Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 3025 от 03.05.2016 г. постановено по адм. дело № 2476 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град (АССГ).
Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон. Излага, че в хода на проверката е установено, че на всички промоционални брошури на търговската верига [фирма], на последната страница, е публикуван текст, че са възможни предпечатни грешки при публикуване на информацията, поради което потребителят е бил предварително информиран от търговеца за възможността такива грешки да са налични. Цялата информация относно промоцията е била публикувана в рекламната брошура и следователно твърдението на потребителя, че е заблуден е несъстоятелно и недоказуемо. В подкрепа на твърдението е и обстоятелството, че освен жалбоподателя, който в крайна сметка не е закупил потребителската стока и съответно няма качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) (ЗЗП), липсват оплаквания от други лица по отношение на представената информация. Нормата на чл. 68д от ЗЗП изисква рекламата да е в състояние да въведе в заблуждение не всеки, а средния потребител, а такова заблуждаване в случая не е налице, тъй като всеки добре информиран и сравнително наблюдателен потребител би могъл да отбележи факта, че са посочени два различни размера на дисплея на продукта, което показва наличие на печатна грешка. Не е налице невярна, а противоречива информация, тъй като са налице две изключващи се характеристики, поради което липсва реализиран фактически състав на извършено нарушение по смисъла на чл. 68д, ал. 2, предл. 2 от ЗЗП. Промоционалната кампания е изтекла през август 2015 г. и към датата на издаване на процесната заповед – 08.01.2016 г. не е налично каквото и да било нарушение, поради което заповедта е незаконосъобразна поради липса на предмет. Целта на превенцията се постига с налагане на имуществена санкция, а не със забрана на поведение, което дори и да е съставлявало закононарушение, е преустановено към датата на издаване на заповедта. По посочените и по подробно изложени в касационната жалба съображения прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски, от които 400, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и 75, 00 лв. за държавни такси.
Ответникът – Председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу заповед № 41 от 08.01.2016 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП).
За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че производството пред КЗП е започнало по жалба от М. Г. Г. вх. № Ц-03-6576 от 07.08.2015 г., в която е посочено, че в електронния каталог на [фирма], телевизор NЕО LЕD, модел 20270, 32 инча е на цена 229, 00 лв., а на място се указва, че такъв телевизор не съществува, поради което иска съдействие за закупуване на телевизора на обявената цена, както и санкциониране на търговеца за нелоялна търговска практика. Извършена е проверка резултатите от която са отразени в констативен протокол от 19.10.2015 г. и от 22.10.2015 г. Представено е становището на дружеството. Със заповед № 41 от 08.01.2016 г., на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, вр. с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. 2 (търговската практика е заблуждаваща, когато по някакъв начин, включително и чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение следния потребител) от ЗЗП, чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и на нейната администрация и решение на КЗП съгласно протокол № 45 от 17.11.2015 г., председателя на КЗП е наложил на [фирма] ПАМ, а именно: "Забранява да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2 от ЗЗП, като предоставя нееднозначна информация за една и съща съществена техническа характеристика за продукти, включително за телевизор NЕО LЕD, модел 20270, а именно: обявяване дължината на диагонала на екрана на телевизора в два размера 20" и 32” при публикуване на каталога на [фирма] в интернет сайта [интернет сайт]
, както и в същия на хартиен носител". Съдът е посочил, че за да приложи ПАМ, административният орган е приел за установено, че [фирма] за времето от 01.08 до 21.08.2015 г. е отправил покана за покупка на телевизор NЕО LЕD, модел 20270, като е предоставил нееднозначна информация за една и съща съществена характеристика за продукта, а именно дължината на диагонала на екрана на телевизора, като същият е посочен в два размера 20” и 32”, като действителния размер е по неблагоприятния 20”, което потребителя разбира едва когато посети търговския обект на търговеца, с цел покупка на оферирания продукт. Посочил е, че в самия каталог, на последната страница, търговецът е уведомил потребителите, че са възможни печатни грешки, което обаче не омаловажава объркващата и нееднозначна информация относно основна характеристика на офериращия продукт, каквато е дължината на диагонала на екрана. В конкретната оферта са посочени два размера за продукта - 20" и 32", като от начина на представяне на информацията, както в каталога, така на интернет сайта, на преден план излиза обявената в грешен размер дължина на диагонала на екрана на телевизора - 32", чиято цена обаче е 359, 00 лв., а не както е посочено в прозорчето. С оглед на установеното, административният орган е приел, че този начин на представяне представлява заблуждаваща нелоялна търговска практика по см. на чл. 68д, ал. 1, предл. 2 от ЗЗП. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че заповедта отговаря на изискванията за законосъобразност. Изложил е, че актът е издаден от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с целта на закона. След анализ на разпоредбите на чл. 68в и чл. 68д, ал. 1, предл. 2 от ЗЗП съдът е достигнал до извод, че заповедта е издадена и при правилно приложение на материалния закон. Изложил е, че за законосъобразността на мярката е без значение дали умишлено или по непредпазливост е била използвана тази практика. За целия период от 01.08.-21.08.2015 г., търговецът е отправил предложение за покупка на процесния продукт, чрез интернет сайт и на хартиен носител, като чрез цялостното му представяне, на преден план излиза характеристика, която е съществена, но който продукт не се предлага в магазина на посочената в рекламата цена. Посочил е, че именно по този начин представената оферта, с тази съществена характеристика, въвежда в заблуждение потребителя и го мотивира да вземе съответното търговско решение. Приел е за неоснователно твърдението, че не е налице умисъл, което изключва нарушението. Посочил е, че формата на вината, в случаите на заблуждаваща търговска практика е ирелевантна, още повече, като се има предвид начина на представяне на информацията, а именно: на преден план излиза по-добрата характеристика и цената. Изложил е, че не споделя и твърдението за липса на предмет на наложената ПАМ, респ. на заповедта, предвид факта, че рекламата е била преустановена към датата на издаване на заповедта. Решението е правилно.
Съгласно пар. 13, т. 23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 от ЗПП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68д, ал. 1, предл. 2 от ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Фактическият състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП, изисква да се установи съдържанието и верността на предоставената от търговеца информация, и обстоятелството в състояние ли е цялостното й въздействие да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без тази практика.
В настоящия случай, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правилен извод, че били налице материалните предпоставки на чл. 68д, ал. 1, предл. 2 от ЗЗП за издаване на оспорената в първоинстанционното производство заповед. Както обосновано приел съдът, от доказателствата по делото безспорно се установява, че прилаганата от дружеството търговска практика е съдържала противоречива информация относно съществена характеристика за предлагания продукт. В публикувания каталог на [фирма] в интернет сайта
[интернет сайт], както и в същия на хартиен носител, дължината на диагонала на екрана на телевизор NЕО LЕD, модел 20270 е била обявена в два размера 20" и 32”. Противоречивата информация е подвеждаща за потребителя относно действителните характеристики на стоката (телевизор), която може да бъде закупена на посочената от търговеца цена, предвид факта, че действителния размер на дължината на диагонала на екрана на телевизора е по неблагоприятния. Правилен е и изводът на съда за наличието на втория елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика - тя има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази практика. Процесната практика има пряко отношение към характеристиките на продукта, който може да бъде закупен на посочената от търговеца цена, а съотношението между хактеристиките и цената на продуктите е фактор с изключително решаващо значение за вземането на търговско решение. Когато в информацията предоставена на потребителя, непосредствено до погрешно посочения диагонал на екрана е цената на продукта, обосновано е неговото очакване, че може да закупи телевизор с по-голям от действителния диагонал на екрана, на посочената от търговеца цена. Създаденото у потребителя погрешно впечатление е в състояние да го подтикне да вземе решение, което иначе не би взел.
Неоснователни са доводите на касатора, че тъй като е уведомил потребителите, че са възможни печатни грешки, деянието му не може да се квалифицира като заблуждаваща търговска практика. Посоченото би означавало същият, след извършено подобно уведомяване, да разполага с възможност да предоставя противоречива и подвеждаща информация за предлаганите от него продукти, което не съответства на целта на закона, а именно - да се осигури защита на основните права на потребителите. Неоснователен е доводът, че съдът постановил акта си без по делото да е доказано съзнателно поведение на търговеца, довело до предоставяне на подвеждащата информация. Фактическият състав на нарушението по чл. 68д, ал. 1, предл. 2 от ЗЗП не съдържа субективен елемент. Субективното отношение на търговеца към заблуждаващата практика е ирелевантно. За заблуждаващата търговска практика е относим обективният факт на подвеждащата информация, а не какви са мотивите и подбудите на търговеца, какво е неговото субективно отношение към практиката.
Неоснователно е и направеното от касационния жалбоподател възражение, че предвид прекратяването на нелоялната търговска практика към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, тя се явява без предмет. Процесната ПАМ има двузначна функция – както да преустанови извършването на конкретна нелоялна практика, така и да предотврати за в бъдеще прилагането на същата практика. Т.е. приложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция. Забраната формулирана в заповедта „да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика“, следва да се разбира в смисъл, дружеството да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. Ако деянието не е преустановено, приложената ПАМ ще има и преустановително действие. Преустановяването на деянието от отговорното лице обаче не следва да се приема като лишаващо приложената ПАМ от предмет, тъй като по този начин се пропуска превантивното действие на мярката. Относно изложените по-горе съображения е необходимо да се посочи, че настоящият състав изоставя досегашната практика, обективирана в решение № 3451 от 08.03.2012 г. постановено по адм. дело № 11624 по описа за 2011 г. на ВАС и в решение № 14499 от 03.12.2014 г. постановено по адм. дело № 6121 по описа за 2014 г. на ВАС.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че при правилно установени фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение, следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3025 от 03.05.2016 г. постановено по адм. дело № 2476 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.