Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 97 от 28.10.2009 г., постановено по адм. д. № 289/2009 г.Административен съд гр. Ш. е отхвърлил жалбата на В. Д. Д. от гр. Ш. срещу Заповед № 1726-2 от 03.08.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"гр. Ш., потвърдена с решение № 94 ВВ/0005 от 14.08.2009 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Ш..

Срещу това решение е подадена касационна жалба от В. Д. с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съещствено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът бил приел, че не са налице условията на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Обстоятелството, че има регистрация като ЕТ не означава, че извършва дейност като търговец.Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото решено по същество, като бъде отменена оспорената заповед.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, а по същество за неоснователна.

Първоинстанционният съд е изложил релевантните за спора факти, които не се оспорват от страните по делото.

С оспорената заповед № 1726-2 от 03.08.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"гр. Ш. е отказана целева помощ за отопление на В. Д. Д. за зимен сезон 2009/2010 г. При обжалването на акта по административен ред пред по-горестоящия орган, заповедта е потвърдена с решение № 94 ВВ/0005 от 14.08.2009 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Ш.. Основанието за отказа на административния орган е установената регистрация на името на В. Д. като ЕТ"В. Д. -Метеор" гр. Ш., който факт се признава от жалбоподателя. Съгласно

чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, правото на целеви помощи за отопление принадлежи на лицата и семействата, чийто доход е по-нисък от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията на

чл.10 и чл.11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Според

чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП, месечната помощ се отпуска, ако лицата не са регистрирани като еднолични търговци и не са собственици на капитала на търговско дружество.

В процесния случай жалбоподателят е регистриран като едноличен търговец и не е заличен като такъв. Цитираната правна норма, регламентираща забраната, е с измеративен характер и не подлежи на тълкуване релевираното от касатора обстоятелство, че не е осъществявал търговска дейност.

Целевата помощ за отопление е вид социална помощ и условията за нейното отпускане са идентични с останалите видове

, изброени в чл.12, ал.1 от Закона за социално подпомагане: т.1. месечни; т.2. целеви; т.3. еднократни. В тази връзка неоснователно е възражението в касационната жалба, че регистрацията на ЕТ е пречка за отпускане на месечна социална помощ по чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП , но не и за целева помощ за отопление.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97 от 28.10.2009 г., постановено по адм. д. № 289/2009 г. по описа на Административен съд гр. Ш.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. П./п/ Т. Т. М.П.