звание „сержант“, поради което периодът от 18.08.1989 г. до 26.08.1989 г. следва да бъде зачетен за осигурителен стаж на И. и за него съответно ще възникне и правото да се пенсионира въз основа на разпоредбата на чл. 69, ал.1 от КСО /в сила до 31.12.2015 г./ вр. §49 от ПЗР на ЗИДКСО, вр. §8а от ПЗР на КСО.
Предвид изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно е преценил приложимите правни норми и в съответствие с това е достигнал до фактически и правни изводи, които са съответни на доказателствата по делото и на закона.
При служебната проверка на съдебното решение по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установява, че са направени разноски в размер на 500 лв. за изплатено в брой адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие серия Б, № 321288 от 15.05.2017 г. на Адвокатска колегия гр. В..
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1757/12.08.2016 г., постановено по адм. дело № 1465/2016 г. по описа на Административен съд гр. В..
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. В., с административен адрес гр. [населено място], [улица], да заплати на И. М. И. от гр. [населено място], [улица], ет. 5, ап. 24 сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направените разноски за производството пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.