Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Делтакар" ООД гр. В. против решение по адм. дело № 947 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. В.. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе, Върховният административен съд - трето отделение, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от дружеството касатор, с която същият моли да бъде осъдена ИА "Автомобилна администрация" - гр. С., да му заплати парично обезщетение, представляващо имуществени вреди, произтичащи от установяване на незаконосъобразност на административен акт, в размер на 700 лв. Уточнено е, че цената на иска за имуществени вреди представляват разходите по водене на НАХД и доказателствата са приложени по него.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил иска на жалбоподателя за заплащане на сумата 700 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на воденото НАХД като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: С влязло в сила решение № 430 от 11.03.2008 г. по НАХД № 233/2008 г. на ВАС е отменено като незаконосъобразно НП № 03-002326/13.09.2007 г. в производство по чл. 63 и сл. от ЗАНН. Съдът е счел, че не е доказано жалбоподателят да е заплатил сумата от 700 лв. уговорено адвокатско възнаграждение и приел, че искът е недоказан.

Постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба касационни основания. Решението е обосновано, съдът е обсъдил подробно събраните писмени и гласни доказателства и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка

между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните писмени и гласни доказателства по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили имуществени вреди.

Направените разноски по водене на административно - наказателното дело не могат да бъдат квалифицирани като вреди, произтичащи непосредствено от незаконосъобразен административен акт, който е бил отменен по съответния ред, тъй като жалбоподателят е разполагал със законовата възможност да поиска присъждане на разноските.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ

в сила решение № 1290 от 14.10.2008 г., постановено по адм. дело № 947 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. В..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д. М.М.