Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Х. Й. К., от гр. [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв. Г. Д. против решение № 43 / 10.05.2016 г. по адм. дело № 176 / 2015 г. на Административен съд – гр. Л.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40, ал.1 и ал.3 и чл. 46, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – гр. Л. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна.
С решение № 43 / 10.05.2016 г. по адм. дело № 176 / 2015 г. Административен съд – гр. Л. е отхвърлил жалбата на Х. Й. К., от гр. [населено място] срещу решение № 1040-10-8 / 29.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Л. и потвърденото с него разпореждане № О-10-999-30-00030267 / 28.05.2015 г. на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – гр. Л.. С посоченото разпореждане, на основание чл. 40, ал. 3 и чл. 31 от Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО (НИИПОПДОО), е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист № 0573001, серия А – 2009 г.
Със заповед № 271/10.07.2014 г. на директора на ТП на НОИ Ловеч е възложена проверка на разходите за ДОО в О. Л за периода от 01.01.2010 г. до 31.08.2010 г. за лицето Х. Й. К.. При проверката се е установило, че за месеците май и юни 2010 г. на Х. К. е изплатено възнаграждение като общински съветник, като това за м. май е в размер на 338,13 лв., а за месец юни е в размер на 270,18 лв. В Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ О. Л е посочила, че лицето е отработило през м. май 2010 г. 19 работни дни, а през месец юни 2010 г. - 22 работни дни. Длъжностното лице е отразило установените от него в хода на проверката факти в констативен протокол, към който са приложени копия от справки с начислените възнаграждения и копия от фишове за получените заплати на осигуреното лице, като общински съветник, подписани от нея. Представени са справки "Данни от Регистър на осигурените лица" включваща месец май и месец юни 2010 г., от които е видно, че осигурителят е посочил отработени от Х. К. съответно 19 и 22 работни дни, т. е. пълни работни месеци "отработени и други дни с осигурителни вноски", включващи отработените дни в осигуряване, дните в платен отпуск, дните, за които е упражнявана дейност, която е основание за осигуряване, и всички дни с осигурителни вноски на основание чл. 9, ал. 3 от КСО. Представена е справка и от Персоналния регистър на НОИ за осигурените лица, от който също се установява, че внесените осигурителни вноски за Х. К. са за пълни работни месеци май и юни 2010 г. с посочени отново съответни 19 и 22 работни дни.
Установено е, че през процесния период на временната неработоспособност Х. К. е осигурено лице за риска "Общо заболяване и майчинство" на две основания - по трудово правоотношение с [фирма] гр. [населено място] и на изборна длъжност, като общински съветник в Общински съвет - Ловеч с мандат от месец ноември 2007 г. до месец ноември 2011 г. Решението е правилно.
Процесният болничният лист № 0573001, серия А – 2009 г., издаден на 25.05.2010 г. от ЛКК при Неврология на АКСОН ООД удостоверява временна неработоспособност за осигуреното лице за периода 25.05.2010 г. – 20.06.2010 г.
Съгласно данните от Регистъра на осигурените лица К. е работила за посочения период и фигурира с отработени през м. май 2010 г. 19 работни дни, а през месец юни 2010 г. - 22 работни дни при своя осигурител на изборна длъжност, като общински съветник в Общински съвет - Ловеч.
При проверка на ведомостите за заплати органите на НОИ са установили, че лицето лично е получило трудовите си възнаграждения. От данните по делото се установява, че през месец май 2010 г., са проведени две заседания на постоянните комисии и едно на Общинския съвет, като лицето е присъствало на заседанията на постоянните комисии и на заседанието на Общинския съвет. През месец юни 2010 г., лицето е присъствало на заседанието на Общинския съвет и не е присъствало на заседанията на постоянните комисии.
Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
С разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО е въведен един от изчерпателно изброените от законодателя правоизключващи юридически факти за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, забраняващ отпускането и изплащането на такова за лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.
Административният съд законосъобразно е приел, че от фактите по спора се установява наличния фактически състав от цитираната правна норма.
Липсата на коригиращи декларации е пречка за приемане на факти различни от наличните в Регистъра на осигурените лица и първичните разплащателни документи на осигурителя. Полученото трудово възнаграждение за процесния период е правоизключващ юридически факт за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност.
Невярно е твърдението на касационния жалбоподател, че индивидуалният административен акт и последващият акт, с който той се потвърждава са издадени при липса на материалноправна компетентност на органа, като това е основание за отмяната на акта. По делото са приложени и приети писмени доказателства от които е видно, че г-н Б. Б. подписал решение № 22/22.05.2015 г. е директор на ТП на НОИ - гр. Л. съгласно Заповед № 1701/17.08.2015 г. на управителя на НОИ. За доказване компетентността на органа издал разпореждане за отказ № О-10-999-30-00030267 / 28.05.2015 г. като ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите е представена Заповед № 28/26.01.2007 г. С оглед на гореизложеното административните актове са издадени от органи с правомощия и налична материалноправна компетентност.
Законосъобразни са изводите на административния съд и досежно заявения с жалбата довод, че е налице повторен отказ, постановен след оттеглен предходен отказ на същото основание. Безспорно по делото е установено, че предходният отказ по същия болничен лист е бил обоснован от липса на качество "осигурено лице" на К., като към онзи момент същата е нямала качеството осигурено лице от първия работодател [фирма] гр. [населено място], и отказът е бил постановен именно поради прекъсването на осигуряването й. Предвид наличието на това основание административният орган изобщо не е имал задължение да изследва изчерпателно всички евентуални други основания за отказ. С оглед на което не е налице неспазване на правните разпоредби на чл. 156, ал. 3 от АПК.
Неправилно е становището касационната жалбоподателка, че осигуряването на Х. К. като общински съветник при втори осигурител О. Л, през периода на болничния лист, представлява независимо осигурително правоотношение и от текста на чл. 40, ал. 1 от КСО не може да се изведе автоматична забрана за получаване на обезщетение за временна неработоспособност при първия работодател [фирма] гр. [населено място]. От тълкуването на горецитираните правни норми се следва, че неработоспособното лице не може да получава едновременно за едни и същи работни дни трудово възнаграждение от един работодател и парично обезщетение от друг. Това произтича от компенсаторния характер на обезщетенията, чието предназначение е да заместят трудовото възнаграждение. След като осигуреното лице е получавало възнаграждение по едно от правоотношенията си, няма основание за същите дни да му бъде изплатено и парично обезщетение.
Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е обосновано, мотивирано и постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43 / 10.05.2016 г. по адм. дело № 176 / 2015 г. на Административен съд – гр. Л.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.