Образувано е по касационна жалба на Р. С. У.-Мезева от гр. В., против Решение №2286/12. 10. 2011г. по адм. д. № 1473/2011 г. на Варненски административен съд, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответника по делото кмета на О. В. чрез процесуалният си представител в писменият си отговор от 11. 11. 2011 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея съображения. На първо място счита, че оспорения пред административния съд административен акт е издаден от компетентен орган, надлежно упълномощен със Заповед № 0911/11. 04. 2011 г. на кмета на О. В.. По съществото на спора излага съображения, че претенцията е за подобрения извършени от наследодателите на жалбоподателката попадащи в общински път, отреден с влязъл в сила ПНИ от 2003 г. Този път не се придобива и не се възстановява по реда на ЗСПЗЗ. През 2009 г. е влязъл в сила ПУП -ПУР на СО "Ален мак". С влизането в сила на този план в съответствие с чл.110, ал. 2 от ЗУТ същият няма вещно прехвърлително действие и той не променя статута на имот № 891 и № 9659- общински път, т. е. имота остава пешеходна алея-общинска собственост. Собствеността върху този имот като ибщинска собственост не се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, поради което разпоредбата на §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ за заплащане на подобренията извършени върху него е неприложима. Цитираната разпоредба намира приложение по отношение на имотите по §4а, 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, подлежащи на връщане. В случая О. В., не е възстановен собственик по смисъла на цитираните разпоредби. Същата е придобила собствеността върху имота въз основа на влезлия в сила ПНИ от 2003 г., при което лицето извършило подобрение, не подлежи на обезщетяване, като извършените от него подобрения в имота остават за негова сметка. Намира за неоснователен и довода за неправилно присъждане на сторените по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Присъдените разноски според него са в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал.4 от АПК. По тези съображения счита, че касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Прокурора при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по доводите изложени в нея. Според него, правилно съдът е приел, че право на обезщетение относно извършени подобрения в предоставен за ползване имот ползвателят има само при условията на §4в и §4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, като и в двата случая земята трябва да се възстановява по ЗСПЗЗ. В конкретния случай ПИ № 9659 не се възстановява а е образуван в изпълнение на изискването на чл. 28, ал. 5 и 6 от ПЗСПЗЗ за осигуряване на транспортен достъп до имот от плана на новообразувани имоти и за него са неприложими изисквманията на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според прокурора, въз основа на доказателствата по делото правилно и законосъобразно съдът е приел, че актът за отказ на Кмета на О. В. е съобразен с нормите на материалния закон, същият е постановен от компетентен орган, а именно заместващият въз основа на Заповед № 0911/11. 03. 2011 г. на кмета на О. В. замеистник кмет на общината. Представителя на прокуратурата излага съображения, че не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради отказа на съда за назначи съдебно-тепхническата експертиза с цел да бъде установено има ли на място материализирана граница между имота на жалбоподателя и общинския път и използва ли се последния по предназначение тъй като тези въпроси, респективно техните отговори, нямат отношение към предмета на спора.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприатно и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е НЕАОСНОВАТЕЛНА.
Производството по адм. д. № 1473/2011 г. на Варненския административен съд е било образувано по жалба на Р. С. У.-Мезева от Варна, срещу изричния отказ на заместник кмета на О. В.а, обективиран в писмо изх. № РД-10-94-Р/227/ 15. 03. 2011 г. да се произнесе по нейна молба вх. № РД-10-94 (227) от 19. 10. 2010 г. за обезщетяването й по реда на §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ за извършени от наследодателите й подобрения в ПИ №9659 (общински път) по ПНИ на СО м. "Ален мак", землището на кв.Виница, гр. В., одобрен с влязла в сила Заповед № РД-1-7706 (410) от 25. 11. 2003 г. на Областния управител О. В. в размер на 1039 лв., представляващи 1/2 ид. ч. от извършените от наследодателите й подобрения изразяващи се в засаждането на трайни насаждения и извършването на строителни дейности като ограда, водомерна шахта и др подобни. Съображенията на административния орган за отказа за обезщетяване са били, че ПИ № 9659 по ПНИ е част от ПИ № 891 по ПКП към ПНИ и право на обезщетение за подобренията извършени върху земеделски земи се допускат единствено и само при условията на §4в и §4и, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ като и в двата случая изискването е правото на собственост да е възстановено по реда на ЗСПЗЗ. В конкретния случай собствеността върху ПИ № 9659- общински път, не се възстановява тъй като същият въз основа на влезлият в сила ПНИ и в изпълнение на чл. 28, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ е образуван за осигуряването на транспортен достъп до друг имот от ПНИ.
