Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление град [населено място], чрез упълномощения адв. М. Д. Л. – Е. от Адвокатска колегия – Пловдив, против решение № 414 от 18.01.2017 г., постановено по адм. дело № 7876/2016 г. по описа на Административен съд София – град. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалния си представител Р. М. заемаща длъжността главен експерт в дирекция „Правна“ с юридическо образование и правоспособност и чрез Р. Р. заемащ длъжността главен експерт в дирекция „Правна“ с юридическо образование и правоспособност, считат касационната жалба за неоснователна и молят съда да остави в сила обжалваното решение.Представят подробно изложени съображение в писмено становище. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд – четвърто отделение в настоящия си състав, след преценка на данните по делото и като обсъди доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба от [фирма], гр. [населено място], против раздел VII, т. 1 от Решение № Ц- 19 от 30.06.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в която част са утвърдени цени, по които считано от 01.07.2016 г., [фирма] продава електрическа енергия на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение; и размер на необходимите годишни приходи на дружеството.
С обжалваното решение първоинстанционния съд, е оставил без разглеждане жалбата на [фирма], гр. [населено място], в частта й против раздел VII, т. 1.2 от Решение № Ц - 19 от 30.06.2016 г. на КЕВР и е прекратил производството по делото в тази му част. С втори диспозитив съдът е отхвърлил жалбата на [фирма], гр. [населено място], в частта й против раздел VII, т. 1.1 от Решение № Ц - 19 от 30.06.2016 г. на КЕВР.
За да остави без разглеждане жалбата против раздел VII, т. 1.2 от процесното решение и да прекрати производството в тази му част, административният съд е констатирал, че липсва правен интерес за жалбоподателя. Съображенията за това са били, че утвърдената от КЕВР цена се отнася само за оператора на електропреносната мрежа, което по същество се явява и адресат на решението в тази му част. Ето защо първоинстанционния съд е приел, че административният акт в тази му част не засяга права и не създава задължения за жалбоподателя, поради което за него не е налице правен интерес от оспорването му. Изводите на Административния съд София – град са правилни. [фирма] е титуляр на лицензия №Л-135-11/29.11.2006 г. за извършване на дейността „обществено снабдяване с електрическа енергия“ и като такъв закупува от обществения доставчик електрическа енергия по регулирана от комисията цена. Тази цена е важен ценообразуващ елемент, но тя е съобразена от КЕВР при утвърждаване на цената, по която [фирма] продава електрическа енергия на крайните потребители. Обстоятелството, че с решението на КЕВР се създават предпоставки и условия да бъдат засегнати права на дружеството, не прави възможно разглеждането на жалбата, тъй като чл. 147, ал. 1 от АПК изисква да са налице както личният, така и прекият интерес.
В частта по отношение на раздел VII, т. 1.1 от Решение № Ц - 19 от 30.06.2016 г. на КЕВР съдът е установил, че същото е взето от компетентен орган по заявление на енергийното дружество до КЕВР с искане за утвърждаване на цени за обществено снабдяване с електрическа енергия за регулаторен период, считано от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. Приел е, че административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) /ЗЕ/ жалбоподателят е подал заявление до КЕВР за утвърждаване на размера на цените, като е представил информацията и приложенията, предвидени в относимата към издаване на процесния административен акт Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия отм. а от 24.03.2017 г./, издадена от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г. /Наредбата, НРЦЕЕ /. В съответствие със задължението по Наредбата, комисията е насрочила дата за открито заседание за обсъждане на заявлението, което е оповестила по предвидения ред и е публикувала заявлението заедно с доклада на работната група, съгл. чл. 45 от Наредбата отм. , На закрито заседание регулаторният орган е приел проект на решение по заявлението, който е подложен на обществено обсъждане /чл. 46 от НРЦЕЕ отм. /. Общественото обсъждане е проведено съгласно изискванията на чл. 14 от ЗЕ - за участие са поканени държавни органи, ведомства, организации, енергийни предприятия, граждани и търговски дружества, на които е предоставен 14-дневен срок за становища. Решението на регулаторния орган е взето след преценка на заявлението и обсъждане на становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията. Административния съд е приел също така, че решението в оспорената му част е постановено при спазване на материалноправните разпоредби. Утвърдените от КЕВР цени са формирани в съответствие с изискванията на чл. 31, т. 1 от ЗЕ - същите се основават на обективни критерии и са определени съобразно предварително зададени изисквания. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружествата информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите /чл. 24, т. 4 и чл. 94а, ал. 2 от ЗЕ/, т. е. комисията е утвърдила ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани и при спазване принципа за равнопоставеност. Съдът е приел също така, че са спазени принципите, предвидени в чл. 31, т. 3 и 4 от ЗЕ, тъй като утвърдените от комисията цени са формирани на базата на необходимите годишни приходи, определени по предвидената в чл. 10 от НРЦЕЕ формула. Счел е за неоснователни доводите на жалбоподателя, че определената от комисията компонента от 2,29% за дейността „снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител“ е необоснована. Административният съд е приел, че компонетата за дейността „крайно снабдяване“ е съобразена с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от НРЦЦЕ, като е изложел съображения, че представените в заявлението на дружеството прогнозни разходи за не са обвързващи за административния орган и подлежат на корекция. Съдът приел, че така представените в заявлението на дружеството прогнозни разходи не са обвързващи за административния орган и подлежат на корекция. По тези съображения приел, че определената от КЕВР компонента за дейността „снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител“, която следва да бъде запазена в размер на 2,29% от разходите за покупка на електрическа енергия на съответния краен снабдител е формиран при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност.
Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба са направени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на ККЕВР, които са били обсъдени и при първоинстанционното разглеждане на делото, и на които съдът подробно е отговорил.
Неоснователни са доводите, че неправилно административния съд е приел, че утвърдените от ДКЕВР цени са формирани в съответствие с изискванията на чл. 31, т. 1 от ЗЕ. Компонентата за дейността „снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител“ по чл. 9, ал. 2 от НРЦЕЕ е запазена на нивото утвърдено в предходното решение утвърдено с Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР в размер на 2,29% от утвърдената средна покупна цена за електрическа енергия. Комисията извършила анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността по лицензията, т. е. комисията е утвърдила ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. По доводите, че Комисията неправилно е приложила общ подход при разглеждане и утвърждаване на цените на дружествата от сектор „Електроенергетика“, и в частност по отношение на крайните снабдители, съдът приема за неоснователни направените възражения. В случая при извършения индивидуален анализ на данните и информацията в подаденото от дружеството заявление е отчетена спецификата в неговата работа, като в мотивите на административния акт са посочени конкретните фактически основания, посочено е дали корекцията е резултат от прилагането на общия подход за еднотипни корекции спрямо всички дружества, притежаващи лицензии за еднакъв тип дейност, които безспорно осъществяват дейността си при сходни условия, или е наложена от специфичните особености на дружеството. В частност по отношение на дружеството касатор правилно съдът е възприел мотивите на КЕВР, че по отношение на отделните ценообразуващи елементи не е налице обоснована и доказана обосновка на заявените стойности. Следва да се има предвид, че КЕВР не е длъжна да възприеме безкритично обосновката на дружеството на всеки един от ценообразуващите елементи, а е длъжна да вземе предвид цялата налична релевантна информация. Това се налага както от принципа за осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти /чл. 23, т. 5 от ЗЕ/, така и от обстоятелството, че дружеството жалбоподател не е просто самостоятелен участник на пазара, а е част от общата енергийна система на страната. Да се приеме обратното би означавало дейността на комисията по регулиране на цените да се приравни на дейност по тяхното регистриране. Дейността по регулиране на цените на енергийните предприятия предоставя на КЕВР широки граници на оперативна самостоятелност, тъй като характерът на регулираната дейност предполага и изисква преценка за икономическа целесъобразност на голяма част от ценообразуващите елементи, което в най-голяма степен се отнася за елементите с прогнозен характер.
Не могат да се приемат доводите за противоречие на обжалваното решение с материалния закон, тъй като в заявлението за утвърждаването на цени [фирма] е включило несъбираеми вземания, които разходи КЕВР не е възприела. Съдът обосновано е споделил становището на КЕВР, тъй като защото с включването им в цената би се нарушил пазарният подход, спрямо останалите крайни снабдители, които покриват подобни разходи за сметка на маржа си. От друга страна такива разходи не подлежат на компенсиране и не попадат в хипотезата на чл. 34 или чл. 35 от ЗЕ.
Не е налице твърдяното нарушение, че с решението си КЕВР в обжалваната част е нарушава забраната за кръстосано субсидиране по чл. 31, т. 6 от ЗЕ. Според § 1, т. 31 ДР ЗЕ кръстосано субсидиране между отделна група клиенти е включването в цените за определена група клиенти на едно енергийно предприятие на по-голям или на по-малък размер разходи от необходимите за тяхното снабдяване. От това следва, че разходите направени за дадена група потребители трябва да бъдат прехвърлени към друга група потребители, за да е налице кръстосано субсидиране. Първоинстанционния съд правилно е приел, че твърдението на касатора освен че не е доказано, но и се опровергава от приложените доказателства. От тях се установява, че дружеството купува ел. енергия на цена 116,60 лв. за МВтч, като цената се регулира от КЕВР. При формирането на цената законодателят не е предвидил тя да се диференцира според тарифната структура на съответното дружество, както и според вида на клиента, битов или стопански, снабдяван с ел. енергия от крайния снабдител. Правомощията на КЕВР в тази насока са посочени в чл. 32 от ЗЕ. Отделно от това от доказателствата по делото не се установява [фирма] да продава ел. енергия на своите клиенти под себестойността й.
Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че сочените отменителни основания не са налице. Напротив – изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на процедурата и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗЕ и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Следва да бъде посочено, че наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС са основателни и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 414 от 18.01.2017 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 7876/2016 г.
ОСЪЖДА [фирма], гр. [населено място], да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200.00 /двеста/ лева. Решението е окончателно.