О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3250

София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май, две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 1140/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Г. Т. чрез адв.С. А. от АК – С. З. срещу постановеното по трудов спор въззивно решение № 319 от 07.11.2024 г. по в. гр. дело № 411/2024 г. на Окръжен съд – С. З.

В хода на производството са уважени предявените от М. Н. Н. срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ както следва:

- за признаване за незаконно уволнението на основание чл. 328, ал. 2 КТ, извършено със заповед № 23/27.10.2023 г. на управителя на „Напоителни системи” ЕАД - клон Г. Т. и неговата отмяна;

- за възстановяване на заемната до уволнението длъжност „инженер проектант ХТС и ХМС“ в „Напоителни системи” ЕАД - клон Г. Т.

- за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 15 670,20 лв., ведно със законната лихва считано от 20.12.2023 г.

В мотивите си инстанцията по същество приема, че първоинстанционният съд въз основа на правилно установените правнорелевантни факти е направил обосновани и съответни на материалния закон правни изводи, поради което препраща изцяло при условията на чл. 272 от ГПК към доводите на РС – С. З. За да уважи исковете районният съд сочи от фактическа страна, че ищцата е заемала посочената длъжност при ответника въз основа на трудов договор № 15/07.05.2021 г. С процесната заповед трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ считано от 27.10.2023г. При извършеният анализ на събраните по делото доказателства е установено, че нито йерархичното място на длъжността на ищцата в структурата на предприятието, нито естеството на трудовата й функция могат да обусловят извод, че длъжността “инженер проектант ХТС и ХМС” е част от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ. Това е мотивирало съответно извод за отсъствие на елементите от фактическия състав на посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направените във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд е достигнал до идентични правни изводи по предмета на спора, поради което и е потвърдил първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Съгласно мотивите към обжалваното решение, за да е налице законосъобразно прекратяване на трудовия договор на чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо М. Н. Н. да е служител от ръководството на предприятието, т. е. съгласно дефиницията, дадена с разпоредбата на §1 т.3 от ДР на КТ тя трябва да е лице, на което да е възложено ръководството на трудовия процес, в т. ч. и в поделение на предприятието. От длъжностната характеристика на длъжността „инженер, проектант“ в отдел „ОПВВВ Строителство и язовири“ се установява, че този служител няма ръководни функции в отдела, а към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение Н. не е имала възложено изпълнение на задълженията на ръководител на отдел, т.к. след сключването на допълнителното споразумение към трудовия й договор на 27.04.2022 г. тези нейни задължения, произтичащи от връчената й на 13.12.2021 г. длъжностна характеристика, са отпаднали. Те са били възложени на друг служител Обстоятелството, че някои от задълженията на ръководител отдел, като подписване на вътрешно-ведомствени документи, са били фактически изпълнявани от ищцата и след 27.04.2022 г. до прекратяване на правоотношението й с работодателя, е без правно значение за извода дали тя е служител от ръководството на предприятието. При така установеното по фактите и приложимия закон оплакванията във въззивната жалба за ръководната длъжност, която ищцата била изпълнявала към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение и подкрепящите ги доказателства, са определени като неоснователни. Предвид гореизложеното въззивния съд е потвърдил първоинстанционното решение.

В касационната жалба касаторът поддържа наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита за необсъдени доводите и доказателствата , че ищцата е била част от ръководството. В изложението към жалбата касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 са повдигнати следните въпроси:

1. „Какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на въззивния съд – на решаващ по същество или на проверяващ съд, и ако те трябва да отразяват решаваща правораздавателна дейност, какъв израз в съдържанието им ще намери проведеният контрол по отношение на първоинстанционното решение, макар и не като главен, а страничен резултат от тази дейност?“ – твърди се противоречие с ТР №1/04.01.2001г. по тълк. д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС;

