Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. К. от гр. [населено място], чрез пълномощник адвокат С. Д., против решение № 172/27.04.2016 г., постановено по адм. дело № 148/2016 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № [номер] от 17.02.2016 година, на директора на Териториално поделение Перник при НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-5 от 18.01.2016 година, на жалбоподателя, срещу Р. [] от 26.10.2015 година, на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменена отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е определена в минимален размер 131.33 лева, както и поради обективна невъзможност е отказано да се определи в действителен размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като по вина на самоосигуряващото лице не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. П., не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо...