Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

[ЮЛ], чрез процесуалния си представител адв. И. Н. обжалва решение № 607/23.03.2016 г. на Административен съд, [населено място] постановено по адм. дело № 1184/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 161200505/02.07.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 1262/27.09.2012 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, [населено място].

В касационната жалба са посочени касационни основания за неправилност на съдебното решение по чл. 209, т.3 АПК - нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото и неправилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Като нарушение на съдопроизводствените правила се поддържа, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и не е оценил обстоятелството, че се касае за съществуването на няколко договора по процесните доставки, по силата на които ревизираното дружество е придобило право на собственост върху електронни съобщителни мрежи /ЕСМ/ по реда на ЗЕС (ЗАКОН ЗЗД ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ) /ЗЕС/. Сделката е сключена в предвидената от закона форма за валидност с нотариална заверка на подписите и съгласно чл. 283, ал. 1 от ЗЕС поражда права в полза на жалбоподателя. Според касатора съдът не е съобразил понятието "доставка на стока" по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС, тълкувано във връзка с чл. 14 §1 от Директива 2006/112/ЕО. При наличие на доказателства за реално предаване на стоката, неспазването на някои формалности не може да се обоснове отказ на данъчен кредит. В този смисъл решение по адм. д. № 8191/2013 г. Твърди, че се касае за продажба на ЕСМ, които по смисъла на §1, т.15 от ДР на ЗЕС имат характер на съвкупност от движими вещи. Посочва, че решението не е съобразено с влязлото в сила съдебно...