Производство по чл.160 ал.6 ДОПК и чл.208 и сл.АПК.

Касаторът ДОУИ-Пловдив моли да бъде отменено решение №1244/08.10.2009г. по адм. д.№1541/2008г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА №210800135/20.05.2008г. на ТД-Смолян в частта, с която е определен допълнително данък по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2003г. в размер 10 966,74лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба М. И. моли решението като правилно да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледани по същество е основателна.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА №210800135/20.05.2008г. на ТД-Смолян в частта, с която е определен допълнително данък по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2003г. в размер 10 966,74лв с лихви. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите. За 2003г. с РА е увеличен финансовият резултат на М. И. за дейността му като ЕТ”Саламандър 85-М. И.” с 42 291,90лв на основание чл.23 ал.2 т.23 ЗКПО отм. с разходи, които търговецът не може да докаже документално по предвидения в нормативните актове ред. Приел е също, че в РА е констатирано, че не са представени превозни билети за транспортиране на дървесина, не са представени поискани доказателства за осъществяване на доставките и на основание чл.23 ал.2 т.23 /фактическа грешка за т.13/ във връзка с чл.14 ал.1 и чл.15 ал.2 ЗКПО отм. с 42 291,90лв е увеличен финансовия резултат за 2003г. като в резултат е определен данък по чл.35 ЗОДФЛ отм. в размер 10 966,74лв с лихви. Съдът е приел, че липсата на превозни документи – позволителни за превоз не означава, че доставките на дървесина не са осъществени. Приел е, че неспазването на изискванията на Закона за горите е основание за търсене на административно-наказателна отговорност, но не доказва липса на доставка. Вещото лице е дало заключение, че фактурите за доставка на дървесината са редовно осчетоводени в счетоводството на ревизираното лице и закупените тополови трупи са вложени в производството на тополови детайли, дъски и талпи през 2003г. – 2004г., като последните са продадени на "А"АД-Шумен. Съдът е отменил РА в тази част по съображения, че по данните от счетоводството на ревизираното лице дървесината е получена, обработена и продадена, а от това е приел, че разходите за придобиването й неправилно са отнесени в увеличение на финансовия резултат.

Доводът на касатора за необоснованост на съдебното решение е основателен. Съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и възприетата от него фактическа обстановка не е съобразена с данните по делото. Поради липса на довод за допуснати съществени процесуални нарушения делото не боже да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане. Правилното осчетоводяване на фактурите за доставка на дървесината в счетоводството на ревизирането лице не е достатъчно, за да се приеме, че фактурираните доставки са реално осъществени. В писмените си обяснения по време на ревизията /л.360 и л.416/ ревизираното лице е заявило, че приемо-предавателни протоколи не са съставяни. Дал е обяснения също, че превозните билети са приложени при транспортирането на фасонираните материали до „А”АД-Шумен, а трупите са натоварени от складове на Държавните лесничейства в гр. О. и Видин. В преписката са събрани като доказателства протокол за извършена насрещна проверка от 10.03.2008г. на ТД-Шумен /л.421/ и писмо от „А”АД-Шумен, според които на фактурите за доставка на обработени дървесни детайли и талпи от ревизираното лице на шуменското дружество има заверки на гърба от Държавно лесничейство-Карнобат, което противоречи на обясненията на ревизираното лице. С РА не е признат данъчен кредит по същите фактури за доставка на дървесина поради липса на доставка и непредставени поискани доказателства от липсващите от адресите им доставчици на основание чл.6 и чл.65 ал.4 т.4 ЗДДС отм. , като в тази част жалбата е оттеглена и производството по жалбата е било прекратено, а РА е влязъл в сила. В производството пред съда не са събрани доказателства за приемо-предаване на фактурираната дървесина, за извършване на транспорт на дървесината, поради което изводът на съда, че доставките по спорните фактури са осъществени е неправилен.

Решението като неправилно в обжалваната част следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Илиев следва да заплати юрисконсултско възнаграждение 837,21лв по делото на основание чл.161 ал.1 изр.3 ДОПК. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение №1244/08.10.2009г. по адм. д.№1541/2008г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА №210800135/20.05.2008г. на Ф. К. – главен инспектор по приходите в ТД-Смолян в частта, с която на М. С. И. е определен допълнително данък по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2003г. в размер 10 966,74лв с 5899,30лв лихви, а също и в частта за разноските, и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на М. С. И. против РА №210800135/20.05.2008г. на Ф. К. – главен инспектор по приходите в ТД-Смолян в частта, с която е определен допълнително данък по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2003г. в размер 10 966,74лв с 5899,30лв лихви. ОСЪЖДА

М. С. И. да заплати на НАП-ЦУ-ДОУИ-Пловдив 837,21лв юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. М.Д.