Производството по делото е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Джи енд Д. Г“, със седалище гр. П., представлявано от управителя Ю.Г, чрез пълномощника си адв.. Д срещу решение № 187/03.07.2017 г., постановено по адм. д. № 183/2015 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди срещу О.П.К твърди неправилност на съдебното решение като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 208, т. 3 АПК. Молят съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Претендира за присъждане на направените съдебни разноски и пред двете съдебни инстанции.

Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от процесуалния му представител адв.. Д, който по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания.

О. О. П, представлявана от кмета на общината, в представен по делото отговор на касационната жалба развива подробно доводи за неоснователност на жалбата, съответно – за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Моли за присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Редовно призован за съдебно заседание ответникът се представлява от процесуалния си представител адв.. А, който не сочи нови доказателства, няма доказателствени искания и по същество поддържа доводите изложени в отговора на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Перник е отхвърлил изцяло предявените от „Джи енд Д. Г“ ООД, със седалище и адрес на управление с. С., община П., област П., представлявано от управителя Ю.Г обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ) срещу О. П, представлявана от кмета В. Ц за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на обявена за нищожна Заповед № 2198/19.09.2007 г. на кмета на О. П, въз основа на която заповед е платена сумата в размер на 190 170.00 лева по договор № 120/03.10.2007 г. с О. П за учредяване на право на строеж, както и сумата в общ размер на 4 047.51 лева, представляваща платени разноски по сключване на Договор № 120/03.10.2007 г. с О. П за учредяване на право на строеж, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба (22.04.2015 г.), както и присъждане на сумата от 167 527.96 лева, представляваща лихва върху посочените по-горе претендирани суми – главница и разноски по Договор № 120/03.10.2007 г. с О. П за учредяване на право на строеж, от датата на тяхното извършване до завеждане на исковата молба, както следва: сумата от 83 666.11 лева – законна лихва за периода от 03.10.2007 г. до 22.04.2015 г. върху сумата от 97 305.00 лева; сумата от 33 417.37 лева – законна лихва за периода от 03.10.2007 г. до 22.04.2015 г. върху сумата от 38 865.00 лева; сумата от 47 044.46 лева – законна лихва за периода от 04.09.2007 г. до 22.04.2015 г. върху сумата от 54 000.00 лева; сумата от 3 270.27 лева – законна лихва за периода от 03.10.2007 г. до 22.04.2015 г. върху сумата от 3 803. 40 лева; сумата от 129.75 лева – законна лихва за периода от 15.02.2010 г. до 22.04.2015 г. върху сумата от 244.11 лева, като неоснователни. От фактическа страна по делото от Административен съд – Перник е установено, че със Заповед № 2198/19.09.2007 г. на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 37, ал. 7 ЗОС, чл. 81, ал. 2 НРПУРОИ кмета на О. П е определен за спечелил търга „Джи енд Джи груп“ ООД, като му е учредено възмездно право на строеж върху терен за изграждане на подземен гараж на три етажа с разгъната застроена площ от 9 000 кв. м. в УПИ VІІІ, целия с площ от 1 774 кв. м., отреден „за паркинг“, актуван с Акт за общинска собственост № 2219, находящ се кв. 1, по действащия застроителен и регулационен план на гр. П. – ЦГЧ, при граници на целия парцел: североизток – улица, северозапад – река „Струма“, югоизток – улица и югозапад – улица, както и е определена сумата за учреденото право на строеж в размер на 190 170 лева, която сума следва да се внесе в 15-дневен срок след изтичане срока за обжалване на посочената заповед. Установено е, че посочената по-горе сума е платена изцяло видно от представените по делото вносни бележки, с посочено основание – Заповед № 2198/19.09.2007 г. Установил е още, че на 03.10.2007 г. е сключен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот – частна общинска собственост № 120 между О. П и „Джи енд Джи“ ООД, който договор с Решение № 143 от 28.02.2014 година, постановено по гражданско дело № 421 по описа 2013 година на Окръжен съд Перник е обявен за нищожен, поради липса на предмет. С Решение № 249 от 22.07.2015 г., постановено по административно дело № 194 по описа за 2015 година на Административен съд – Перник е обявена за нищожна Заповед № 2198/19.09.2007 г. на кмета на О. П, от която заповед се претендират претърпени имуществени вреди в настоящото съдебно производство. С Решение № 13074 от 02.12.2016 година, постановено по административно дело № 9124 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд на Р. Б, четвърто отделение е оставено в сила Решение № 249 от 22.07.2015 година, постановено по административно дело № 194 по описа за 2015 година на Административен съд – Перник. С цел устновяване на фактите по делото съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза. От същото съдът е установява, че законната лихва върху претендираното обезщетение за причинени имуществени вреди е 167 527.96 лева върху сумата в общ размер на 194 217.51 лева, представляваща главница /190 170.00 лева/ и направени разходи /4 047.51 лева/. Така даденото заключение по извършената съдебно–счетоводна експертиза е кредитирано като обективно, относимо, компетентно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.

За да стигне до отхвърляне на исковете, Административен съд – Перник, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната цялост, както и приложимите разпоредби и позовавайки се на приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по Тълкувателно гражданско дело № 3/2004 г. (т. 3 и т. 4) е приел, че в случая е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, във връзка с §1 от ДР на ЗОДОВ за реализиране на отговорността на общинската администрация, произтичаща от обявения за нищожен административен акт. Въз основа на тези изводи, съдът е изложил мотиви, че безспорно установено по делото е, че исковата молба е подадена на 22.04.2015 г., като петгодишната погасителна давност е изтекла на 19.09.2012 г., с оглед на датата на издаване на обявената за нищожна заповед на кмета на О. П – 19.09.2007 г. т. е. исковата молба е подадена почти три години след това. При тази установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на общината по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което е приел, че предявените от ищеца обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди срещу О. П са неоснователни.

Съдебното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло както фактическите, така и правните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на исковите претенции и за липсата на изискуемите по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на О. П за вреди от вида на претендираните.

Според чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Настоящият касационен състав намира, че от доказателствата по делото не се установява наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ. Съгласно тълкуването в т. 4 на ТР №3/2005 г. по ТД №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица. За неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. Началният момент, от който тече погасителната давност и от който тече мораторната лихва за забава, е моментът на издаване на акта, когато се касае за нищожност на административния акт. Според ТР №3/2005 г., обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването – чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на администрацията този момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.

В случая като едно от основанията за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е изтъкнат обявеният за нищожен административен акт заповед № 2198/19.09.2007 г. на кмета на О.П.И от този момент започва да тече и погасителната давност и се дължи и мораторна лихва. При постановяване на оспореното решение съдът правилно се е съобразил с постановеното в мотивите на т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г., според което при нищожни актове на администрацията, началният момент на погасителната давност за предявяване на иск за заплащане на обезщетение е моментът на тяхното издаване, като същият е изтекъл на 19.09.2012 г. Исковата молба е била предявена на 22.04.2015 г. Обосновано съдът е приел в настоящата хипотеза, че исковата молба е депозирана много след изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД вр. §1 от ДР на ЗОДОВ за реализиране на отговорността на областна администрация, произтичаща от нищожния административен акт, поради което искът за присъждане на имуществени вреди се явява неоснователен.

По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

По отношение на претенцията на ответника по настоящото дело за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав счита същата за неоснователна. Това е така, тъй като съобразно разпоредбите на специалния закон, на ищците в производството по ЗОДОВ не се дължи заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10 ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 187/03.07.2017 г., постановено по адм. д. № 183/2015 г. по описа на Административен съд – Перник. Решението е окончателно.