Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на "Симплакс" ООД, гр. С., представлявано от управителя П.Т, чрез пълномощника му - адв.. Д, против решение № 2185 от 02.04.2018г., постановено по адм. д. № 7510/2017 г. на Административен съд София – град, с искане а отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответникът: Генерален директор на ДП"Национална компания железопътна инфраструктура" /"НКЖИ"/, гр. С., чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Василева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на "Симплакс" ООД, против Заповед №1092/31.05.2017г. на генералния директор на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, с която е прекратен открития със заповед № 2646/12.12.2016 г. на генералния директор на ДП „НКЖИ“, търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот - публична държавна собственост: „Помещение С 0 035 - 55.50 кв. м.“, с местонахождение гр. С., в приемното здание на Централна жп гара София, кота „0“ (сграда с идентификатор 68134.511.94.1 по КК на гр. С.).
За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена е от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда органът законосъобразно е прекратил търга за отдаване под наем на описания по-горе недвижим имот - публична държавна собственост, поради неспазване на чл. 19а от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС), който не допуска свързани лица да са самостоятелни кандидати или участници в една и съща тръжна процедура при отдаване под наем на имоти или части от имоти-държавна собственост. В случая е установено от съда, че оспорващото дружество "Симплакс" ООД и друг участник в същия търг и за същия имот -"Христи СВХ" ООД са такива свързани лица, тъй като управители и собственици на капитала и в двете дружества, съгласно вписването в ТР, са едни и същи физически лица-П.Т и С.К.Т факт, според съда, прави невъзможно участието им в открития търг, респ. приключването му, поради което е изведен извод за законосъобразното му прекратяване по отношение на тях.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При установеност на релевантните за спора факти, изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед, са правилни.
По делото е установено и не се оспорва от страните, че "Симплакс" ООД и друг участник в процесния търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот-публична държавна собственост, а именно "Христи СВХ" ООД, са "свързани лица" по смисъла на §1, т.13 ДР на Закон за публичното предлагане на ;ценни книжа, към който препраща §1а, т.6 ДР на ЗДС.
Съгласно разпоредбата на чл.19а ЗДС /нов-Д.в. бр.13/2017г./, свързани лица не могат да са самостоятелни кандидати или участници в една и съща тръжна процедура при отдаване под наем на имоти или части от имоти-държавна собственост. При наличие на предпоставките на чл.19а ЗДС спрямо двама от участниците в открития търг с тайно наддаване за отдаване под наем на помещение С 0 035-55,50 кв. м., гр. С., находящо се в приемното здание на Централна жп. гара София, кота "0", сграда с идентификатор 68134.511.94.1 по КК на гр. С., правилни са изводите на съда, че това обстоятелство обуславя прекратяване на процедурата за този имот, поради невъзможност за приключването на търга.
Неоснователно е оплакването на касатора, че разпоредбата на чл.19а ЗДС е неприложима за случая, тъй като е материалноправна и действа занапред. Разпоредбата не е материалноправна, а процесуална и тъй като в ПЗР на ЗИДЗДС не е предвидено изрично, че заварените висящи административни производства се довършват по досегашния ред, следва да се приеме, че новата разпоредба се прилага и за тях. Да се приеме обратното означава да се проведе търг с участници, за които е налице действаща законова забрана да участват в същия.
Неоснователно е и оплакването за нарушение на формата по чл.59, ал.2, т.4 АПК.Зедта съдържа, както правни, така и фактически основания за издаването й. Непосочването в административния акт в какво се състои нарушението на чл. 19а ЗДС не обосновава извод за немотивираност на същия. От приложените в административната преписка доказателства по несъмнен начин е установено, че двама от участниците, единият от които е дружеството жалбоподател пред първоинстанционния съд, са свързани лица по смисъла на закона, поради което е ясно в какво се изразява нарушението на цитираната норма.
Неоснователно се поддържа наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, поради несъставянето на протокол по чл.46 ППЗДС. Действително в случая такъв протокол на комисията липсва. Това обаче не е съществено процесуално нарушение, тъй като не обуславя незаконосъобразност на заповедта. И без него обстоятелството за наличие на свързани лица в процесния търг е установена, което прави приключването му невъзможно, с оглед нарушението на чл.19а ЗДС.
Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.
На ответника, съобразно направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2185 от 02.04.2018г. постановено по адм. дело №7510/2017г. по описа на Административен съд София-град, второ отделение, 25-ти състав.
ОСЪЖДА "Симплакс" ООД, с ЕИК 175297723, гр. С., бул."К. М. Л" №102, да заплати на Държавно предприятие "Национална компания Железопътна инфраструктура", гр. С., сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.