Образувано е по касационната жалба на Заместник-кмета на О. П. –Х. Г., против решение №999 по адм. дело № 772 /2008 г. по описа на АС-Благоевград с твърдения за неговата неправилност по смисъла на чл.209 т.3 АПК като и в допълнителното писмено становище не са наведени конкретни касационни оплаквания.Иска се отмяна на решението.

Ответника - Държавно предприятие "Български спортен тотализатор",чрез Директора на Регионална дирекция – Благоевград и чрез процесуалния си представител адв.. С. оспорва жалбата, с доводи за нейната недопустимост и подробни мотиви относно нейната неоснователност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба с доводи, кореспондиращи на оспорването решение.

Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Видно от жалбата и административната преписка, административният орган - кмета на О. П. е сезиран с молба №30/27.03.2008г. от Директора на Регионална дирекция - Благоевград при Държавно предприятие "Български спортен тотализатор", с която е поискал от да му бъде издадена скица за масивната сграда на тотопункта в село Коларово. С молбата е уточнено, че скицата е необходима за издаване на акт за държавна собственост. Към молбата са описани приложения: заповед №55/07.08.1983г. за назначаване на приемателна комисия за тотопункта, протокол образец 16 на обект тотопункт със зала за спортиста с инвеститор спорт - тото РД на БСТ – Благоевград, стойностна сметка и количествена сметка на обекта.

По повод на тази и на повторно подадената молба от 17.05.2008г., с писмо изх.№94-00-2711(1) /06.06.2008 г., заместник-кмета на О. П. е отказал издаване на скица поради това, че молителя не е представил документ за собственост, а за сградата е издаден Акт за общинска собственост №86/07.05.1996г.

Този отказ е обжалван пред административния съд, който с оспореното понастоящем решение е обявил нищожността му с мотиви, че атакувания отказ не е издаден от компетентен орган, доказателствената тежест за което обстоятелство е била изцяло върху ответника по жалбата. Видно от издадения отказ, същия е подписан от заместник-кмета по ТСУ и ОР на О. П., а не от кмета на общината, като по делото пред първата инстанция не са представени доказателства за компетентността му да издаде отказа.

Отделно от това, съдът се е произнесъл и по съществото на спора с мотиви относно материалната незаконъсоъбразност на постановения отказ. Решението е правилно.

Снабдяването със скица представлява административна услуга по смисъла на §1 т.2 б. „Б” от Закона за администрацията, свързана с издаването на удостоверителен административен акт, с който се установява съществуването на определени права.Към датата на издаване на оспорения акт единственият овластен орган да издаде или откаже исканата административна услуга е кмета на общината, съгласно § 4, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). В разглеждания случай, отказа е издаден от заместник-кмет. Оспореният административен акт е постановен от орган, който не притежава необходимата материална компетентност. Наведеният от касационния ответник довод за нищожност на административния акт е основателен.

Към касационната жалба е представена и приета по делото заповед № ІV-А-78/29.04.2008г. на кмета на община П., с която той е делегирал редица свои правомощия и функции на Х. Г. -заместник кмет по териториално и селищно устройство и обществен ред на община П., в подкрепа на твърденията за компетентност на административния орган.

Твърдението за наличие на материална компетентност съобразно това доказателство е неоснователно.Няма пречка съгласно чл. 39 ал.3 от ЗМСМА кметът на общината да оправомощава заместник-кмет да изпълнява негови правомощия, но само в случаите, когато това е предвидено в закон. Тази обща норма обаче е приложима, доколкото нормативният акт, уреждащ конкретната материя, в случая – ЗКИР, предвижда възможност за делегиране на властнически правомощия за издаване на административни актове. В административното право е основен принципът, че компетентността на административните органи се определя със закона, поради което е недопустимо административният ръководител да овластява подчинени нему органи с правомощията, които законът възлага единствено на него и не регламентира възможност за делегирането им другиму. Освен това, и заповедите, с които се делегират правомощия на заместник кмет, следва да бъдат изрични. В тях следва се посочват конкретни задължения, които определеният със заповедта заместник-кмет е овластен да извърши. Действията, за които е специално оправомощен заместник-кмет не могат да се извеждат по тълкувателен път с оглед функциите му в общинската администрация.

Представената заповед № ІV-А-78/29.04.2008г. на кмета на община П. не съдържа изрично овластяване на заместник кмета за издаване на актове, компетентността за които е предоставена на кмета на общината по Закона за кадастъра и имотния регистър.

Като е стигнал до извод за нищожност на издадения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр.І от АПК, Върховният административен съд, III отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №999 по адм. дело № 772 /2008 г. по описа на АС-Благоевград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Х./п/ Т. П. Т.П.