Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на "ОДИТ ЕКСПЕРТ - СТОЯНОВА" ООД, гр. Б.д, представлявано от управителя Н. Н. С., против решение № 886 от 23.10.2008 г., постановено по административно дело № 884 по описа за 2008 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 4 от 14.07.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" – Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 85 от 23.06.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото РУСО.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението на Благоевградския административен съд поради нарушения на материалноправни разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Б.д не е ангажирал становище по касационната жаалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество Върховният административен съд-шесто отделение, взе предвид следното:

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Благоевградския административен съд по реда на чл.145 и сл. от АПК, е оспореното от "ОДИТ ЕКСПЕРТ - СТОЯНОВА" ООД, гр. Б.д, представлявано от управителя Н. Н. С., решение №

4 от 14.07.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" – Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 85 от 23.06.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, издадено за събиране на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 37/04.06.2008 г. в общ размер 4451,94 лв., от които 3501,44 лв. главница, представляваща изплатено за сметка на ДОО парично обезщетение на осигуреното лице Е. Д. Я. за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст и 950,50 лева лихва.

От събраните по делото доказателства административният съд е приел за безспорно установено, че на 15.11.2005 г. е сключен трудов договор за неопределено време по чл.67, ал.1, т.1 от КТ между ЕТ "Н. С.", гр. Б.д, представлявано от Н. Н. С. в качеството й на работодател и Е. Д. Д. (Янкулска), в качеството на работник, който договор е регистриран по чл.62, ал.4 от КТ (л.36). По този договор Е. Д. Я. е работила до 03.12.2005 г. и има отработени 14 дни, за които е начислено трудово възнаграждение, върху което е осигурявана за всички социални рискове по КСО. От 04.12.2005 г. Е. Д. Я. е ползвала 45 дни платен отпуск поради временна неработоспособност по издаден от д-р Л. К. от Медицински център "Авицена" болничен лист № 10985671/2042 от 5.12.2005 г. (л.39), който е изтекъл на 18.01.2006 година. Със заповед № 5 от 18.01.2006 г., издадена от ЕТ "Н. С." (л.48), е прекратен трудовият договор с Е. Д. Я. поради закриване на предприятието. На 19.01.2006 г. е сключен нов трудов договор № 5 от 19.01.2006 г. (л.50) между "ОДИТ ЕКСПЕРТ - СТОЯНОВА" ООД, гр. Б.д, представлявано от управителя Н. Н. С. и Е. Д. Я., като по него работничката не е осъществявала трудова дейност и не и е начислявано трудово възнаграждение. На 21.01.2006 г. Е. Д. Я. е родила дете и през време на отпуска за бременност и раждане е получавала месечни семейни помощи по чл.5а, ал.2, чл.6, ал.1 и чл.8, ал.4 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), видно от удостоверение изх.№ 94ЕЕ-64 от 10.06.2008 г. на директора на ДСП-Благоевград (л.43). На 18.04.2006 г. Е. Д. Я. е подала молба за ползване на платен отпуск по чл.164, л.1 от КТ за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст, който й е разрешен от същата дата. Въз основа на подадена от работничката-майка декларация с дата 18.04.2006 г. (л.53), че детето Б. Р. Я. не е дадено за осиновяване, не е настанено в детско заведение и не се отглежда от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството", за периода от м.05.2006 г. до м.01.2008 г. дружеството-работодател е изплащало на Е. Д. Я. месечно парично обезщетение по чл.52а от КСО. При направена ревизия от контролните органи на НОИ на дружеството е съставен ревизионен акт за начет за неоснователно изплатено на работничката-майка обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на

3501,44 лв. главница и лихва 950,50 лева. За събиране на сумата по ревизионния акт е издадено разпореждане № 85 от 23.06.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, което е потвърдено с

решение № 4 от 14.07.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" – Благоевград с мотиви, че инкасираното от държавното обществено осигуряване и изплатено на Е. Д. Я. обезщетение по чл. 52а и чл. 53, ал. 1 от КСО било неправомерно изплатено, защото не е работила нито един ден по трудовия договор с "ОДИТ ЕКСПЕРТ - СТОЯНОВА" ООД, гр. Б.д, не е била осигурявана 6 месеца за осигурителния риск майчинство преди възникване на осигурителния случай бременност и раждане и не е имала качеството на осигурено лице, за което да е възникнало право на обезщетение по чл. 52а КСО.