С решението предмет на касационната жалба Варненския административен съд е отхвърлил като неоснователна подадената жалба. На първо място, не е възприел доводите на жалбоподателката за нищожност на обжалваният отказ на административния орган като издаден от некомпетентен орган. Приел е, че отказа е издаден от заместник кмета на общината при условията на заместване въз основа на Заповед № 0911/11. 03. 2011 г. на кмета на О. В., с която същият е разпоредил за периода от 14. 03. 2011 г. до 20. 03. 2011 г., в ключително, функциите кмет на общината да се изпълняват от зам. кмета К. Г. Б., с всички произтичащи от това последици. По същество съдът е отхвърлил като неоснователни и доводите на жалбоподателката за материална незаконосъобразност на отказа поради отсъствие на предпоставките по §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ. Приел е, че обезщетения за извършени подобрения по чл. 72 от ЗС върху имотите по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ се дължат само за земеделски земи, подлежащи на връщане. Според съда, имотът в който попадат подобренията следва да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, т. е.касае се до реституция, последния етап на която е изплащането на обезщетение за извършените от добросъвестните владелци подобрения. В конкретния случай се касае за претендирани подобрения от страна на жалбоподателката върху имот № 9659-общински път, който О. В. е придобила не по силата на реституционния закон - ЗСПЗЗ въз основа на влезлия в сила ПНИ от 2003 г. Вещноправния статут на имота като публична общинска собственост е непроменена и от влезлия през 2009 г. в сила ПУП-ПУР за с. о. "Ален мак", землището на кв. Виница, където към регистъра на плана за собственик на същия имот е вписана О. В.. Въз основа на това е приел за безпредметни претенциите на жалбоподателката за реалното съществуване на претендраните подобрения и установяването им със СТЕ. С оглед разултата от оспорването и направеното за това искане от процесуалния представител на общината, на основание чл.143, ал. 4 от АПК е осъдил жалбоподателката да заплати на О. В. юрисконсултско възнагражнеие в размер на 150 лв.
Върховния административен съд намира обжалваното решение за правилно и обосновано.
На първо място, не се споделят доводите на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение поради наличие на предпоставките по чл.168, ал.1 от АПК, при което съдът служебно е следвало да прогласи нищожността на административния акт като издаден от некомпетентен орган. В това отношение изцяло се споделят доводите на административния съд, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган при условията на заместване въз основа на Заповед № 0911/ 11. 03. 2011 г. на Кмета на О. В..
За неоснователни Върховния административен съд намира и доводите на касатора за постановяване на решението при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и по-конкретно на разпоредбата на чл.195, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК относно изискването съдът служебно, без искане на страните по делото, за изясняването на въпросите свързани със стойността на извършените върху имот № 9659 подобрения да назначи съдебно-техническа експертиза. Спора е изцяло правен и искането за назначаване на експертиза е обусловен изцяло от неговия отговор. Въпросът е дали в конкретния случай разпоредбата на §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ намира приложение или не. Съда с обжалваното решение е приел, че в конкретния случай тази разпоредба не намира приложение, поради която и причина правилно е отказал назначаването на СТЕ, която да установи както фактическо владение върху имот № 9659 от страна на жалбоподателката и нейната сестра, така и за стойността на извършените подобрения върху този имот.
