Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С решение № 66 от 13.06.2016 г. по административно дело № 37/2016 г. на Административен съд – Ямбол е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. Д. А. от [населено място] против експертно решение (ЕР) № 0904 от заседание № 185/23.12.2015 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), с което се отменя ЕР № 2847/14.09.2015 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ [ЮЛ] – [населено място] по оценка на работоспособността и се дава ново – 74 % трайно намалена работоспособност за 3 години, като се потвърждава оспореното ЕР по останалите поводи.
Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от В. Д. А. чрез процесуалния й представител адвокат С.. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Исканията са за отмяна на решението на Административен съд - Ямбол и постановяване на ново решение, с което да се уважи претенцията, като се претендира и присъждане на сторените деловодни разноски.
Ответникът по касация Националната експертна лекарска комисия чрез пълномощника си главен юрисконсулт И. в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение да бъде потвърдено.
Касационният ответник Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Ямбол чрез пълномощника старши юрисконсулт С. също оспорва касационната жалба и моли обжалваното с нея решение да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно.
О. Р. Д „Социално подпомагане“ – Ямбол и Агенцията за хора с увреждания не изразяват становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Ямбол, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК.
С обжалваното пред Административен съд - Ямбол експертно решение на специализиран състав по хирургични болести на НЕЛК е отменено ЕР на ТЕЛК при МБАЛ [ЮЛ] – [населено място] № 2847 от зас. № 130 от 14.09.2015 г. в частта му, с която е оценена работоспособността на 58 % ТНР за срок от 3 години.
При разглеждане на делото Административен съд - Ямбол е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, макар и да е издаден в частично несъответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, което обаче не се е отразило на правилността на крайния извод на съда, и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на решението са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на относимите инвокирани възражения.
Изложените от касаторовия повереник съображения за нарушение на съдопроизводствените правила съгласно чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК не се кредитират от настоящия състав, тъй като е необосновано твърдението, че назначената по делото съдебно-медицинска експертиза не е дала никаква „светлина“ върху липсващите знания на съда. Заключението на вещото лице, което е експерт с изискуемите специални медицински знания, е компетентно изготвено и оспорването му не е проведено успешно, като задаваните въпроси на вещото лице от жалбоподателова страна не са кореспондирали с възложената му задача и с предмета на спора.
Касаторът излага доводи за неправилно прилагане на материалния закон, тъй като в експертното решение № 0904 от 185/23.12.2015 г. на НЕЛК в частта СА „ин ситу“ на маточната шийка, състояние след тотална лапарохистеректомия без аднексите (2006 г.), без данни за рецидив и дисеминация, при давност, надвишаващата една година по смисъла на ТНР т. 7, р. XII, ч. 8 от Наредба за медицинските експертизи (НМЕ, 2010 г.) и следователно не се следва % за ТНР. Според касаторовия повереник посоченото правно основание е неприложимо за конкретния случай, тъй като според тази разпоредба за злокачествено заболяване „ин ситу“ се дава 50 % ТНР за една година след санирането. В експертното си решение НЕЛК са приели т. 7, р. XII, ч. 8 от НМЕ (2010 г.) за правно основание и следователно на А. не се следва % инвалидност за ТНР за конкретното заболяване, тъй като периодът от една година е преминал. Според А. е следвало при взимане на решението комисията на НЕЛК да приложи за нейния случай, а именно тотална лапарохистеректомия, разпоредбата, предвидена в забележката към р. XII, ч. 8 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ (2010 г.), според която конкретно при липса на данни за рецидив и дисеминация всички онкологични заболявания след петата година се оценяват с 50 %, тъй като при нея не е настъпило саниране, а органът – матка, е бил отстранен.
Настоящият състав счита, че твърдяните от касатора аргументи са частично основателни относно прилагането на т. 7, р. XII, ч. 8 от НМЕ (2010 г.), тъй като макар и заболяването да е диагностицирано като ин ситу карцином на маточната шийка, разпоредбата съдържа и второ изискване, а именно да има настъпило саниране. След като органът е бил отстранен след тотална лапарохистеректомия, неоснователно е за настоящия състав твърдението, че е настъпило саниране. По дефиниция саниране означава „правя да оздравее, да се излекува“, а в конкретния случай оздравяване или излекуване на органа физически не е възможно поради фактическото му отстраняване. Следователно и съгласно правилата на формалната логика в настоящия казус не са изпълнени двете кумулативни изисквания на разпоредбата на т. 7, р. XII, ч. 8 от НМЕ (2010 г.). Неточна е материалноправната квалификация по горецитираната точка от НМЕ, тъй като не са налице двете кумулативни предпоставки за нейното прилагане. От друга страна, дори и да се приложи разпоредбата на т. 2 и т. 2.1., р. XI, ч. 8 от НМЕ (2010 г.) при отстраняване на матката или маточната шийка се дава % инвалидност за ТНР в първите пет години и съответно решението на НЕЛК би било със същия краен резултат, тъй като петте години от отстраняване на органа са били изтекли към момента на издаване на експертното решение.