С постановения от Благоевградския административен съд съдебен акт по делото е отхвърлена жалбата на "ОДИТ ЕКСПЕРТ - СТОЯНОВА" ООД, гр. Б.д срещу решение №

4 от 14.07.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" – Благоевград, с което ревизионният акт и издаденото въз основа на него разпореждане за събиране на сумите по начета са били потвърдени. За да постанови този резултат административният съд е приел, че като не е постъпила на работа по трудовия договор от 19.01.2006 г. и дори един ден не е осъществявала трудова дейност в дружеството, респ. не е получавала трудово възнаграждение, върху което да са били начислени и внесени осигурителни вноски,

Е. Д. Я. не е имала качеството на осигурено лице и не е придобила право на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.52а от КСО. Първоинстанционният съд не е възприел довода на жалбоподателя, че трудовото правоотношение на Янкулска с ЕТ "Н. С." не е било прекратено и е продължило действието си при условията на чл.123, ал.2 от Кодекса на труда с работодателя "ОДИТ ЕКСПЕРТ - СТОЯНОВА" ООД, гр. Б.д.

ВАС, шесто отделение не споделя изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е осъществен състава на хипотезата на чл.123, ал.1, т.2 и ал.2 от Кодекса на труда. Съгласно чл.123, ал.1, т.2 от КТ трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на вливане на едно предприятие в друго.

С представеното по делото решение № 172 от 18.01.2006 г. по ф. д.№ 1559/2005 г. на Благоевградския окръжен съд (л.46) се вписва прехвърляне на търговско предприятие с фирма ЕТ "Н. С.", рег. по ф. д.№ 250/1996 г. по описа на БлОС, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на

"ОДИТ ЕКСПЕРТ - СТОЯНОВА" ООД. По силата на това прехвърляне се осъществява състава на чл.123, ал.1, т.2 от КТ - вливане на едно предприятие в друго, при което съществуващото трудово правоотношение с Янкулска не се прекратява, а съгласно чл.123, ал.2 от КТ възникналите права и задължения, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната се прехвърлят на новия работодател. Следователно, възникналото на 15.11.2005 г. трудово правоотношение по договора с ЕТ "Н. С." не е прекратено при прехвърляне на предприятието на новия работодателя "ОДИТ ЕКСПЕРТ - СТОЯНОВА" ООД и работничката Е. Д. Я. има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т.3, изр.2 от ДР на КСО, във връзка с чл.9, ал.2, т.1 и 2 на същия кодекс. У.та с текста на изречение второ от цитирания параграф правна фикция признава за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете и на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане. Независимо, че

Е. Д. Я. е била осигурено лице през времето на настъпване на осигурителния случай бременост и раждане, за нея не е възникнало право на парично обезщетение за бременност и раждане по чл.48а от КСО и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст по чл.52а от КСО поради това, че не е придобила предварителен 6-месечен осигурителен стаж, през който да е била осигурявана за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. По делото е установено и не се спори, че осигурителни вноски в бюджета на ДОО са внасяни единствено върху начисленото трудово възнаграждение за 14-те отработени дни през периода от 15.11.2005 г. до 03.12.2005 година. През останалото време работничката е била в отпуск поради временна неработоспособност, който се признава за осигурителен стаж, без да са правени осигурителни вноски.

Майчинството като осигурен социален риск, предвиден в чл.2, т.4 от КСО, е уредено с разпоредбите на чл.48 до чл.54 от същия кодекс. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл.48а от КСО и на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.52а от КСО при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца (от 01.01.2009 г. този стаж е увеличен на 12 месеца) като осигурено за този риск, т. е. да са били внасяни осигурителни вноски върху трудовото възнаграждение.

