- 2 -
РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. София 13.09.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 12.05.2021 (дванадесети май две хиляди двадесет и първа) година в състав:
Председател: Зоя Атанасова
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 1899 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 8422/12.03.2020 година, подадена от „Енерго-П. П. АД [населено място], против решение № 184/12.02.2020 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 2448/2019 година.
С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 5092/21.11.2019 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, 24-ти състав, постановено по гр. д. № 11865/2019 година, с което е признато за установено, че А. А. Т. не дължи на „Енерго-П. П. АД [населено място] сумата от 9050.23 лева по издадена фактура № [ЕГН]/18.06.2019 година, обективираща стойността на преизчислени количества енергия от 49 060.00 kWh, за периода от 15.06.2017 година до 14.06.2018 година в обект, намиращ се в [населено място], [улица].
В подадената от „Енерго-П. П. АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от А. А. Т. срещу дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен.
Ответницата по касационната жалба А. А. Т. е подала отговор на същата с вх. № 16 178/22.06.2020 година, с който е изразила становище, че жалбата е неоснователна като е поискала да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено.
„Енерго-П. П. АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 25.06.2020 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 8422/12.03.2020 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 100/22.02.2021 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електроенергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 година, но при действието на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ (обнародвани в ДВ бр. 98/2013 година) и за това има ли право доставчикът на електроенергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ (обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 година), при условие че в общите условия на доставчика не е предвиден изричен ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ.
По отношение тези въпроси е налице съдебна практика, която е намерила израз в решение № 124/18.06.2019 година, постановено по гр. д. № 2991/2018 година и решение №150/26.06.2019 година, постановено по гр. д. № 4160/2018 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., а също така в решение № 76/08.04.2021 година, постановено по гр. д. № 2209/2020 година и решение № 75/13.04.2020, постановено по гр. д. № 2206/2021 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Съгласно същата правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба (доставка), при който, наред със специалните, се прилагат общите правила на ЗЗД включително и във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока. Тава прави правилото на чл. 183 от ЗЗД приложимо при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електроенергия. Посоченото разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от краен снабдител с краен клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, съответно юридическо лице-нетърговец, тези сделки пораждат правните последици на договора за продажба (чл. 183 и следващите от ЗЗД), съответно на договора за търговска продажба (чл. 318 и следващите от ТЗ). И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения-да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент), а за купувача-да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите. При сключването на договора се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и той ги обвързва, но предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. След влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ са приети ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 година. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. От момента на обнародването в ДВ б.15/14.02.2017 година на решение № 1500/06.02.2017 година, постановено по адм. д. № 2385/2016 година от петчленен състав на ВАС отменените с него правила на ПИКЕЕ престават да се прилагат, като остават да се прилагат неотменените правила по чл. 48-чл. 51, до отмяната на същите през 2018 година. В случаите когато тези правила не уреждат конкретните отношения то приложение трябва да намерят общите правила на ЗЗД. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Варна е неправилно по следните съображения:
Съставът на Окръжен съд Варна е приел за установено, че не било спорно, а и било видно от приложените по делото материали, че на 14.06.2018 година служители на „Енерго-П. М. АД [населено място] са извършили проверка на електромер с фабричен № .... За целта бил съставен констативен протокол № 1104648 от същата дата, който бил подписан от служителите на дружеството извършили проверката, както и от свидетели. Със свое становище от 13.06.2019 година „Енерго-П. П. АД [населено място] приело, че на абоната А. А. Т. следва да се начисли потребена но незаплатена електро енергия от 49 060.00 kWh, на стойност 9050.23 лева. Изготвената пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза показала, че електромерът бил регистрирал цялата отчетена енергия, но въпросните 49 060.00 kWh били отчетени в регистър 1.8.3–т. е. в грешен и неотчитан регистър, и следователно записаната в него енергия не се фактурирала. Вещото лице сочело, че не било известно от кои момент се получавало натрупването на записа в регистър 1.8.3. Отделно от това обръщало внимание, че отчитането в случая не било трифазно, т. к. абоната бил битов, докато неотчетеното количество енергия било съхранено като „върхова енергия“, която не се отчитала за битов абонат. Вещото лице сочело още, че не било нормално това количество да се натрупва в скрит регистър, а не във визуализираните 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3 регистри, и в този времеви порядък от 15.06.2017 година до 14.06.2018 година. На база на установените по делото факти, въззивният съд приемал, че енерго разпределителното дружество било спазило всички процесуални изисквания за извършване на проверката и обективирането й в нарочни писмени документи. Спорът между страните касаел единствено тълкуването и прилагането на законовите норми.
