Производство по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на дирекция „О”ООД на други купувачи през 2005г. От прочита на съдържанието на нотариалните актове се вижда, че става дума за цени приблизително равни на данъчната оценка на апартаментите.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден при наличие на основания за прилагане на особения ред по чл.122 и сл. ДОПК за определяне на данъчната основа. Обосновано на събраните по делото доказателства съдът е приел и че извършените от ревизираното лице разходи за процесния период не могат да бъдат оправдани с доказани разполгаеми парични средства, налични към началото на ревизирания период, от спестявания или получени в заем или по дарение от бащата на жалбоподателя.

Принципно правилни са изложените от първоинстанционния съд мотиви, че необходимостта от определяне на пазарната цена на придобитите имоти произтича от нормата на чл.122, ал.2, т.7 ДОПК, в която изрично е посочено, че за определянето на основата за облагане с данъци, органът по приходите взема предвид всяко от изброените относими към съответното лице обстоятелства, едно от които е “пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването”. Понятието “пазарна цена” е определено в §1, т. 8 от ДР на ДОПК и означава “......сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани....”. Съответно, в §1, т. 9 от ДР на ДОПК, пък са изброени “Методи за определяне на пазарните цени”, както следва: а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената печалба. Указано е че, редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба на министъра на финансите.

Законосъобразно, на следващо място, съдът е приел, че в разпоредбата на чл. 10 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени /Наредба № Н-9/2006г./, е предвидена възможност за едновременно прилагане на два или повече метода, само когато самостоятелното прилагане на методите не води до резултат, отразяващ обичайните търговски и финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия. Конкретната преценка в тази насока е обвързана непосредствено с вида на процесните обекти – самостоятелни недвижими имоти/апартаменти. Мотивите на съда относно тълкуването на разпоредбите на Наредбата напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Най-подходящият метод от изброените в чл.7 от Наредба Н-9/2006г., наистина би бил методът на сравнимите неконтролирани цени.

Необосновано обаче първоинстанционният съд е приел, че пазарна цена, определена именно по този метод, е дадена с приетата в съдебното производство оценъчна експертиза. Както се посочи по-горе, цените по нотариалните актове за продажби на други имоти от процесната сграда са съвсем близки до данъчните оценки, т. е. по нищо не се различават от тези в процесните нотариални актове. Основателно в касационната жалба се твърди, че вещото лице в съдебното производство е дало заключението си без да е направило проверки в Агенцията по вписванията относно действителни продажби на аналогични имоти по пазарни цени, което е било част от задачата му. В съдебното заседание при приемането на заключението, представителят на ответника е оспорил заключението и съдът е следвало да съобрази, че базата, на която то е изготвено /представените нотариални актове/ не е обективна за опеделяне на процесната пазарна стойност, а и вещото лице не е изпълнило задачата си да извърши посочената проверка в Агенцията по вписвания. Така съдът, в нарушение на служебното начало, е основал решението си на заключение, изготвено на необективна база, което в крайна сметка прави необоснован изводът му, че оценката е изготвена по някой от методите по Наредба №Н-9/2006. Посоченото нарушение е съществено, тъй като ако приетото в съдебното производство заключение отговаряше на посочените изисквания, би се достигнало до друг резултат относно процесната облагаема данъчна основа. Това е така, като се има предвид и че с окончателно Решение №5552 от 22.04.2013г. на Върховния административен съд по адм. д.№10073/2012г. е оставено в сила Решение №682/22.03.2012г. на Пловдивски административен съд по адм. д.№1654/2011г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на съпругата на ревизираното лице Р. А. К. против изддения на нея РА за процесния период, обоснован с аналогични на процесния фактически констатации.

Водим от горното и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

Решение №2363 от 31.10.2012г. на Пловдивски административен съд по адм. д.№ 3109 по описа за 2011г., в частта му, с която по жалба на К. Г. К. от гр. П., ул.”Н. Р.”, №4, ет.2, е изменен Ревизионен акт /РА/ №160900086/29.04.2009г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №1083 от 08.11.2011г. на директора на Д”ОУИ” Пловдив при ЦУ на НАП, като определения данък по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2005г. в размер на 15 207,80лв. е намален на 29,20лв. главница и съответни лихви за просрочие и в частта му за разноските, като ВРЪЩА

делото в посочената част за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски административен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Ч./п/ Д. П. Т.Н.