2. „Задължена ли е въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и да направи от тях собствени констатации за фактическата обстановка, като формира и собствени правни изводи?“ – твърди се противоречие с решение № 27/28.06.2017г. по т. д.№2430/2015г. на ВКС, I т. о., решение № 4/18.02.2016г. по гр. д.№3322/2015г. на ВКС, II г. о., решение № 187/07.07.2016г. по гр. д.№1332/2015г. на ВКС, IV г. о., решение № 16/09.03.2016г. по гр. д.№6670/2014г. на ВКС, I г. о., решение № 136/02.10.2014г. по т. д.№4309/2013г. на ВКС

3. „Изпълнил ли е съдът задължението си да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум и да се произнесе по спорното право? Установил ли е въззивният съд в рамките на правомощията си, доколко първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като е квалифицирал правилно иска, и разрешил ли е материалноправия спор по същество в съответствие с действителното правно основание, както и определил ли е действително правилната правна квалификация?“ – твърди се противоречие с ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.№1/2023г. на ОСГТК на ВКС.

Ответницата М. Н. Н., чрез адв. Д. Н., оспорва жалбата в писмен отговор по съображения за необоснованост на поддържаните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване и нейната неоснователност. Претендират разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустима и редовна касационна жалба. Не са налишце предпоставки за допускане на касационно обжалване по формулираните въпроси.

По първия поставен въпрос е налице трайна и безпротиворечива практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено. Съгласно нея след като са изчерпани контролните функции на въззивния съд (да провери валидността и допустимостта на решението и да определи вярната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права, възраженията, репликите и т. н. на страните), той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти, съответно - последиците от недоказването. Ако във въззивното производство не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, съдът не може да преценява нито да обсъжда наново доказателствата по делото. Въззивният съд може да приеме за доказани различни факти от тези, приети от първоинстанционния съд, само при съответно оплакване за необоснованост или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и при обсъждане на събраните във въззивното производство доказателства за новооткрити и новонастъпили факти. Като изхожда от своята правна квалификация на материалните субективни права, предмет на делото, той може да приеме за правнорелевантен факт, чието правно значение е отречено от първоинстанционния съд, като и да отрече правното значение на факт, който е взет предвид при постановяване на първоинстанционното решение /решение № 200 от 23.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6459/2014 г., IV г. о., решение № 43 от 4.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 213/2012 г., II т. о. и др./. Оплакванията на касатора, че въззивния съд не е обсъдил всички доказателства по делото и е пренебрегнал оплакванията на страната направени с въззивната жалба са несъстоятелни.Доводите на касатора са разгледани и отхвърлени. Свързаните обстоятелства по чл.328, ал.2 КТ следва да се преценяват от съда предвид установените факти и целта на специалната уредба.В равна степен са от значение критериите по отношение на кръга служители, спрямо които специалното основание за уволнение в чл.328, ал.2 КТ е приложимо, качеството на упражнилия правото, неговата срочност и връзката му с целта на прекратителното основание.За отмяна на уволнението обаче е достатъчно да се установи, че ищецът не е заемал длъжност, която се числи към ръководството, както в случая .Изводите на въззивния съд по правния въпрос за кръга лица, по отношение на които чл.328, ал.2 КТ може да бъде въобще приложен /водещият критерии/, не зависят от доказването на това дали и под каква форма служител, който безспорно е заемал длъжност, която няма ръководни функции и от която именно длъжност /инженер проектант ОПВВВ/ е уволнен на основание чл.328, ал.2 КТ, фактически бил изпълнявал специфични за ръководството задачи, без това да му е формално възложено към момента на уволнението.