С решение № 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. Конституционният съд на Р. Б. приема, че нормите на чл.48а и чл.52а от КСО, с които се въвежда изискване за придобит 6-месечен осигурителен стаж при обезщетенията за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, не противоречат на чл.47, ал.1 и 2 от Конституцията на РБ и на прокламираната в нея особена закрила от държавата за жената-майка. Щом като е налице изискването за наличие на придобит 6-месечен (респ. 12-месечен от 01.01.2009) осигурителен стаж, през който осигурената жена е осигурявана за осигурителния риск общо заболяване и майчинство (в редакцията до изм. с ДВ, бр.109 от 2008 г. осигуряването е за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица), с настъпването на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената жена възниква право на парично обезщетение за бременност и раждане за срока по чл.50, ал.1 от КСО (до 01.01.2009 г. 315 календарни дни, а след тази дата 410, от които 45 дни преди раждането) и на обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишната му възраст.

Обстоятелството, че за Е. Д. Я. не е възникнало право на обезщетение по смисъла на чл.48а и чл.52а от КСО, тъй като няма предварително придобит осигурителен стаж с продължителност 6 месеца, през който да са били внасяни осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, се потвърждава от представеното по делото удостоверение изх.№ 94ЕЕ-64 от 10.06.2008 г. на директора на ДСП-Благоевград за получавани от майката месечни социални помощи по чл.8, предишна ал.4 от ЗСПД. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя (касатор в настоящото производство), изразено от пълномощника му в писмената защита по делото пред първоинстанционния съд (л.71), който твърди, че "За периода от 04.12.2005 г. - 18.04.2006 г. Янкулска е в отпуск за бременност и раждане по чл.163 от КТ, въз основа на издадените болнични листове, приложени и приети като доказателство по делото, за наличието на които актосъставителят е уведомен с възражението по акта за начет. По тези болнични листове, обаче, не е изплатено обезщетение, тъй като осигурената няма изискуемия шестмесечен осигурителен стаж по смисъла на чл.48а от КСО. Вместо това, обаче, на Янкулска е изплатена социална помощ на основание чл.8, ал.4 от Закона за семейните помощи за деца от Дирекция "Социално подпомагане" - Благоевград за периода от 04.12.2005 г. до 14.05.2006 г. Същата дирекция е извършила това плащане, след като е установила, че Е. Я. е осигурена по трудовото правоотношение и ползва отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете по смисъла на чл.163 и 164, ал.1 от КТ, без обаче да има право на обезщетение, тъй като няма шест месеца осигурителен стаж."

Върховният административен съд не приема за основателен поддържания от пълномощника на касатора довод, че през време на получаване на социалната помощ по чл.8, ал.4 (предишна, сега ал.5) от ЗСПД Е. Я. е придобила изискуемия се по смисъла на чл.52а от КСО осигурителен стаж от 6 месеца и от 15.05.2006 г. за нея е възникнало право на обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст. С тези си съждения касаторът игнорира основното законовото изискване за придобиване на това право - осигуреното лице да е било осигурявано за този риск и да са внасяни осигурителни вноски от осигурителя върху начисленото и изплатено на работничката трудово възнаграждение. Разбирането на касатора противоречи и на принципите на осигуряването, установени в чл.3 от КСО, задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност на осигурените лица, равнопоставеност на осигурените лица и фондова организация на осигурителните средства. Средствата по обособения фонд "Общо заболяване и майчинство" по чл.18, ал.1, т.4 (предишна т.3) от КСО се набират от осигурителните вноски на работещите лица, осигурени за риска общо заболяване и майчинство и се разпределят на тези лица при настъпване за всеки от тях на осигурителния случай бременност и раждане. В противоречие с принципите на държавното обществено осигуряване е да се изплащат обезщетения от фонд "Общо заболяване и майчинство" на лица, които при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане имат качеството на осигурени, но не са били осигурявани през време на изискуемия 6-месечен (сега 12-месечен) осигурителен стаж за риска "общо заболяване и майчинство" или за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица.

По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното решение на Благоевградския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на "ОДИТ ЕКСПЕРТ - СТОЯНОВА" ООД, гр. Б.д срещу решение № 4 от 14.07.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" – Благоевград е правилно по постановения краен резултат, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 886 от 23.10.2008 г. по адм. дело № 884/2008 г. на Административен съд - Благоевград.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. П./п/ Т. Т.

С.П.