От така изложените съображения настоящият състав прие, че макар и частично при различни от приетите от настоящия състав мотиви, Ямболският административен съд е достигнал до правилен краен правен извод за законосъобразност на процесното експертно решение на НЕЛК, след като е установил, че то е постановено от компетентна лекарска комисия, отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК за форма, съдържа изискуемите реквизити, мотивирано е и са изложени фактическите и правни основания за издаването му. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Ямбол (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на органа на медицинската експертиза и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и е потвърдена истинността на констатациите в процесното експертно решение. Визираното ЕР на НЕЛК от 23.12.2015 г. е взето при спазени изисквания на чл. 65 от Наредба за медицинската експертиза, което решаващият съдебен състав надлежно е съобразил.
Настоящият състав не споделя доводите в касационната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че съгласно на чл. 69, ал. 4 от НМЕ (в сила от 01.01.2015 г.) се определя 3 години срок на процента трайно намалена работоспособност, вместо срока да е пожизнен. Съгласно чл. 69, ал. 4 от НМЕ (редакция от 12.08.2014 г., Д.В., бр. 67 от 12.08.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидността. За да се приложи посочената разпоредба и се определи пожизнен срок на инвалидността е необходимо да са изпълнени кумулативно дадените предпоставки, което в случая не е налице. Следователно е правилно заключението на Административен съд – Ямбол, че административният орган е приложил нормата на чл. 69, ал. 5 от НМЕ (редакция от 12.08.2014 г., Д.В., бр. 67 от 12.08.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за дадения случай, тъй като А. страда от множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни и съответно срокът на инвалидността се определя съгласно чл. 69, ал. 1 от НМЕ (редакция от 12.08.2014 г., Д.В., бр. 67 от 12.08.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), т. е. срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване, и в съответствие с това е определил максимално възможния срок, независимо, че някои от увредените или липсващи органи не може да се възстанови.
На следващо място според чл. 63, ал. 3 от НМЕ (редакция от 12.08.2014 г., Д.в. бр. 67 от 12.08.2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2.
Съобразно т. ІІІ от Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти (Приложение 2 към чл.63, ал.3 НМЕ) когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания, а прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания. Административен съд – Ямбол точно е посочил, че общият процент трайно намалената работоспособност е изчислен правилно в съответствие с посочените правила от административния орган.
Най-високият процент ТНР - 40% е даден от НЕЛК - Хирургични болести за основното заболяване. Освен това специализираните състави са дали процент ТНР, както следва: НЕЛК - Хирургични болести – 20%+2х10%+20%+2х10%; НЕЛК - Ортопедични болести – 2х10%+2х10%+20%; НЕЛК - Нервни болести – 30% и НЕЛК - Вътрешни болести–не определя процент ТНР или общо 170%, като максимално възможните 20% от сбора от процентите на останалите увреждания е 34%. Последните проценти прибавени към най-високият процент ТНР- 40% дава общият процент трайно намалената работоспособност от 74%, колкото са определени и в оспореното решение на НЕЛК.
Предвид изложеното решаващият съдебен състав правилно е приел за доказани обстоятелствата, отразени в оспореното ЕР на НЕЛК, и обосновано е кредитирал компетентно изготвеното заключение на назначената съдебно-медицинска експертиза. Установеното припокриване между изводите на вещото лице и констатациите на състава на НЕЛК, залегнали в процесното експертно решение, е мотивирало съда да приеме правилния по крайния си резултат извод за законосъобразност на оспорения пред него акт.
От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторовият пълномощник, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърденото с него експертно решение на НЕЛК, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66/13.06.2016 г. по административно дело № 37/2016 г. на Административен съд - Ямбол.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.