Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби: Касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. К. е подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д.К против решение № 90 от 27.03.2018 г., постановено от Административен съд – Кърджали, по адм. д. № 1/2018 г. Релевирани са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че в регистъра на БАБХ има официална информация, че С. Мехмед е бил регистриран като собственик на животновъден обект, което не съответства на декларираното от него при кандидатстването му по подмярка 6.1 - "Стартова помощ за млади земеделски стопани" и че тази му регистрация и към настоящият момент не е обявена за недействителна. Касационната жалба на С. Мехмед от [населено място], обл.[област] е подадена чрез адвокат Ч.Ч против същото съдебно решение, но само в частта за присъдените разноски. Този касационен жалбоподател излага съображения, че съдът е следвало да му присъди заплатения адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. по приложения по делото договор за правна защита и съдействие, който размер е под минималния предвиден размер от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерен.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби, като счита, че с оглед доказателствата по делото, съдът правилно е приел, че административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК - не е изяснил факти и обстоятелствата от съществено значение в конкретния казус, приемайки че жалбоподателя не отговаря на изискването по чл. 5, ал. 2, т. 2 вр. ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. По отношение на втората касационна жалба сочи, че съдът правилно е отказал да присъди разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по делото липсват доказателства, че възнаграждението е действително заплатено....