Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. Х. ЧЛЕНОВЕ:МИРА Р. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от съдиятаМ. Р. по адм. дело № 5295/2021

Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационната жалба, подадена от М. Резаи, гражданин на Афганистан, чрез пълномощника му адвокат П. Ж., против решение № 175/15.04.2021 г., постановено по адм. дело № 283/2021 г. на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца, срещу решение № 545/15.02.2021г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Релевирани са оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, като отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се сочи, че първата инстанция не е взела предвид други информационни източници освен справките, представени от ДАБ, относно ситуацията в Афганистан. Твърди се, че са налице предпоставките за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, както и че съдът не е извършил контрол съобразен ли е чл. 4, ал. 3 ЗУБ, изискващ прилагането на принципа non refoulement. Изложени са съображения за незаконосъобразността на направения извод, че Пакистан се явава трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9, б. б, г и д ДР ЗУБ. Претендира се отмяната на атакувания съдебен акт и уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство.В съдебно заседание касационната жалба се поддържа лично от касатора и от адв. В., които излагат допълнителни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт.

Ответната страна - заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кушев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. Резаи, гражданин на Афганистан, против решение № 545/15.02.2021 г., издадено от заместник председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа документите, част от административната преписка, първата инстанция обосновано приема, че актът е издаден от компетентен орган, на който са делегирани правомощия включително по чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ съгласно заповед № РД 05-803/14.12.2020 г. на председателя на ДАБ, при спазване на предвидения срок за произнасяне по чл. 75, ал. 1 ЗУБ, като при това отговаря на общите изисквания по чл. 59 АПК за форма и съдържание. По мотиви, че са установени фактите, посочени в оспореното решение, административният съд прави обоснован извод, че в случая са съобразени както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Изтъкната е липсата на данни административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история на чужденеца, както и че при произнасянето си по молбата заместник председателят на ДАБ е извършил всестранна и задълбочена преценка на относимите факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и държавата му по произход. Прието е, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, тъй като по отношение на лицето не са установени причини да не се завърне в Афганистан, от кръга на посочените в нормативния текст, а заявените от молителя съображения са неотносими към преценката, дължима по подаденото от него искане за закрила. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, при което е констатирано, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. В действителност, отчетена е утежнената обществено-политическа обстановка в Афганистан, но и че ситуацията не е до такава степен влошена, че самият престой в тази държава да води до излагане на рискове, които да дават основание за предоставяне на закрила по визираните в чл. 9 ЗУБ причини. Този извод на съда кореспондира с данните относно държавата по произход на чуждия гражданин - И. Р. А. обективирани в справки вх.№№ МД-673/09.12.2020 г. и МД-44/ 22.01.21г., изготвени от Д. М. дейност при ДАБ и подробно обсъдени от административния орган. Така, при липсата на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК съдът счел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Така постановеното решение е правилно.

Във връзка с доводите, релевирани от процесуалния представител на касатора адвокат Войнов, в откритото съдебно заседание, проведено по настоящото дело, основаващи се на променената ситуация в Ислямска република Афганистан спрямо тази, преценена към момента на подаване на молбата за закрила, следва да се отбележи, че представените разпечатки от електронни медии, свидетелстващи за терористична атака в джамия в Афганистан и опити на бежанци от тази страна да преминат в Иран и Пакистан, действително сочат на повишено насилие над определени малцинствени групи в Афганистан след напускането на САЩ и съюзниците им. Но дори и при тези данни, Афганистан остава относително сигурна държава, в която разселените етнически и религиозни малцинства могат да намерят убежище. В подкрепа на този извод е информацията от представените от процесуалния представител на ДАБ, актуални справка за Афганистан.

Следва да се отбележи, че при проведените с лицето интервю на 07.12.2020 г. М. Резаи е заявил, че е напуснал Афганистан преди около година и два месеца нелегално за Пакистан и след около 10 дни преминал в Иран; там останал 25 дни, след което преминал в Турция, където живял около два месеца; след това направил два неуспешни опита да премине в Гърция; успял на третия път и бил задържан от полицията. Останал там около 11 месеца, като на властите заявил, че иска да стигне до Финландия; било му обявено, обаче, че трябва да дойде в България, където може да бъде настанен в бежански лагер, въпреки че това не било по волята му. Все пак се съгласил да дойде в РБ. На въпросазащо е напуснал държавата си по произход отговаря, че причината са лични причини, нежелание да встъпи в брак с момиче, по отношение на който му бил оказван натиск от братята на момичето. Посочените причини за напускането на Афганистан са от личен характер. Същевременно лицето е посочило, че не е бил арестувано, нито осъждано в държавата си по произход или в друга държава, като въпреки, че принадлежи към определена етническа група - [етническа група], не е имало проблеми заради тази си принадлежност. Не твърди да е имало такива и заради изповядваната от него религия - [религия], нито че е участвало в религиозна организация. Предвид изложеното, всички елементи от личната бежанска история на М. Резаи сочат на липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Наред с горното, във връзка с установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход и страната на пребиваване, настоящата съдебна инстанция следва да приложи основното правило, въведено по т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 /анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд/ и въвеждащо обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема за предоставянето на такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв, обаче, не е установен по делото, поради което и по отношение на лицето не намират приложение както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ.

Неоснователни са и оплакванията на касатора за липсата на преценка приложим ли е в случая принципът non-refoulment /забрана за връщане/. Действително и в случай, че приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и въведен с член 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците /Женевската конвенция/, съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща /refouler/ бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. Изследване нарушен ли е този принцип, е извършено въз основа на представените в хода на производството доказателства за обстановката в страната, като следва пряко от нормата на член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците, в съответствие с Договора за Европейския съюз и ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) . Предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Афганистан поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в тази страна, заместник председателят на ДАБ по същество е приел, макар и да не е изложил нарочни мотиви за това, че ако жалбоподателят се завърне в тази държава няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципа non-refoulement.

Верни са изводите на административния съд и относно това, че релокацията на чуждия гражданин от Гърция в България не представлява самостоятелно основание за получаване на международна закрила. Прехвърлянето на кандидат от територията на една държава членка на територията на друга такава, която критериите, предвидени в глава III от Регламент /ЕС/ № 604/2013 сочат като компетентна за разглеждането на молбата му за международна закрила, не може да бъде единствено основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на чуждия гражданин. Такъв статут може да бъде предоставен само ако са налице предпоставките, предвидени в националния закон - ЗУБ и относимите норми на правото на ЕС.

По изложените съображения, като е приел решението на заместник председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 175/15.04.2021 г., постановено по адм. дело № 283/2021 г. на Административен съд-Хасково. Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Кремена Хараланова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Р. п/ Мария Радева