Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София област против решение № 8 60 /1 2 .11.2012г., постановено по адм. дело № 524

/2012г. по описа на Административен съд - София област, с което е отменено решение № РД-07- 17 / 28 .0 3

.2012г. на директора на ТП на НОИ – София област и потвърдените с него разпореждания на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – София област и преписката е изпратена за ново произнасяне. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт.

Ответникът по касационната жалба – Д. Л. В. от гр. С., чрез пълномощника адв. Е. А., оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд – София област е отменено решение № РД-07- 17 / 28 .0 3

.2012г. на директора на ТП на НОИ – София област и потвърдените с него разпореждания №№ 0-22-000-00-0047 5460 / 31

.

0

1.201

2

г., 0-22-000-00-004

75476/31

.

0

1.201

2

г., 0-22-000-00-004

75479

/

31

.

0

1.201

2 и 0-

22-000-00-0047

5213/30.01.

201

2

г.,

издадени от

ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при Районно управление „С”ООД, в която е посочил, че започва дейност и че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. По делото е спорно дали заявената в тази декларация дата на започване на дейността и на съответния вид осигуряване е 03.09.2007г. или 05.09.2007г., което според административния орган е съществено, за да се прецени дали декларацията е подадена в рамките на 7-дневен срок по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ. Настоящият съдебен състав

приема, че

в декларацията е заявена дата на започване на дейността и съответно дата, от която лицето се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица 05.09.2007г., а не 03.09.2007г., както поддържа административният орган. От представен

ия

по делото

оригинал

на тази декларация е видно, че в графата „дата на започване на дейността” е вписана датата 05.09.2007г., като цифрата „5” е удебелена, в същата декларация е маркирана графата за осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. Само фактът на удебеляването на посочената цифра не може да обуслови поддържания от административния орган извод, че е налице поправка на датата и то направена след подаването на декларацията, не може също да се приеме за доказано, че поправената дата е била 03.09.2007г. Наред с това, в конкретния случай обстоятелството дали за дата на започване на дейността и за начало на осигуряването за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, е посочена датата 05.09.2007г. или 03.09.2007г., е без значение за правото на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО по предявените за изплащане на обезщетение болнични листи, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, начина на заплащането и от източника на финансиране. Според определението, дадено в пар. 1, т. 3 ДР КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В случая Д. В. е работил по трудово правоотношение с "ЕМДИ-Е”ООД и е бил осигуряван на това основание, включително за риска общо заболяване и майчинство за повече от 6 месеца преди датата на настъпване на осигурителния риск по болнични листи №

№

А201

10328132, А20110647189 и Б20110136847

. Предвид това за него са изпълнени всички изисквания по чл. 40, ал. 1 КСО за изплащане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване по тези болнични листи.

За изплащането на обезщетението за временна неработоспособност във връзка с осигуряването по трудовото правоотношение е без значение обстоятелството дали са изпълнени условията за изплащане на обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО на същото лице за осигуряването му на друго основание - като самоосигуряващо се лице. В чл. 16, ал. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НИИПОПДОО/ е предвидено, че паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията. Разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и 2 НИИПОПДОО не налагат различни изводи, тъй като тези разпоредби се прилагат при определяне и изчисляване на размера на дължимите обезщетения на отделните основания /или договори/. Предвид това, неоснователен е изложеният в касационната жалба довод за това, че изпълнението на изискванията по НООСЛБГРЧМЛ и в частност – подаването на декларацията по чл. 1, ал. 3 в предвидения в същата разпоредба 7-дневен срок, има значение за изплащане на паричното обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО за осигуряването по трудовото правоотношение.

Правилни са също изводите на съда, че Д. В. отговаря на изискванията по чл. 40, ал. 1 КСО за изплащане на парично обезщетение поради временна неработоспособност и като самоосигуряващо се лице. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са собствениците или съдружниците в търговски дружества. В чл. 4, ал. 4 КСО е предвидено, че лицето може по свой избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. В чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, в редакцията действаща през процесния период преди изменението й с ДВ, бр. 2/2010г., е предвидено, че видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Както се посочи, в случая Д. В. е подал такава декларация на 11.09.2007г. и дори и да се приеме, че с нея е декларирано започване на дейността и начало на осигуряването за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, считано от 03.09.2007г., то подаването на декларацията след срока по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ е без значение за правото на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО по болнич

е

н лист №

Б

201

10136846

. В тази връзка следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 4 НООСЛБГРЧМЛ, която предвижда, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната година. Предвид тази разпоредба декларацията следва да се приеме за валидна за промяна на осигуряването поне от началото на следващата календарна година, т. е. от 01.01.2008г., тъй като е подадена до края на м. януари на съответната година - 2008г. С ДВ, бр. 2/2010г. е въведено допълнение на разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от тази наредба, с което е предвидено, че при започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това изменение налага извода, че с изтичането на 7-дневния срок от започването/възобновяването на трудовата дейност, действително се преклудира правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването, което може да се променя еднократно до края на януари на съответната календарна година. В тази редакция, обаче, нормата на чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ не е действала по време на подаване на декларацията, с която Д. В. е избрал да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство, поради което е неприложима. В този смисъл е актуалната съдебна практика, изразена например в решение № 3349/11.03.2013г. по адм. дело № 15280/2012г. на ВАС, шесто отделение, както и цитираните в него решения на същия съд. Следва да се отбележи, че цитираните в касационната жалба решения са част от изоставена практика на ВАС, която не се поддържа и от настоящия съдебен състав.

Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел, че към датата на настъпване на осигурителния риск по предявения за изплащане на обезщетение болничен лист № Б20110136846 Д. В. попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и съгласно чл. 4, ал. 4 КСО като самоосигуряващо се лице по свой избор е избрал да се осигурява за общо заболяване и майчинство с подадената декларация по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ. По делото е безспорно установено, че според данните от регистъра на осигурените лица към датата на настъпване на осигурителния риск Д. В. е имал осигурителен стаж повече от 6 месеца като осигурен за риска общо заболяване и майчинство и дължимите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице са внесени. Предвид това, правилна е преценката на първоинстанционния съд, че за същия са били изпълнени всички изисквания по чл. 40, ал. 1 КСО за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство и отказът за изплащане на това обезщетение по посочения болничен лист, предявен за изплащане в качеството му на самоосигуряващо се лице, е незаконосъобразен.

Съдът правилно е отменил оспорените административни актове и е върнал делото за ново произнасяне от административния орган в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. От представените по делото доказателства се установява, че Д. В. е направил разноски в размер на 150 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по договор

от 09.02.2013г.

за правна защита и съдействие

по настоящото дело

, поради което следва да му бъдат присъдени разноски в този размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 8

60

/1

2

.11.2012г., постановено по адм. дело №

524

/2012г. по описа на Административен съд - София област.

ОСЪЖДА

Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София област да заплати на Д. Л. В. от гр. С., ул. „И. Ш.” № 1А, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направените разноски за производството пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Т. Т.

А.Д.