В случая допълнително начисленото по партидата на А. А. Т. количество електроенергия се претендирало като реално потребление и реален отчет. Доводите на „Енерго-П. П. АД [населено място], че служебно начисленото количество електроенергия по партидата на Т. било реално потребено съставът на Окръжен съд Варна намирал за неоснователни, т. к. подобен извод от ангажираните по делото доказателства не можел да бъде изведен. Редно било да се отбележи още, че в случая не било констатирано каквото и да било вмешателство в средството за търговско измерване. В конкретния случай не било ясно каква е причината за разминаването на показанията между дневната и нощна тарифа, както и обозначената в т. нар. „скрит“ регистър“–1.8.3, както и по каква причина регистъра по които е извършената корекция се явявал „скрит“–кое е наложило неговото отчитане и фактуриране. В контекста на това Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС 239 от 2003 година-чл. 662 и следващите била пределно ясна по естеството си-средството за търговско измерване следвало да има показващо устройство регистър или дисплей, които било редно да са видими за потребителя. Според чл. 662 ал. 4 от същата Наредба при наличието на няколко стойности, трябвало да е възможно показване съдържанието на всяка една от тях. В случая отчетената стойност била съобразно регистър-1.8.3 (скрит), която била в размер на 49 060.00 kWh и тази стойност проверяващите записали под № 1.8.3. Не било ясно как и защо са били отчетени показанията в скритата тарифа, нито била използвана методика за изчисляване на количеството електроенергия за доплащане, съгласно правилата на ПИКЕЕ. Количеството електроенергия за плащане не било съгласно данните от отчета на видимите и за потребителя регистри, било е съобразно посоченото в становище за начисление на електроенергия от 13.06.2019 година, т. е. на база на регистър, който не се отчитал и фактурирал.Това било сторено за срок предвиден в ПИКЕЕ, въпреки, че се претендира като реално потребено количество ел. енергия.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго-П. П. АД [населено място] следвало да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазило реда за извършване на проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя, че е използвана правилната методика за корекция на сметката, доколкото дружеството твърдяло извършена корекция на сметките, ответното съответстваща на доставената и потребена електроенергия, влизане в сила на ОУДПЕЕМ. Безспорно било, че А. А. Т. е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от ДРЗЕ и че Общите условия били влезли в сила по отношение на нея. Основание за извършване на начислението и за фактуриране на процесната сума се явява констативния протокол от 14.06.2018 година, като корекционната процедура според процесуалния представител на „Енерго-П. П. АД [населено място] била извършена по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 година ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 година, а в отговора на исковата молба се сочело реален отчет. С оглед приетото по-горе и най-вече предвид заключението на вещото лице, не можело да се приеме, че определеното съгласно становище за начисление на електроенергия такава в размер на 49 060.00 kWh и следователно нейната равностойност от 9050.23 лева представлявала и сума, която се дължала за консумираната в периода от 15.06.2017 година до 14.06.2018 година, но неотчетена и неплатена електроенергия. „Енерго-П. П. АД [населено място] имало и задължения-съобразно разпоредбата на чл. 195 т. 3 от Правилата за продажба на електрическа енергия да предоставя общодостъпна информация за дейността на пазара, включваща количества електрическа енергия, продадени до краен потребител. Подобни негови задължения съществували и в Общите условия, а именно да осигури проверка на средството за търговско измерване и при необходимост подмяна, ако то е негодно да отчита използваната от ползвателя електрическа енергия, както и да съхранява данни от измерването съгласно сроковете предвидени в действащото законодателство. Към тези мотиви обаче можело и следвало да се добави и следното, предвид промяна в българското законодателство, регламентиращо тези обществени отношения: Съществуващите