Втория повдигнат от касатора въпрос също не обосновава достъп до касация.Поддържаното противоречие с практиката на ВКС е мотивирано с оплаквания за необсъждане и преценка на всички доводи на страните и всички доказателства относно правнорелевантните факти. Твърданията не обосноват допускане на касационното обжалване на релевираното основание, след като от съдържанието на мотивите към обжалвания акт е явно, че съдебният състав е формирал собствени констатации за установената фактическа обстановка на база на събраните в хода на делото относими доказателства. По приетите за установени факти, защитните тези на страните и приложимите правни норми се е произнесъл с кратки и ясни мотиви, съобразно предявения иск и очертания от въззивната жалба предмет на делото.С това задължителните указания на раздел I, т. 3 от ППВС № 1/13.07.1953 год. и т. 1, т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС са изпълнени.Въззивният съд е приложил безпротиворечиво указан в практиката на ВКС критерии при изследване на организационната структура и йерархия на предприятието, длъжностната характеристика и в конкретност трудовата функция (решение №50025/2023г по гр. д №1682/2022г на IV г. о на ВКС и цитираната в него съдебна практика на ВКС).Не е налице изтъкваното от касатора основание за допускане до касационно обжалване, цитираната в изложението съдебна практика е в същия смисъл.

По формулирания от касатора трети въпрос също не следва да бъде допуснато касационно обжалване.След като съдът се е произнесъл по предявените искове, очертали предмета на трудовия спор, въпросът се поставя абстрактно и без обосновка.Решаващо в настоящия трудов спор е съобразявано кои са предпоставките прекратителното основание в чл.328 ал.2 КТ да бъде упражнено законосъобразно, след като безспорно по отношение на ищцата то е било упражнето при нейното уволнение .Касае се за специфичното в своята цел уволнително основание, а именно при сключен договор за управление да се даде възможност на новият ръководител, при необходимост да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере онзи екип кадри, най-подходящ за осъществяване на набелязаните с договора за управление бизнес намерения и успешно управление на стопанската дейност на предприятието. Необходимостта да се съпостави прилагането на чл. 328, ал.2 КТ с целите на института е трайно указан в практиката на ВКС подход, тъй като самото прекратително основание е специфично по цел и е изключение.Прибягването до изключението е незаконосъобразно, ако не съответства на целта, а уволнението на ищцата очевидно не се обосновава и няма връзка със законовата цел. При уволнение на основание чл.328, ал.2 КТ водещо значение има определението в §1 т.3 от Допълнителните разпоредби на КТ. Нормата на чл.328, ал.2 КТ е привързана към това определение и по този начин принципът на закрила на труда намира пряк израз.Затова и по отношение на ограниченият кръг служители от ръководството (виж. Решение №442/2010г по гр. д №1621/2009 ІІІг. о, решение по гр. д №1838/2016г ІІІг. о, решение №250/2014г по гр. д № 2682/2013г ІІІг. о.), за които прекратителното основание е приложимо, се изхожда от характера на заеманата длъжност по основното трудово правоотношение.Значението на основното трудово правоотношение, във връзка с измененията му е изяснено в практиката на ВКС с решение № 263/2015г по гр. д №1124/2015г ІV г. о. и посочената в него съдебна практика, както и в решение №876/2009г по гр. д № 82/2009г,ІІІ г. о., във връзка със законосъобразното прибягване до прекратителни за трудово-правната връзка основания при вътрешно съвместителство. По-силно е основанието да се отрече възможността за прилагане на чл.328, ал.2 КТ по отношение на служители, които по една или друга причина неформално, по стечение на обстоятелствата са изпълнявали ръководни задачи, без това да е съдържанието на трудовата им функция по трудовото правоотношение.

Не се констатира въззивното решение да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицираща степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. При приетите за установени фактически констатации относно правнорелевантните факти решаващите изводи на съда по предмета на спора са логични и съобразени с установената съдебна практика по приложението на разпоредбите на КТ. От мотивите към обжалваното решение е видно, че съдебният състав е извършил самостоятелна преценка на доказателствата и е формирал разрешението си по спорния предмет след обсъждане на всички доводи на страните.

При този изход на делото следва да бъдат присъдени поисканите от ответника разноски за адвокатска защита, които съгласно представен с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № от 24.02.2025г. възлизат на 1 800 лв.

Водим от гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 319 от 07.11.2024 г. по в. гр. дело № 411/2024 г. на Окръжен съд – С. З.

ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, клон Тунджа с ЕИК 8311600780150 да заплати на М. Н. Н. с ЕГН: [ЕГН] сумата от 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ – сторени разноски пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.