Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. В. – В., от [населено място] против решение № 3964 / 10.06.2016 г. по адм. дело № 4739 / 2016 г. на Административен съд София – град, в частта му, с която е отхвърлено оспорването й срещу заповед № 428 / 12.03.2016 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – район Красно село досежно отказ за отпускане на добавка по Закон за семейните помощи за деца, за периода преди 01.01.2016 г., потвърдена с решение № РД – 01 – 181 / 15.04.2016 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8д, ал.1, т.1, чл. 9, ал.6 от Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД), чл. 24б, ал.4 от Правилник за прилагане на Закон за семейните помощи за деца (ППЗСПД) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село чрез юрисконсулт М. изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна.

По делото е установено, че Д. П. В. – В., от [населено място] е подала заявление – декларация вх. № С –...