Производство по чл. 160 ал.6 ДОПК вр. чл.208 и сл. АПК.

Образувано по касационна жалба на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” София при ЦУ на НАП против Решение №28 от 22.05.2009г. на Административен съд София-град по адм. д.№ 7439 по описа за 2008г., в частта му с която по жалба на Т. Д. А. от гр. С. е отменен Ревизионен акт /РА/ № 802340 от 25.08.2008г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение №1677 от 14.11.2008г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е определен данък по чл.35 ал.1 ЗОДФЛ отм. за данъчен период 01.01-31.12.2006г. в размер над 14 047,02лв. главница и 2 657,77лв. лихви.

В касационната жалба се твърди, че решението в посочената част е неправилно като постановено при нарушения по чл.209 т.3 АПК, изразяващи се в необосновано кредитиране на приетата пред съда оценителна експертиза за пазарната стойност на процесния имот, приходите от продажбата на който са облагаеми по чл.20 ал.7 ЗОДФЛ отм. . Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Т. Д. А. от гр. С., не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че продажбата на процесния апартамент в гр. С. е облагаема по ЗОДФЛ отм. на осн. чл.10 т.7 вр. чл.12 ал.1 б. а/ и б/ от закона, а данъчната основа се определя по правилото на чл.24 ал.1 ЗОДФЛ отм. като разлика между пазарната...