О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3249

гр. София, 23.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. ч. гр. д. № 4093/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Инвестбанк“ АД срещу въззивно решение № 525 от 02.05.2024 г. по в. гр. д. № 3381/2023 г. на Софийския апелативен съд в частта му, имаща характер на определение, с което е потвърдено определение № 10263 от 29.08.2023 г. по гр. д. № 14417/2021 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата на касатора за изменение на решение № 2884 от 31.05.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като присъди адвокатско възнаграждение в по-голям размер.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска отмяната му.

Ответникът по жалбата А. А. П. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е уважил възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК и е намалил претендираното от страна на „Инвестбанк“ АД адвокатско възнаграждение от 9600 лв. с ДДС на сумата от 7200 лв. с ДДС, като е посочил, че то надвишава предвидения минимум по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения със сумата 2100 лв., както и че възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото. Посочил е, че съгласно практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22, адвокатско възнаграждение може да бъде редуцирано дори и под минималния праг по посочената наредба.

Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът да намали договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция без да е направено възражение за прекомерност от насрещната страна; 2. Следва ли ответникът да търпи финансови загуби от обстоятелството, че е налице заплащане на пълния размер на договореното адвокатско възнаграждение съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съдът е присъдил част от него; 3. За да бъде обосновано определението, следва ли съдът да обсъди доводите на страните и всички събрани по делото доказателства.

Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт.

Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице.

Първият поставен въпрос е формулиран според твърденията на касатора и не отговаря на установената по делото фактическа обстановка, тъй като в случая в последното по делото открито съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд, процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Не покрива общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и следващият поставен въпрос, тъй като е формулиран като общотеоретичен, излизащ извън конкретиката на спора и решаващите мотиви на въззивното определение. В допълнение следва да се посочи, че е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, съгласно която при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, в какъвто смисъл е и решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС.

Последният поставен въпрос е относим към дейността на въззивния съд като инстанция по съществото на спора, при разрешаването на който следва да се обсъдят всички твърдения, доводи и възражения на страните. Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, тоест съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. В случая обаче въззивният съд е обсъдил всички релевирани възражения в частната жалба и е изложил свои мотиви, като е съобразено и посоченото по-горе тълкувателно решение, поради което по този въпрос не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Разрешаването на обуславящите изхода на спора правни въпроси в съответствие с практиката на ВКС, която няма основание да бъде променяна, изключва приложното поле на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, на които касаторът не се и позовава.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 525 от 02.05.2024 г. по в. гр. д. № 3381/2023 г. на Софийския апелативен съд в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 10263 от 29.08.2023 г. по гр. д. № 14417/2021 г. на Софийския градски съд.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: