Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [адрес], представлявано от адв. Т.-С., упълномощена от изпълнителния директор Б., против решение № 1955/28.11.2016 г. по адм. д. № 1507/2016 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски.
Ответникът, началник М. Б в писмено становище, изготвено от юрк. Л., поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за което решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил оспорването на касатора [фирма] срещу решение № 32-108449/19.04.2016 г. на началника на М. Б, потвърдено в решение № Р-332/32-164441/15.06.2016 г. на директора на А. М, с което в резултат на потворна проверка по ЕАД № 15BG001007H0004025/20150129 е извършена промяна в кл. 33, ІІІ подразделение и в кл. 34 - като се чете код "9999" и "държава на произход" - код CN / Китай/, изчислено е окончателно антидъмпингово мито 42,7% вразмер на 17103,72 лв и окончателен ДДС 20% в размер на 12305,57 лв, съобразен е платения ДДС в размер на 8884,83 лв и са определени суми за доплащане по ЕАД -антидъмпингово мито 17103,72 лв и ДДС 3420,74 лв. За да постанови този правен резултат е приел, че обжалваното решение митническият ограгн е издал в рамките на своите правомощия в унисон с административнопроизводствените правила и относимите към спора материално правни норми. Развил е доводи относно приложимостта на Регламент 1193/2008 г., правната природа на доклада от разследването, проведено от ОЛАФ и констатацията относно произхода на стоката по процесната ЕАД от Китай, а не от Малайзия, където е само претоварена в П. К..
Решението е постановено при липса основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила по следните съображения:
Оспореният пред административният съд акт на началника на М. Б е издаден в надлежно проведено производство по чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92 /отм./ на Съвета, действащ към датата на издаване на оспорения акт, респ. чл. 46, § 1 от Регламент 952/13 на Съвета.
Безспорно е установено, че процесната стока - лимонена киселина, по ЕАД с ЕАД № 15BG001007Н0004025/20150129 само е пренесена през територията на Малайзия от Китай през П. К., съгласно доклада на ОЛАФ, ведно с приложенията към него.
Неоснователно е възражението досежно доказателствената сила на този доклад, тъй като с оглед нормата на чл. 179 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, докладът представлява официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице на Европейската служба за борба с измамите по установените за това форма и ред, след разследване, предвидено в европейското законодателство. В чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г. е визирано, че докладите от разследването представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябва a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. Регламентът има пряко и непосредствено действие за всички субекти на държавите-членки, а визираното приложение "където използването на тези доказателства е признато за необходимо” визира правомощието на съответните административни или съдебни органи да преценят относимостта на доказателството към съответните казуси, с оглед конкретната доказателствена нужда. В този смисъл, на констатациите в доклада на OЛАФ не може да се противопостави сертификата за произход, като документ с материална доказателствена сила, поради това, че е бил обект на разследването на OЛАФ, в рамките на което е установено, че стоките не са произведени от износителя, който не разполага с производствени ресурси за този вид стока, и не са с декларирания произход от Малайзия. Освен това, от констатациите в доклада се установява, че процесната стока „лимонена киселина” е внесена от Китай. Тези констатации, залегнали и в мотивите на оспореното решение, не са оборени от оспорващото дружество, в чиято тежест е да докаже твърдяния положителен факт, че процесната стока е с декларирания от него произход. В тази връзка правилно е съобразено от административният съд и постановеното с решение от 30.06.2016 г. по дело С-416/2015 г., т.37, където СЕС приема, че обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход, не е пречка за събирането на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако след вноса бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна /в този смисъл и решение от 17 юли 1997 г., C-97/95, т. 55—57/. В решенията е прието, че решаващо е обстоятелството на проведено международно разследване, в резултат на което по изготвен финален доклад на OЛАФ e установено, че стоката е с произход НР Китай и само е претоварена в третата държава, а след като преференциалният произход на стоката от третата държава не се установява, а се потвърждава нейният произход от НР Китай, е дължимо начисляването на антидъмпинговото и конвенционално мито.
С оглед горното, решаващият правен извод на административният съд, че са дължими, определените с оспореното решение мито и ДДС е обоснован и съответен на фактическата обстановка.
Неоснователни са възраженията за внос от Основната митническа зона на П. К., тъй като [фирма] не е оспорило в хода на съдебното производство представения доклад на ОЛАФ, в който се съдържат данни за митническата дейност на Основната митническа зона на П. К., като в т.1 и 3 на доклада се съдържа подробно описание с фактите на вноса от Китай и износа от Малайзия, конкретните пратки лимонена киселина, сертификатите за непреференциален произход, регистри ZB1/ZB2 и други, а данните са съгласувани с официалните власти в Малайзия и управлението на пристанището, където е претоварвана стоката. Съдът обосновано не е приел възражението и предвид факта, че не е представен сертификат форма А, а износителят “E. C.” не е сред дружествата, които за процесния период са били оторизирани да кандидатстват за сертификат пред ММТИ. Освен това доказателствата по делото и административната преписка сочат, че процесната стока не е била подложена в Малайзия на „съществена и икономически обоснована” обработка/преработка, довела до нов продукт, т. е. няма основание да се приеме, че стоката е с произход от Малайзия. Стоките, регистрирани в регистър ZB1 и впоследствие в регистър ZB2, какъвто е настоящият случай, са само претоварвани, т. е. запазват своя произход. В тази връзка е и безспорно установения факт, че Малайзия само търгува с лимонена киселина, но не произвежда такава. При този резултат от касационната проверка претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, като своевременно заявена, следва да бъде уважена в размер от 200 /двеста/ лева на основание чл. 144 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1955/28.11.2016 г. по адм. д. № 1507/2016 г. по описа на Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ на М. Б разноски за касационната инстанция в размер на 200 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.