Производството e по чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ч. Б. С. против решение №3117 от 09.05.2016г. по адм. дело № 7556 /2015г. описа на Административен съд – София град. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – касационни основания по смисъла на чл.209 т.3 АПК. Иска се неговата отмяна и отмяна на административния акт. Претендират се съдебни разноски.

Ответната страна - Ректорът на [ЮЛ]– [населено място], чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на административния съд. Претендира съдебни разноски за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в жалбата.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Ч. Б. С. от [населено място] против писмо изх.№21-00-371/22.07.2015г. на ректора на [ЮЛ]. Така постановеното решение е недопустимо.

Неправилен е изводът на АССГ, че обжалваното писмо притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК. Същото има само уведомителен характер, с него не се засягат правата и интересите на касатора. В писмото е посочено, че длъжността „главен асистент“ в [ЮЛ] може да се заеме само по основен трудов договор по чл.67, ал.1,т.1 КТ, но не и по допълнителен такъв по чл.111 КТ. В тази връзка С. е уведомен, че не може да бъде назначен на длъжността “главен асистент“ на осн. чл.111 КТ, но може да бъде назначен на същата длъжност на основание чл.67, ал.1,т.1 КТ. В случая ректорът действа като работодател,...