договорни отношения между страните се регламентирали от действащите ЗЕ, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ-061 от 07.11.2007 година на ДКЕВР (сега КЕВР), както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ бр. 98/12.11.2013 година. След изменението на ЗЕ от 2012 година вече съществувало законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. На въззивния съд било служебно известно решение № 1500/06.02.2017 година, постановено по адм. д. № 2385/2016 година от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ били отменени с изключение на чл. 48-чл.51, като решението било обнародвано в „Държавен вестник“ бр. 15/14.02.2017 година.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смятал за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. нямало обратно действие. Според чл. 195, ал. 2 от АПК правните последици от акта се уреждали от компетентния орган (в случая КЕВР) в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не била уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на ВАС относно извършената на 16.10.2017 година проверка на средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ не представлявали приложим закон.Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ било предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсвало в ОУ на ответника, които не били представени по делото, но на съда било служебно известно тяхното съдържание. Като извод се налагало, че едностранната корекцията на оператора била допустима при наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се установявало наличието на нито една от трите предпоставки. За пълнота на изложението следва да се добави, че предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия можел да извърши корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, били изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.48 от ПИКЕЕ (действаща към момента на извършване на проверката), а те били: липса на средство за търговско измерване, установено въз основа на метрологична проверка неточно измерване/неизмерване на средството за търговско измерване, промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при извършена по реда на чл.47 от ПИКЕЕ (отменен към датата на съставяне на констативния протокол) проверка. В настоящия случай по отношение на служебно начисленото количество електроенергия за посочения период не била налице нито една от изброените хипотези. Не била налице и хипотезата на чл. 49 от ПИКЕЕ, доколкото не била установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател на електромера, както и хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ-несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея-тъй като не било установено, че при монтажа на електромера регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания. Поради това и не можел да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при проверката количество електроенергия в регистър, който не е активиран за търговски отчет (1.8.3), както и констатираната разлика в данните между сбора от количествата електроенергия по активираните за търговски отчет (видими регистри) и общото количество, отразено в сумарния регистър, била потребена от абоната, но неотчетена електроенергия. Като краен извод, въззивният съд изцяло споделял довода на първата инстанция и по отношение на друго обстоятелство: касаело се за отчитане на ел енергия по т. нар. скрит регистър-поне такава била претенцията на „Енерго-П. П. АД [населено място].В случая обаче действително нямало доказателства, че при първоначалното монтиране на средството за търговско измерване е бил отчетен и този регистър и той е бил с показание „нула“. При тези данни и с оглед липсата на молба от самия абонат потребяваната от него енергия да се отчита в регистър невидим за самия него и то „върхова тарифа“, съставът на Окръжен съд Варна изцяло споделял мотивите на първата инстанция. Поради посочените съображения, съставът на Окръжен съд Варна приемал, че доводите на „Енерго-П. П. АД [населено място] относно служебно начисленото количество електроенергия по партидата на А. А. Т. да е реално потребено, за неоснователни, тъй като подобен извод от ангажираните по делото доказателства не можел да бъде изведен.
