4

N 207

С., 30.03.2011 година

Върховният касационен съд на Р. Б., Второ търговско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретаря

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията М.Славчева

т. дело N 741/2010 година

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 260 от 25.05.2010 г. на С. апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 05.11.2009 г. по гр. д.№ 338/2008 г. на С. градски съд, ТО-2 състав. С последното по предявен от ЗД [фирма] иск по чл.407 отм. ТЗ иск касаторът е осъден да му заплати сумата 18 652.84 лв., представляваща изплатено от ищеца обезщетение на собственика на застрахования при него л. а.”М.” по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за претърпените вреди при ПТП, настъпило на 11.08.2005 г. с участието на застрахования при касатора водач на л. а. „Н. С.”

В касационната жалба се поддържа наличието на всички основания по чл.283, т.3 ГПК основания за отмяната му като неправилно.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като изтъква, че тълкуването на чл.186 и сл. ГПК отм., кореспондиращ като процесуален принцип с чл.159, ал.1 и 2 от новия ГПК би допринесъл за решаване на делата според точния смисъл на закона, а именно съдебното дирене да прикючи и делото да се счита за изяснено, само след като са събрани и фигурират по делото всички допуснати доказателства. Изложена е и аргументация в подкрепа на твърдението за наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по материалноправните въпроси, свързани...