Производството е по реда чл. 208 от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП, гр. В. против решение № 1142 от 30.07.2008 г., постановено по адм. дело № 546/2008 г. по описа на Варненския административен съд, I отделение, 9 с-в, с което е отменен ревизионен акт № 0302888 от 30.11.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 4 от 04.02.2008 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на „БКС – Девня” ЕООД, гр. Д., представлявано от управителя Х. В. Б., вследствие на увеличен финансов резултат за данъчен период 2002 г. по ЗКПО отм. допълнително са определени данък върху печалбата в размер на 3268,19 лв. и лихва в размер на 1974,60 лв., и данък за общините в размер на 2415,70 лв. и лихва в размер на 1459,53 лв. Съдебното решение е обжалвано и относно присъдените в полза на „БКС - Девня” ЕООД разноски за водене на делото пред първа инстанция.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че съдът не е обсъдил в цялост представените доказателства и доводите на ревизиращите органи, в резултат на което е направил неправилни изводи за незаконосъобразност на ревизионния акт в обжалваната пред съда част. Касаторът излага, че не е доказано реалното осъществяване на услугите, за които са отчетени разходи по фактурите, издадени от доставчика „Юг – В” ЕООД, поради което е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 17 от ЗКПО отм. и с тези разходи следва да бъде увеличен финансовият резултат на „БКС – Девня” ЕООД за...