Образувано е по касационни жалби, подадени от [фирма], [населено място], и Б. К. Г., [населено място], срещу решение №197/11.01.2017 г. по адм. дело № 11228/2014 г. на Административен съд - София - град /АССГ/.
Касационният жалбоподател [фирма], [населено място], чрез процесуален представител, иска в касационната жалба и в съдебно заседание обезсилване на решението като недопустимо и връщане на делото на друг състав на АССГ с указания, че надлежният ответник по иска е Институтът по отбрана или алтернативно отмяна като неправилно - небосновано, материално правно незаконосъобразно и поставовено при съществени садопроизводствени нарушения и намаляване размера на присъдената сума, както и присъждане на направените по делото разноски.
Касационният жалбоподател - Б. К. Г., [населено място], в касационната жаба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, поддържа, че оспореното решение е неправилно като материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му в отхвърлителната част и присъждане на пълния размер претендирано обезщетение, както и присъждане на всички разноски по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни.
За да се произнесе по съществото им, настоящият съдебен състав на ВАС, пето отделение, взе предвид следното:
С оспореното в настоящето производство решение, АССГ е осъдило [фирма] да заплати на Б. К. Г. сумата 6714 лева - обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл., ведно с мораторна в размер на 625, 30 лв. за периода от 09.07.2012 г. до 05.06.2013 г. и законната лихва от 06.06.2013 г. до окончателното плащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 121,36 лв. за периода от 09.07.2012 г. до 04.12.2012 г. върху сумата 2886 лева. Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над 6714 лева и за разликата над присъдените лихви. Дружеството е осъдено да заплати на Г. разноски по делото в размер на 687, 11 лева и е оставен без разглеждане насрещния иск на [фирма], като производството е прекратено в тази му част. Срещу прекратителната част на решението с характер на определение няма постъпила частна жалба и същата е влязла в сила.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено след като с решение № 13591/13.11.2014 г. по адм. дело №4554/2014 г. на ВАС, трето отделение, е обезсилено решение №640/06.02.2014 г. по адм. дело №9225/2013 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав.
С отменителното решение в първото касационно производство, ВАС е дал задължителни указания на АССГ относно надлежния ответник - а именно, че той е [фирма], който е посочен в исковата молба и е правоприемник на закритатата Изпълнителна агенция "Изпитвания и контролни измервания на въоръжение, техника и имущества", а не Институтът по отбраната, който неправилно е бил конституиран като ответник в първото първоинстанционно производство пред АССГ.
За да постанови оспореното в настоящето производство съдебно решение, АССГ е приел за установено, че е предявен иск от Б. К. Г. срещу [фирма] за 16 800 лева / видно от исковата молба претендираната главница е 16 200 лева - обезщетение за 6 месеца по 2700 лева/ с правно основание чл.104, ал.1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл./ за периода 09.10.2005 г. - 09.04.2006 г., през който ищецът не е бил на работа поради неправомерно прекратяване на служебното му правоотношение, като заповедта е отменена по съответния ред, ведно с мораторната лихва от датата на признаване на уволнението за незаконно с влязло в сила съдебно решение - 09.07.2012 г. до предявяване на иска и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от [фирма], с ред възражения, между които и за прихващане с погрешно начислено и изплатено обезщетение за 2886 лева.
С решение №5/16.05.2011 г. по адм. дело № С-1/2006 г. на СГС, административно отделение, оставено в сила с решение №10026/09.07.2012 г. по адм. дело №10317/2011 г. на ВАС, пето отделение, е отменена заповед №274/17.08.2005 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция /ИА/ "Изпитвания и контролни измервания на въоръжение, техника и имущества", с която е прекратено служебното правоотношение на ищеца на длъжност директор на дирекция "Изпитване на въоръжение, техника и тилови имущества", произвела действие спрямо него от датата на връчване - 09.10.2015 г. В съдебното производство по оспорване на заповедта като ответник е участвало [фирма]. С параграф 7 от ПМС №167/11.07.2008 г. правата и задълженията по договорите, сключени от ИА "Изпитвания и контролни измервания на въоръжение, техника и имущества" се поемат от [фирма], в което министърът на отбраната упражнява правата на едноличен собственик на капитала. Със същото ПМС са уредени и служебните и трудовите правоотношения от закритите структури и преминаването им към [фирма]. Институтът по отбрана е създаден през 2009 година, но същият няма качество на правоприемник на [фирма], нито пък параграф 7 от ПМС №167/11.07.2008 г. е отменен.
След влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, същият е възстановен на длъжност директор на дирекция "Административно обслужване" при ответника [фирма], която длъжност е различна от тази, от която е бил уволнен. По делото е установено, че през целия претендиран от ищеца шестмесечен период, същият не е работил. Съдът е изложил подробни мотиви, защо предвид редакцията на разпоредбата на чл.104, ал.1 ЗДСл. и събраните по делото доказателства, както и обстоятелството, че към правнорелевантният момент основаната заплата за директор на дирекция е между 800 и 2700 лева, взема за база за изчислявана на обезщетението 1600 лева. От общо дължимата сума 9600 лева / 6 х 1600 лева/ е приспаднал по направеното възражение за прихващане недължимо изплатените от ответника на ищеца 2886 лева на 05.12.2012 г. и е присъдил на ищеца 6714 лева и е отхвърлил иска до пълния предявен размер, като е изложил и подорбони мотиви по присъдените лихви.
Касационната жалба на [фирма], разгледана по същество, е неоснователна.
Неоснователно е твърдението за недопустимост на съдебното решение поради участието на ненадлежен ответник. Освен, че настоящият ответник е посочен с първото касационно решение, което е влязло в сила и дадените указания са задължителни за първоинстанционния съд, следва да се има предвид, че именно [фирма] е правоприемник на ИА, в която е работил по служебно правоотношение ищецът. Предвид изложеното правилна е преценката на АС, че ответникът дължи обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл. Обстоятелството, че след настъпване на правоприемството по силата на горецитираното ПМС дейността, с чието упражняване е била свързана длъжността на ищеца, вече се осъществява в Института по отбрана, е ирелевантно за настоящия спор. Не е вярно твърдението на касатора, че ищецът е оттеглил иска срещу него. Волеизявлението на ищеца от първото първоинстанционно производство в молба от 15.10.2013 г., с което се иска заличаване на [фирма] като ответник и конституирането на Института по отбрана е отменено с последващо волеизявление на процесуалния му представител в съдебно заседание от 10.02.2015 г. пред втората първа инстанция, с което иска отново да се конституира като ответник [фирма].
Неоснователно е и касационното оплакване относно размера на обезщетението. Няма правна възможност за основа за изчисляването му да се вземе заплата в ИА преди уволнението му, тъй като съгласно приложимата по време материалноправна норма - чл.104, ал.1 ЗДСл. /ДВ бр.38/2012 г., в сила от 01.07.2012 г./, която е действащата и приложимата норма към момента на признаването на уволнението за незаконно, дължимото обезщетение е основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно - тоест към 2012 година, а не към 2005 година, както правилно е преценил и АССГ.
Касационната жалба на Б. К. Г., разгледана по същество, е неоснователна.
Касационното оплакване, че съдът неправилно не е взел за база максималният възможен размер на заплатата от 2700 лева не е подкрепен нито от приложимите правни норми, нито от събраните по делото доказателства, които не се констатирали подобен размер основна заплата за длъжността "директор на дирекция" в нито една от сравнимите администрации, а определеният от съда размер е средният съобразно правната норма и съвсем близо до максималния реално съществуващ, поради което е справедлив. Неоснователно е оплакването, че не може да се направи прихващане в производството пред административен съд поради различното основание, от което произхожда вземането на ответника. Подобно изискване - двете вземания - по предявения иск и по възражението за прихващане, да произхождат от едно и също правно основание или от едно и също правоотношение, не съществува нито в ГПК, нито в ЗЗД. В АПК не се съдържа разпоредба, която да дерогира правилата на ГПК и ЗЗД, напротив - разпоредбата на чл.144 АПК препраща за неуредените случаи към ГПК. Предвид изложеното настоящата инстанция споделя изложените от АССГ мотиви, че са налице основания за извършване на прихващане.
Предвид неоснователността на двете касационни жалби решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По същата причина няма възможност за присъждане на претендираните от [фирма] разноски за заплатена държавна такса за касационната жалба и претендираните от другия касатор разноски за предходни съдебни инстанции, които не са му присъдени в пълния размер предвид частичното уважаване на иска. Касаторът Г. не е направил разноски в настоящето касационно производство, а дружеството - касатор е направил разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС в размер на 703 лева, заплатени по банков път. В качеството си на ответник по касационната жалба на Г. дружеството има право да претендира присъждане на част от заплатеното възнаграждение пропорционално на интереса по касацинната жалба на другия касатор, независимо от неоснователността на собствената му касационна жалба, поради което Г. следва да бъде осъден да заплати на [фирма] 450 / четиристотин и петдесет/ лева разноски за производството пред ВАС.
Воден от горното и на основание чл.221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №197/11.01.2017 г. по адм. дело № 11228/2014 г. на Административен съд - София - град.
ОСЪЖДА Б. К. Г., [населено място], [адрес], да заплати разноски по делото в размер на 450 / четиристотин и петдесет/ лева на [фирма], [населено място], [адрес].
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.