Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на икономиката в качеството му на ръководител на Управляващ и договарящ орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007 - 2013 г., чрез пълномощника старши експерт юрист А. М., против решение № 13626/13.12.2016 г., постановено по адм. дело № 7332/2016 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено волеизявление на министъра на икономиката за налагане на финансова корекция на [фирма], за което са изпратени писмо изх. № К–26-П-45/21.04.2016 г., решение № РД–16-289/05.04.2016 г. и покана за доброволно възстановяване на средства изх. № К–26-П-45/21.04.2016 г., всички подписани министъра на икономиката. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че липсва нарочен писмен мотивиран акт, съгласно изискванията на чл. 73, ал. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, с който се налага финансова корекция, тъй като след приемането на ЗУСЕСИФ не било напълно ясно по кой нормативен акт следва да се наложи финансова корекция, когато Методологията е неприложима, а наложената съдебна практика, според която ЗУСЕСИФ е приложим от момента на влизането му в сила без значение на програмния период, не съответствала на волята на законодателя. Определянето на отношенията, породени от договор за безвъзмездно финансово подпомагане /ДБФП/ като изначално административни, възприето и в определението по тълкувателно дело № 8/2015 г. на ОСС на ВАС, би следвало да потвърди становището на управителния орган, че приложното поле на ЗУСЕСИФ е единствено за новия програмен период 2014 - 2020 г. Според касатора приложимостта на закона само за посочения програмен период се извежда и от съдържанието на пар. 8, ал. 2...