От данните по делото е видно, че електромер с фабричен № ... е бил монтиран на обекта на А. А. Т. на 25.07.2012 година, като в протокола за монтажа изрично е записано, че показанията регистрите за дневна и нощна тарифи са нулеви. Липсва запис за това какви са показанията на другите две регистъра, но както е посочено в заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице Л. С. Б. ако показанията на първия и втория регистър са нулеви, то електромерът е бил монтиран като нов, поради което и показанията на другите два регистъра също са нулеви. Производителят не може да допусне измервателен уред на пазара, бе същият да е преминал задължителната метрологична и техническа проверка, което сочи на това, че не е възможно другите регистри имат показатели различни от нулата. Съгласно разпоредбата на чл. 202 от ГПК съдът може да не възприеме заключението на вещото лице, но само след като го обсъди в поотделно и в съвкупност с другите доказателства. По делото липсват данни при монтажа на електромера нарочно да е извършена проверка на останалите два регистъра, но от това не следва, че показанията им не са били нулеви. Тъй като електромерът е бил монтиран като нов-неизползван то следва, че показанията и на четирите му регистъра са били нулеви. В противен случай производителят му не би могъл да го пусне на пазара, като друг извод би следвал ако имаше данни за това електромерът да е бил ползван преди това от друг потребител, ползваната електроенергия на когото да е била отчитана в регистър 1.8.3 или при когото електромерът да е бил манипулиран, и при последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен, каквито данни не са налице. С оглед на това неправилен е изводът на въззивния съд, че няма данни за това какви са били показателите на регистри 1.8.3 и 1.8.4 на електромера при монтажа му.
Същевременно е установено, че електромерът е изправен и отчита в класа си на точност-не са установени грешки по-големи от допустимото. Налице е извършена намеса в софтуера на електромера, която е довела до отчитане на част от преминаващата през него електроенергия в регистър 1.8.3, а не през регистри 1.8.1 и 1.8.2, като само данните от последните два регистъра са били визуализирани на дисплея и са били отчитани реално. Самият електромер не съхранява електроенергия и доколкото е отчел такава, то тя трябва да е преминала през него, т. е. да е достигнала до потребителя. Предвид на това реалното потребление трябва да включва както данните от регистри 1.8.1 и 1.8.2, така и данните от регистър 1.8.3, като в този случай това потребление е различно от реално отчетеното от дисплея на електромера количество електроенергия. Наред с това в заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице Л. С. Б. е посочено, че техническите параметри на присъединителните съоръжения в имота на А. А. Т. и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници показват, че отчетената в регистър 1.8.3 електроенергия, заедно с отчетената в регистри 1.8.1 и 1.8.2, е в рамките на допустимата и е могла да бъде доставена за период от 365 дни. Предвид на това А. А. Т. дължи на„Енерго-П. П. АД [населено място] стойността на тази електроенергия като цена по сключения между тях договор за продажба на електроенергия. Неоснователно е приетото от въззивният съд, че доставчикът може да извършва корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.48-чл. 50 от действащите към този момент ПИКЕЕ, тъй като това не може да бъде извлечено от текста на тези разпоредби. Същите не изключват приложението на общите правила за хипотезите попадащи извън изброените в тях случаи, поради което не препятстват приложението на чл. 183 от ЗЗД, а посочената разпоредба не изисква виновно поведение на потребителя за да възникне задължението за заплащане на цената. Що се отнася до размера на дължимата се за отчетената в регистър 1.8.3 от електромера сума, то от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в случая не е използвана методика за изчисление по ПИКЕЕ, тъй като не се налага определянето на стойността на неотчетена, поради грешка или неизправност на СТИ, електроенергия, а на такава която е отчетена в електромера, но невизуализирана на дисплея, т. е. количеството е точно определено, а самата стойност е определена по цени за технологични разходи и е съобразена с утвърдените от ДКЕВР цени, действащи през процесния период.
С оглед на всичко това предявеният от А. А. Т. срещу „Енерго-П. П. АД [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго в посочения смисъл.
Предвид изхода на делото А. А. Т. ще трябва да заплати на „Енерго-П. П. АД [населено място] сумата от 6308.00 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 184/12.02.2020 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 2448/2019 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. Т. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Р. Ч. от АК В. против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД [населено място], [улица] иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че А. А. Т. не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД [населено място] сумата от 9050.23 лева по издадена фактура № [ЕГН]/18.06.2019 година, обективираща стойността на преизчислени количества енергия от 49 060.00 kWh, за периода от 15.06.2017 година до 14.06.2018 година в обект, намиращ се в [населено място], [улица].
ОСЪЖДА А. А. Т. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Р. Ч. от АК В. да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД [населено място], [улица] сумата от 6308.00 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.