Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 655, ал. 3 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ) и с чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците (Наредба № 3/27.06.2005 г.).

Образувано е по жалба на С. И. Т. от [населено място] срещу заповед № ЛС-04-1771/27.10.2016 г. на министъра на правосъдието, с която е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН). Оспорващата навежда доводи за незаконосъобразност на процесния акт, относими към основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Иска се отмяна на обжалваната заповед, като претендира и присъждане на деловодните разноски. Процесуалният й представител адв. П. П. подържа жалбата й в съдебно заседание и излага допълнителни съображения в нейна подкрепа.

Ответникът – министърът на правосъдието, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Р. К., в подробни писмени бележки и с пледоарията в съдебно заседание оспорва основателността на жалбата. Намира издадения индивидуален административен акт за правилен и законосъобразен и иска отхвърляне на оспорването.

Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 от АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК и съобрази доводите на страните, приема следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспорената заповед, и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В заповедта е посочено, че в Министерството на правосъдието е постъпил сигнал от [фирма] с вх. рег. № 94-00-302/24.11.2015 г. относно дейността на синдиците по т. д. № 145/2012...