Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Я., от гр. С. З против решение № 183 / 15.06.2016 г. по адм. дело № 241 / 2016 г. на Административен съд – гр. С. З, с което е отхвърлено оспорването й срещу решение № 2153-23-5 / 15.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ – С.З.П се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал.5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – С. З не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Позовава се на предвидената в закона забрана по чл. 105 от ЗЗД за прихващане без съгласието на кредитора относно вземания на същия, върху които не се допуска принудително изпълнение. Отбелязва, че след като по своите правни последици прихващането по чл. 114, ал.5 КСО се приравнява на принудително изпълнение на публично вземане, то при преценката дали може да се извърши прихващане, предвидена в същия текст на закона следва да се държи сметка дали може да се извърши принудително изпълнение върху конкретно вземане от ДОО.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна.

По делото е установено, че с решение № 2153 – 23 – 5 / 15.04.2016...