На трето място, по съществото на спора Върховния административен съд намира обжалваното решение за правилно и съобразено с разпоредбата на §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ. От доказателствата по делото е установено, че на наследодателя на жалбоподателката - С. Д. У. през 1967 г. по реда на ПМС 21/1963 г. безвъзмездно е предоставено правото на ползване върху 1076 кв. м. пустееща земя в м."Хоризонт", в последствие в. з. "Ален мак" а понастоящем СО "Ален мак", землището на с. В., О. В., представляващ имот пл. №891 по предходни планове. През 1977 г. върху имота въз основа на строително разрешение и след одобрен архитуктурен проект в имота от наследодателите на жалбоподателката е изградена стопанска постройка със застроена площ от 20 кв. м. През 1994 г. на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху 600 кв. м. имота е трансформирано в право на собственост в полза на Стефан и К. У.. С нот. а. № 149,т. LХХІХ, д. № 21042/1997 г. на Нотариуса при Варненския районен съд, Стефан и К. У. са дарили дъщерите си Р. С. У.-Мезева и М. С. У.-Георгиева с по 1/2 ид. ч. от горния недвижим имот. С. З. № 004/ 27. 01. 2009 г. на Кмета на О. В. на основание §4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Р. С. У.-Мезева и М. С. У.-Георгиева. е признато правото да придобият собствеността върху 100 кв. м. от новообразуван имот в урбанизирана територия "Ален мак",землището на с. В.-селищно образувание по §4,ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с идентификатор № 891, за доплащане по реда на §4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С Протокол № 32/ 24. 06. 2010 г. на Началник отдел "Земеделие", дирекция "Общинска собственост" и представител на О. В., Р. С. У.-Мезева и М. С. У.-Георгиева са въведени във владение върху горния имот, целият с площ от 700 кв. м. С. З. № РД-1-7706/410 от 25. 11. 2003 г. на Областия управител на Варна е одобрен ПНИ на м. "Ален мак". Същият не е обжалван и е влязъл в сила по отношение на имот № 891. За осигуряване достъп до улица на имот № 3240 с влезлия в сила ПНИ на основание чл.28, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ от имот № 891 е отреден имот № 9659-общински път, с площ от 154 кв. м. По силата на отреждането имата е станал публична общинска собственост. Характера на собствеността върху имота не е променена и след влизането в сила на ПУП-ПУР на СО "Ален мак", одобрен с Решение № 17/2009 г. и Решение № 18/2009 г. на ОбС Варна. Този план в частта по отношение на процесния имот, не е обжалван и е влязъл в сила. При горните обстоятелства са обосновани изводите на Варененския административен съд за липсата на предпоставките по §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ за обезщетяване на жалбоподателката за претендираните от нея подобрениия извършени в ПИ № 9659- общински път. Тази разпоредба намира приложение само за подобрения извършени от лицата по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на имоти подлежащи на реституиране.По силата на ПНИ одобрен през 2003 г., имот №
9659 е отреден за общински път и като такъв, не подлежи на реституиране. При тези обстоятелства Върховния административен съд намира за обосновани изводите на административния съд за неоснователност на подадената от Р. С. У.-Мезева жалба, срещу
изричния отказ на заместник кмета на О. В., обективиран в писмо изх. № РД-10-94-Р/227/ 15. 03. 2011 г., да се произнесе по нейна молба вх. № РД-10-94 (227) от 19. 10. 2010 г. за обезщетяването й по реда на §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ за извършени от наследодателите й подобрения в ПИ № 9659 по ПНИ на СО м. "Ален мак", в землището на кв. Виница, гр. В., поради което правилно същата с обжалваното решение е отхвърлена като такава. При този изход на правния спор, в съответствие с чл.143, ал. 4 от АПК и ТР № 4/13. 05 .2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСС от Върховния административен съд, обосновано администрагтивния съд е присъдил в полза на О. В. претендираното от нея юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Изложеното по-горе прави обжалваното решение постановено при отсъсътвие на твърдяните с касационната жалба отменителни основания, което налага оставяането му в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд- четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 2286/ 12. 10. 2011 г. по адм. д. №1473/2011 г. на Варненския административен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ М. Д. Б.М.