Производството е по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "МЕДИКАЛ ИНВЕСТ - Медико-диагностична лаборатория П. Л." ООД, чрез управителите Г. Т. и Т. Т. срещу решение № 11552 от 03.11.2008г. по адм. дело № 9842/2008г. на Върховния административен съд, седмо отделение, като са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност на решението, както и доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответниците по касационната жалба изразяват становище за неоснователността на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на "МЕДИКАЛ ИНВЕСТ - Медико-диагностична лаборатория П. Л." ООД, чрез управителите Г. Т. и Т. Т. против решение № 502 от 24.06.2008г. на Комисията за защита на конкуренцията по адм. преписка № КЗК-117/2008г., в частта с която на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв. за извършено нарушение по чл.31, ал.1 във връзка с чл.30 от ЗЗК.

Пред тричленния състав на Върховния административен съд производството е образувано по жалба на „М. И. – Медико-диагностична лаборатория П. Л.” ООД, гр. Р., подадена чрез неговите управители против решение № 502 от 24.06.200 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по адм. преписка № КЗК-117/2008 година, в частта с която на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 15 000лв. за извършено нарушение по чл. 31, ал. 1 във връзка с чл. 30 от ЗЗК.

Видно от данните по делото, производството пред КЗК е образувано по молба на „Д"ООД с обсъжданата публикация във в. "Б"ООД по смисъла на чл.31, ал.1 във връзка с чл.30 от ЗЗК отм. , който е действал и е бил приложим към датата на издаването на оспорения административен акт. Периодът през който дружеството не е имало сертификат и този за който е придобило такъв, неправилно е отчетен еднозначно от комисията, а така също и в мотивите на обжалването решение на съда. Един от аспектите на притежававането на сертификата е по-голямото доверие от страна на потребителите за предоставените от дружеството услуги и за по - доброто им качество, поради което не може да се сложи знак на равенство на дейността на "ДКЦ-2-Русе" ЕООД, упражнявана без сертификат и след получаването на такъв. Противното на това разбиране би обезсмислило получаването на такъв сертификат, но данните по делото сочат категоричния стремеж на "ДКЦ-2-Русе" ЕООД да получи сертификат, която цел в крайна сметка макар и по-късно във времето, е постигната. Неверни са в публикациите твърденията на Тодоров, че сертификат няма да бъде издаден на ДКЦ до края на м. декември 2008 г. Това твърдение обаче не е изцяло неверно, както е възприето в мотивите на обжалваното решение, тъй като процесният сертификат "ДКЦ-2-Русе" ЕООД е получило през м. май 2008 г., като периодът му на действие обхваща времето от 01.06.2008 г. до 31.12.2008 година, от което следва, че за първите пет месеца на 2008г. "ДКЦ-2-Русе" не е имало сертификат - факт отговарящ на твърдението на "МЕДИКАЛ ИНВЕСТ-МДЛ-П. Л."ООД в публикацията. Обидните квалификации в публикацията са неверни и са породили своите негативни последици по отношение на адресата им, но липсата на сертификат за първите пет месеца на 2008г. е неопроверган факт, който не е отчетел от съда при преценката на степента на нарушението на "МЕДИКАЛ ИНВЕСТ-МДЛ-П. Л."ООД по смисъла на чл.31, ал.1 във връзка с чл.30 от ЗЗК отм. . При тази фактическа обстановка, в конкретния случай, както административния орган, а така също и тричленния състав на Върховния административен съд, правилно са приели, че е извършено нарушение от страна на "МЕДИКАЛ ИНВЕСТ-МДЛ-П. Л." ООД съгласно чл.31, ал.1 във връзка с чл.30 от ЗЗК. Неправилно с оглед установената фактическа обстановка е отчетана степента на нарушението, предвид на това, че не са разграничени и отчетени изложените достоверни факти за периода през който не е издаден сертификат и дружеството не е имало договор с РЦЗ Русе.

Изводът на съда в тази посока е необоснован, тъй като не кореспондира с фактите по делото и има за последица прекомерно завишаване на определената на нарушителя санкция по чл.59 от ЗЗК отм. . Цитираната разпоредба в редакцията й, изм. ДВ бр.9 от 2003 г. предвижда за нарушения по чл.31 и 32 от ЗЗК отм. комисията да налага имуществена санкция на предприятието в полза на държавата в размер от 5 000лв. до 300 000 лв.

Наложената от комисията имуществена санкция за извършеното нарушение е в рамките на определените в закона граници, но индивидуализирането на размера й не е съобразено с тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, приходите на дружеството, поради което не е израз на точното прилагане на закона и постигане на неговите цели. Съдът като е възприел изцяло съображенията на административния орган, досежно размера на определената санция неправилно е приложил материалния закон. От събраните по делото доказателства и изложените във връзка с техния анализ по-горе мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че следва да се намали наложената от административния орган санкция от 15 000 лв. в размер на минимално предвидената в чл.59 от ЗЗК отм. санкция от 5 000 лв.

С тези съображения настоящата инстанция приема на основание чл.222, ал.1 от АПК във връзка с чл.172,ал.2 от АПК, че решението на тречлинния състав на Върховния административен съд следва да се отмени като неправилно и тъй като делото е изяснено от фактическа страна следва да се постанови друго решение от настоящата инстанция, с което да се измени оспореното решение на КЗК в частта за налажената санкция, като същата от 15 000 лв. следва да се намали в размер на сумата 5 000 лв.

Решението на КЗК в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

Воден от изложането, Върховния административен съд, петчленен състав, ІІ-ра колегия РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 11552 от 03.11.2008г. по адм. дело № 9842/2008г. на Върховния административен съд, седмо отделение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 502 от 24.06.2008г. на Комисията за защита на конкуренцията, в частта му с която е наложена имуществена санкция на "М. И. МДЛ Прима-Лаб" ООД, гр. Р. в размер на 15000 лв. за извършено нарушение по чл.31, ал.1 във връзка с чл. 30 от ЗЗК и НАМАЛЯВА имуществената санкция от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ в размер на сумата 5 000 лв./пет хиляди лева/. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Й./п/ В. Т./п/ Г. А./п/ З. Т. В.Т.